В интервю за Dazed Digital, Кауфман разкри, че Netflix първоначално са били против идеята филма да се заснеме във формат 4:3. „Те мислеха, че това ще събуди притесненията на една част от аудиторията, която може просто да реши, че нещо не е наред в екрана на устройствата им.“ Екипът все пак получава разрешение да експериментира с различни формати, но в крайна сметка решава да заложи на първоначалния си план. „Ние установихме, че в 4:3 формата може да се улови известно напрежение в кадъра, което е невъзможно при по-широк формат. Това го прави филма да се усеща по-притеснителен и клаустрофобичен“, казва Кауфман

Забравените епохални стилове

На Кауфман може да му се е наложило да води преговори и спорове с Netflix, за да се избере в какъв формат да бъде заснет последния му филм, но имаше времена, когато снимането на цял екран, изобщо не е било популярно. Форматът 4:3 е толкова стар, колкото и самото кино. До средата на 50-те години на миналия век стандартът 4:3 е известен като „Академичното съотношение в киното“, тъй като Академията за филмови изкуства и науки на САЩ, която връчва наградите Оскар, официално го приема като стандарт в киното през 1932 г. Технически, академията всъщност приема съотношението 1,37:1, но то е толкова близо до 4:3, така че често дори експертите не правят разлика.

Въпреки това, тъй като телевизорите започват да стават обичайна част от домакинствата на американските семейства, филмовата индустрия започва да гледа на широкоформатния екран като на възможност за осигуряване на кинематографично изживяване, което зрителите на този етап не са можели да получат в домовете си, заради използвания формат.

Не след дълго започва изоставянето на формата 4:3, за да се освободи място за непрекъснато разширяващите се формати на заснемане, като Cinerama (2,59:3), VistaVision (1,85:1) и най-вече IMAX (1,43:1). Следвайки тенденциите, стандартът на Американската филмова академия също се променя и като официален формат тя приема стандартното съотношение на екраните на телевизорите по онова време, като то се запазва непокътнато чак до началото на 2000-те, когато започва приемането на HD телевизията. След като масово хората започват да заменят старите си телевизори с катодно-лъчева тръба (CRT) с плазмени и LCD, мнозина от индустрията вече смятат, че няма нужда потребителите да гледат филмите и сериалите с огромни черни ленти около картината.

В резултат на това и киното, и телевизията изоставят 4:3 формата почти изцяло в началото на 2010-те. Но там, където сега някои биха го определили като остарял формат, други осъзнават, че той все още има какво да предложи да съвременната публика и на създателите на блокбъстъри.

Макар че може да изглежда като отклонение „Мисля за приключване на нещата“ не е единственият скорошен филм, който използва стария холивудски стандарт. A Ghost Story (2017), First Reformed (2017) и The Lighthouse (2019) са част от малкия, но разрастващ се набор от игрални филми от последните години, заснети във формат 4:3. Въпреки че всички тези филми идват със значителни постижения и определено имат с какво да бъдат запомнени в историята на киното, самото им завръщане към този вече смятан за остарял формат ги отличава немалко от останалите заглавия през годините, в които са излезли.

„Това е старо съотношение на страните, така че на най-повърхностно ниво помага филмът да изглежда ретро“, каза режисьорът Робърт Егърс пред LA Times през 2019 г. „Това е и по-добра форма за снимане на вертикални обекти, като например морски фарове.“

Старомодното заснемане може също да се използва за предизвикване на чувство за носталгия у публиката, фокусиране върху лицето на героите и дори за засилване на чувството за клаустрофобия и безизходност у зрителя в сцените, които искат такъв ефект. Двата най-нови филма на режисьора Андреа Арнолд, Wuthering Heights (2011) и American Honey (2016), са заснети в 4: 3, който тя нарича „много уважаван формат“.

Благодарение на усилията на режисьори като Егърс и Анлод, старият стандарт на Американската филмова академия е отново жив, макар и доста нишов. За разлика от някои филми, към момента няма известни телевизии или предавания, които да са дръзнали да рискуват с връщане към формат 4:3.

Докато The Wire на HBO умишлено е заснет в 4:3 отново с цел да създаде засилване на усещането за стесняване на пространството, клаустрофобичност и безизходност, той все пак е създаден преди близо две десетилетия – много преди приемането на HDTV и 16:9 формата да се утвърдят. Когато Disney Plus стартира миналия ноември, най-големият проблем на стрийминг услугата не беше липсата на оригинално съдържание (което между впрочем е един от минусите на платформата и днес), а по-скоро беше решението да се излъчват ранните сезони на The Simpsons в широкоекранен режим, предвид че са направени в 4:3.

Както вероятно вече сте чели в интернет пространството, тези ремастер версии на емблематичната анимация във формат 16:9 изрязват големи количества от анимацията до състояние, в което някои визуални обекти са направо прекъснати. Ранните абонати на услугата бързо се развълнуваха и започнаха да недоволстват, което в крайна сметка принуди Disney Plus да направи епизодите във формат 4:3. Това със сигурност е отнело немалко време и ресурси на платформата, тъй като първоначално екипът е обработвал поотделно всеки епизод, за да го направи във формат 16:9, а след това е трябвало да се преконфигурира цялата платформа, в която първоначално изобщо не е била заложена възможност да се излъчва съдържание във формат 4:3.

Като оставим настрана факта, че проблемите със Семейство Симпсън са чудесен пример за протест на потребителите, който подтиква масивна корпорация да подобри своя продукт, промяната в платформата на Disney Plus отваря възможност за лесно публикуване на нови филми и сериали във формат 4:3. И макар и реално от проблема със The Simpsons и формата 16:9 да е бил забелязан и значим само за една малка група от потребителите на услугата, добавянето на този формат в една от най-съвременните стрийминг платформи е своеобразна малка стъпка към неговото възкресяване. Или поне може да бъде.

Новото е добре забравеното старо

В индустрия, в която режисьори като Кристофър Нолан и Куентин Тарантино все по-често се обръщат към по-големи формати, за да помогнат филмите им да се открояват (и двата прожектират последните си филми в 70-милиметров формат), освежаващо е да видим как някои от техните колеги правят големи кино заглавия в малък формат.

Еволюцията на пропорциите в киното се ръководи предимно от технологиите, но съвременните режисьори вече не спазват подобни ограничения. Благодарение на цифровите апарати с висока разделителна способност и по-евтините обективи, създателите на филми, могат да снимат и във формати като 2,35:1 колкото искат. Но както пише режисьорът Ноам Крол, 4:3 е „още един творчески инструмент, който създателите на филми имат на разположение.“

Ще стане ли някога отново 4:3 любимец на Академията? Едва ли. И все пак обаче, преоткриването на този изоставен формат може да бъде само от полза на индустрията, в която големите студийни издания са станали визуално хомогенизирани. Въпреки че е малко вероятно да видите Marvel Studios да заснемат следващия филм от поредицата „Отмъстителите“ в 4:3, приемането на формата от редица независими режисьори безспорно бележи повратна точка в начина, по който мислим за съотношенията и кино форматите.

Източник: Kaldata.COM

Коментари