Доц. д-р Дарина Найденова

В началото на всяко лято интересът към различните видове бързи диети расте, защото натрупалите излишни килограми през зимата масово опитват да се вталят, преди да стъпят на плажа. Крие ли рискове за здравето ударното топене на килограми, трайно ли е то и какви са най-честите нарушения в хранителното поведение, които не само развалят фигурата, но водят и до болестни състояния, обяснява диетологът доц. д-р Дарина Найденова от Медицински университет-Варна в интервю пред вестник „Труд“.

Доц. д-р Дарина Найденова

Още от Здраве

– Лятото дойде и всеки иска да изглежда перфектно на плажа. Какъв съвет бихте дали на желаещите да се вталят, доц. Найденова?
– Универсален съвет няма, тъй причините за напълняването може да са коренно различни и дори противоположни при различните хора. Но има няколко най-чести проблема, които водят до покачването на килограми. Единият е, че често с храната се опитваме да задоволим нашите емоционални потребности.

– За емоционалното хранене ли говорите?
– Да, нарича се още компулсивно преяждане и влиза в категорията на нарушенията в хранителното поведение. Този проблем засяга близо половината от населението, по равно мъже и жени, предимно в активна възраст – от 20 до 50 г. Когато човек не задоволява някоя своя основна потребност – от общуване, обич, реализация, компенсира с яденето на вкусна храна в големи количества. Трупат се калории, които се превръщат в по-големи обиколки. Бих посъветвала всички да намират време за удоволствия чрез други дейности, които намаляват нуждата от вкусни въглехидратни храни – тестени и сладки изделия. Когато огладнеем, е добре да се запитаме дали достатъчно сме се движили, дали сме помислили за себе си.

– Стресът няма ли връзка с емоционалното хранене?
– Повечето хора са склонни да преяждат, когато са стресирани. Така е, защото в нашата дълга човешка еволюция е имало много периоди на хранителен недоимък и за да оцелее във време на глад, организмът се е научил да складира запаси. Ако има храна, първобитното в нас зове да я погълнем. Тази реакция при стрес е закодирана в гените ни, но за съжаление ние не се движим толкова много, колкото предците ни. Ако имахме оптимална физическа активност, нямаше да се стига до тези наднормени килограми, които виждаме днес по улиците и в болниците.

– Популярно правило е, че за да сме здрави, трябва да извървим 10 000 крачки на ден. Това ли е нормата?
– Не бих се ангажирала с точно фиксиране на брой крачки. За някои хора това е оптималната формула, за други може да е един час народни танци, за трети – плуване, за четвърти – разходка с кучето или работа в градината, за пети – да не ползват асансьор или автобус за 2-3 спирки. Можем да сме физически активни и без да отделяме специално време и средства.

– Казвате, че няма универсална рецепта за редукция на теглото, обаче непрекъснато се появяват модни диети, които мнозина спазват стриктно. В момента такава е т.нар. кето диета. Хората слабеят, но трайно и безопасно ли е това?
– Модата в диетите не е от вчера. Когато бях студентка, хит беше разделното хранене. 10 г. по-късно нашумя диетата на Дюкан с внос на животински белтък, която наподобява днешната модерна „мазна“ диета. Още през 1911 г. кетогенните диети се въвеждат като лечебни в САЩ за деца, които страдат от тежка форма на епилепсия или диабет, за които тогава не е имало лекарствена алтернатива. Но този режим не е подходящ за всеки човек със затлъстяване. В дългосрочен план има редица негативни последици за здравето. Много хора търсят бързо решение, но трябва да са наясно, че няма универсална диета. Доказват го многото нежелани последици при отслабнали с режима на Дюкан, както и натрупалите килограми след разделно хранене. При кето диетата е същото – някои хора се повлияват добре, но при други теглото даже се увеличава.

– Това ли е най-голямата вреда, която може да се случи след спазване на „мазна“ диета?
– Има много рискове. При подрастващи със затлъстяване тя е абсолютно противопоказна, въпреки че доста родители подлагат децата си на нея. Резултатът е забавяне на растежа и по-чести инфекции, тъй като диетата се отразява на белите кръвни клетки. Чести са проблемите от страна на храносмилателната система – киселини, запек. За хора със заболявания на бъбреците, жлъчката, черния дроб, панкреаса и костите кето моделът на хранене е опасен, защото подкиселява вътрешната телесна среда и влошава функцията на болните органи. Силното ограничаване на въглехидратите се отразява и на паметта, концентрацията, умствената работоспособност. При физически активни хора пък кетозата може да доведе до хипогликемия, която протича много драматично – с разтреперване, замъгляване на зрението, шум в ушите, студена пот, страх, главоболие и дори припадък. Така че, страничните ефекти са много и не бива да се пренебрегват.

– Какво сочат наблюденията Ви – повишава ли се здравната култура на българина? Научи ли се той да търси съвет от специалист при нужда от редукция на теглото, или надделяват модата и стотиците хапчета, прахчета и лепенки, рекламирани в интернет?
– Има различни категории хора. Някои са отговорни към здравето си, други са „хейтъри“, които не вярват на нито един лекар. Те търсят информация навсякъде другаде, но не и при специалист, защото считат, че интересът на лекаря е единствено и само комерсиален. Такива хора често търсят подкрепа в групите в социалните мрежи, които рекламират модните диети. В тези групи обаче критичните, неудобни коментари се трият и всичко изглежда розово, лансират се конкретни продукти (витамини, подсладители, кокосово масло и прочие) и книги на авторите на дадения режим. Многократно съм се опитвала да дам съвет в такива групи, но има цензура. Ако човек е достатъчно критичен, ще види това и чрез интернет може да прочете обективни данни за ефекта от даден режим на хранене. Например, в американското проучване ARIC (Atherosclerosis Risk in Communities) се търси връзката между средната консумация на въглехидрати, които са табу при кето диетите, и риска от смърт за период от 25 г. Резултатите са публикувани в престижното списание „Лансет“ и сочат, че продължителността на живот е най-малка при силно ограничаване на въглехидратите. Най-дълго живеят хората, които приемат около 50% от калориите си за сметка на въглехидрати. При кето диетите те са редуцирани до 5-20%. Бързото отслабване съкращава живота. За дългосрочно понижаване на теглото е нужна промяна на начина на живот, хранителен и двигателен режим, а не диета. Хапчетата и сиропчетата за отслабване също не са панацея. Те биха могли единствено, ако са правилно подбрани, да подкрепят промяната и създаването на нови навици на хранене и живот.

– Какъв е здравословният режим на хранене, ако организмът е здрав?
– Децата трябва да се хранят 4-5 пъти, а възрастните – поне 3 пъти дневно и през сравнително равен интервал от време. За активните хора препоръчвам и една междинна закуска. В менюто трябва да влизат всички групи храни, зеленчуците да са включени във всяка порция, а плодовете – като междинно хранене. Добре е да консумираме основно сезонни и регионални продукти, защото те се усвояват по-добре от организма, отколкото екзотичните.

– Ако е полезно да ядем всички видове храни, значи ли това, че вегетарианството и веганството са нездравословни режими?
– Между вегетарианство и веганство има съществена разлика. Умереното вегетарианство включва млечни продукти, яйца, риба и е балансиран модел на хранене. Докато веганството крие рискове за здравето. За децата този режим е категорично неподходящ, защото те имат нужда от лесно усвоим белтък за изграждане на органите, костите и мускулите. С веганско меню няма как да се развият нормално, тъй като белтъкът в растителните продукти не съдържа всички нужни аминокиселини. Същото важи за бременните жени и за страдащите от различни заболявания. Един веган много трудно си набавя витамин В12, витамин D, желязо, калций, особено при суровоядството.

– Много хора се хранят три пъти на ден и пак дебелеят. Каква е причината?
– Причината е масовата практика за ограничения през деня, последвани от обилна вечеря. Този режим се отразява зле и на външния вид, и на здравето. Първо расте коремната обиколка, защото вечер тялото няма как да изгори приетите калории, а в организма нищо не се губи и те се трансформират в мазнини около корема. Коремната мазнина е хормонално активна и е свързана с инсулинова резистентност, повишава риска от поява на диабет тип 2, сърдечно-съдови заболявания, подагра, стерилитет и някои видове рак. Още по-зле е, ако към вечерята добавим и повечко алкохол за туширане на стреса от деня.

– Много работещи жени използват почивните дни, за да приготвят няколко ястия, които после се консумират през седмицата. Вредно ли е това?
– Еднообразното меню влияе на апетита, особено при децата. Но едно и също ястие може да се сервира в два поредни дни с различна салата. Вредно е да се претопля няколко пъти, защото това води до образуване на токсични вещества и до разрушаване на някои витамини в храната. Но винаги е по-добре да ядем домашно приготвени блюда, отколкото купешки продукти, като кренвирши, например. Важно е също трапезата да изглежда добре, тъй като и очите ни възприемат храната.

– Освен ако не гледаме телевизора или таблета…
– Този навик е изключително вреден. Екранът отклонява вниманието ни, пречи да усетим насладата от храната и да спрем да ядем навреме. Много често обаче родителите прибягват до този ход, за да си осигурят малко лична свобода. Това е бомба със закъснител. Децата започват да се хранят механично. Ядат, докато филмчето върви, защото правят тясна асоциация между удоволствието от гледането и храната и на по-късен етап вече не могат да различат импулсите на ситост.

– Неотдавна участвахте в дебютно за България обучение в Медицинския университет-Варна, посветено на нарушенията в хранителното поведение. Интересна ли е темата за колегите Ви от други специалности?
– Над 85 колеги се включиха в това 3-дневно следдипломно обучение, посветено на диагностиката и лечението на хранителните нарушения, което изисква задължително екип от специалисти. Радвам се, че участваха гинеколози, психиатри, общопрактикуващи лекари, педиатри, диетолози, акушерки, медсестри, логопеди, рехабилитатори, психолози, социални работници и педагогически съветници от училищата.

– Кои са най-често срещаните нарушения в хранителното поведение?
– След емоционалното хранене, това е анорексията. Около 1% от жените в някакъв момент преживяват период на това психическо заболяване, но най-рискова група са тийнейджърките. През последните години при момчетата като лавина се разпространява бигорексията, която е противоположна на анорексията. Докато слабото момиче се вижда като дебело и спира да яде, пращящото от мускули момче смята, че е хилаво и прави всичко, за да има по-яки бицепси. За съжаление, тази болест вече засяга и девойките.

– Свързана ли е тя с все по-широката употреба на анаболни стероиди сред подрастващите у нас?
– Почти 100% от жените с бигорексия употребяват анаболни стероиди, както и голям процент от мъжете. Страдащите от това психично заболяване ползват и други опасни субстанции – някои си инжектират човешки растежен хормон. Други прибягват до липосукция, за да постигнат желания мускулен релеф. Сред честите нарушения на хранителното поведение е и булимията. При стрес тя може да премине в анорексия и обратно. Не е за подценяване и синдромът на нощно хранене. При него денем хората силно ограничават храненето, а нощем стават многократно, за да ядат сладко. Буди ги мозъкът им, защото кръвната захар е много ниска. Резултатът са сериозни проблеми с теглото, но това състояние се лекува успешно с правилен режим на хранене през деня. Гладуването не е изход.

– Има ли месечна норма на здравословно отслабване?
– Тя е индивидуална, като зависи и от възрастта. При пълни деца 1 кг надолу за месец често пъти е достатъчно, а в период на усилен растеж е добре и ако килограмите се задържат. Ако затлъстяването е много тежко, може да си поставим за цел редукция от 3-4 кг месечно. При възрастните също има значение изходното тегло. 200-килограмов пациент спокойно може да отслабне 6-7 кг за 30 дни, но ако са излишни 5-10 кг, е добре те да се смъкнат плавно, за да свикне тялото с новото тегло и то да се задържи успешно.

– Кои храни и напитки трябва да изключим категорично от менюто си, за да сме здрави?
– Такива са газираните подсладени напитки. В тях няма нищо ценно и полезно. Откровено вредни са богатите на трансмазнини пакетирани тестени изделия – крекери, чипс, форнети, солети, както и меките колбаси. В тях почти няма месо за сметка на многото емулгатори, стабилизатори, овкусители, соеви продукти и мазнини. Не са полезни и сладкарските изделия с маргарин, бяло брашно и захар. Това не означава да се лишим от десерти. Ако човек се храни здравословно, консумацията на малко бяло брашно и бяла захар няма да му се отрази зле.

Доц. д-р Дарина Найденова е специалист по хранене и диететика. От 2003 г. работи в Медицински университет-Варна, като обучава студенти и стажант-лекари в областта на здравословното и лечебно хранене. Участвала е в множество национални и световни научни конгреси по затлъстяване и клинично хранене и има над 50 специализирани публикации в различни български и международни списания. Преминала е специализирани курсове и обучения за лечение на затлъстяването, диетотерапия при различни заболявания, хранене на бременни и кърмещи жени. Сертифициран консултант по кърмене.

Коментари