Илън Мъск има амбициозната мечта до средата на века да е построил град, разположен на няколко стотин километра площ на Марс, който ще бъде пълен с всичко – от фабрики до пивоварни. Но преди някой да успее да колонизира Марс, ще трябва да се справи с безбройните начини, по които Червената планета може да убие хората.

Ако заминете на пътешествие до Марс само с основните къмпинг съоръжения, с които ходите на излет на Земята, в крайна сметка няма да отнеме повече от две-три денонощия докато умрете от радиационно отравяне. Ако все пак се окажете издържливи и радиацията не ви повали в първите ви няколко утрини на червения пясък, то навярно ще ви остават няколко месеца живот, тъй като радиацията ще е предизвикала рак. Но преди изобщо да успеете да прекарате една нощ на Марс, всъщност вече ще сте издъхнали от премръзване, тъй като през нощта температурите на Червената планета падат до тези на Антарктида. Още преди това обаче ще се задушите, опитвайки се да дишате атмосферата там, съставена предимно от въглероден диоксид, който е много далеч от апетитния за всички земни форми на живот кислород. Но в крайна сметка, в първите няколко секунди изключително ниското атмосферно налягане на Марс би довело до буквално кипване на кръвта ви, независимо от външната температура.

Накратко, къмпингът до там ще изисква много повече от уроци как се разпъва палатка.

За щастие на прогресивните марсианци обаче, допускайки, че такива съществуват, хората са прекарали много време в мислене как могат да живеят на сравнително негостоприемната планета на милиони километри от хабитата, с който са свикнали. Идеите варирали от големи градове във въздушни балони до подземни бази, а една от най-новите концепции на НАСА включва дори марсиански домове, направени от гъби.

Докато Марс може да е за предпочитане пред по-близки варианти като Венера с нейната кипящата топлина и токсична атмосфера, или Луната с нулева атмосфера и космически станции, лишени от гравитация, тя все още е проблемна среда.

На Земята никога не се притесняваме, че стомашните ни газове например могат да ни убият. Това е така благодарение на нашата много приятелска атмосфера и полезно магнитно поле. Но на Марс нещата не стоят така и ще трябва да създадем инфраструктура, за да решим проблемите, с които нашата планета се справя автоматично и приемаме за даденост.

И разбира се, ние също трябва да разработим нови начини за извличане на водата и кислорода, необходими за оцеляване из марсианските полета, които са скрити дълбоко в джобове от лед, почва, скали и изключително тънък слой въздух.

Лесна работа

Паскал Лий от института SETI във видеото по-долу предупреждава „Бихте се загрели до смърт… Буквално“.

 

Лий и други обаче, които са описали много начини човек да умре на Марс, не ги смятат за непреодолими препятствия. Всъщност може да има едно готово решение за живота на Марс, което да се окаже жизнеспособно от момента, в който хората пристигнат за първи път.

Просто останете на кораба.

Живот на паркинга

Първите хора, пристигнали на Марс с космически кораб SpaceX вероятно ще живеят и работят в началото на космически кораб. „Космическите кораби са много ценни на повърхността на Марс“, казва Пол Уустър, главният инженер по разработките на Марс на компанията през 2018 г. на конференция на марсианското общество. „Всъщност в началото всеки ще остане в кораба, с който е пристигнал и ще работи, като използва различни системи от тях, за да поддържа дейностите там.“

Животът на кораба след пристигането обаче не е просто поредната идея на SpaceX и милиардера Мъск.

Марсовото общество, основано през 1998 г. се застъпва за проучване и установяване на човешко присъствие на Марс и има собствен план как това да се случи, наречен „Марс Директ“. Той също така предлага пътуване до Марс в космически капсули и кораби, които след пристигането на Планетата без атмосфера да бъдат използвани за изграждане на бази на повърхността, които да дадат малко по-просторно поле на хората, оставайки вътре в тях.

Базите могат да бъдат свързани помежду си по почти същия начин, по който модулните станции се пренасят на Земята и бързо се свързват на място.

„Бихме могли да имаме хора на Марс до 2030 г. и постоянна оборудвана база до 2040 г.“, каза Зубрин през 2018 г. 

Освен да изградят свой собствен подслон като за начало, марсианските пионери ще трябва също така да вземат със себе си правилните инструменти за събиране и обработка на материалите от грапавия пейзаж на Планетата, за да се изгради по-постоянен заслон.

„През първите няколко години ще трябва да изучаваме какви инструменти, прибори и съоръжения ще са необходими на хората. Те ще бъдат периодично доставяне от Земята. Всеки един инструмент или устройство обаче ще трябва да бъдат изключително внимателно премислени и преценени. Освен това, те ще трябва да бъдат изработени от десетки пъти по-качествени и издържливи материали, тъй като се цели максимално най-дълъг жизнен цикъл, без да се налагат чести нови доставки, издържливост на космическите условия и максимално минимизирани космически товари“, пише Стивън Петранек в книгата си „Как ще живеем на Марс“.

Сграда от нулата

В дългосрочен план човешките лагери на Марс ще наподобяват тези, които Мат Деймън предложи през 2015 г. Но има един проблем – дори днес космическите кораби и астронавтски костюми не са потвърдени за напълно изолиращи радиацията и слънчевите светкавици, които Червената планета поглъща. Наскоро бяха изследвани петнадесет астронавти, престояли поне една година на Международната космическа станция. Според анализите, теломерите в краищата на хромозомите им са смалени, а телата им са поели осезаемо количество космическа радиация. С други думи, не сме постигнали производство на непромокаема космическа апаратура, а такава определено ще ни бъде необходима, ако искаме един ден да живеем на Марс.

От друга страна, ако реализираме подземни бази на Марс, няма да ни е необходимо високотехнологично безбожно скъпо радиационно екранирани. Преграда, съставена от вода или някои устойчиви видове пластмаси и полимери, може да се окаже напълно достатъчна. Но трябва да се проведат огромен брой експериментални изследвания и тестове, преди това да бъде установено.

Бившият лекар на НАСА Джим Логан смята, че поставянето на нашите крехки, месести тела зад или под около 9 фута (2,7 метра) от марсианската почва трябва да бъде напълно достатъчно. Зубрин също предложи да се използват дебели тухли, направени от марсиански реголит, за да се изгради заслон, добавяйки уникална нотка на средновековен замък и характерната вибрация към по-традиционно елегантната и футуристичния визия, която имаме за Марсианските лагери.

Старите лавови тръби и подземни пещери също са идеални места за подслон, както отначало, така и в случай на извънредни ситуации като големи прашни или слънчеви бури, които понякога могат да се разпространят по цялата планета.

При липса на други възможности, технологията за 3D печат предлага друга алтернатива за създаване на персонализирани структури. НАСА проведе предизвикателство за 3D отпечатано местообитание през 2019 г. като нюйоркската Al SpaceFactory, която се представя като „Мултипланетна агенция за архитектурно и технологично проектиране“ спечели първа награда за система, изградена от работещи за човешките нужди на Марс автономни роботи, които веднъж програмирани няма да изискват никакви наши напътствия и ще могат да създадат света от бъдещето, в който искаме да живеем. Звучи като една перфектна симбиоза от всички съвременни технологии и средства, по които най-активните умове и корпорации днес работят.

Стани белетрист

Освен всичко това, Зурган се шегува, че в литературния фонд на човечеството не съществуват особено много епоси от други планети… Хората на перото добре знаят колко е трудно да се фокусирате, когато всичко около вас е еднообразно, шумно и забързано… Или просто нямате вдъхновение. Едно пътуване до Марс може да се окаже идеалната възможност да напишете първият си роман, а защо не и да се превърнете в професионален белетрист, за да разказвате как човекът е успял да стане първият междупланетарен биологичен вид.

Източник: Kaldata.COM

Коментари