САЩ Русия

За един миг Вашингтон излезе от Договора за ликвидация на ракетите със среден и малък обсег (INF) от 1987 г., който запази Европа и света от смъртоносна надпревара между двете суперсили САЩ и Русия, пише Робърт Бридж* за RT.com. Това бе особено лоша новина за европейците. Към момента Русия трябва да се чувства като индианците едно време по отношение на договорите, подписани с американци. За втори път в продължение на много десетилетия САЩ не спазва думата си, премахвайки друг стълб от глобалната архитектура за намаляване на въоръженията.

Администрацията на Тръмп, в безкрайната си мъдрост, обяви през уикенда, че ще замрази участието на САЩ в INF „за 180 дни“, което от военна гледна точка трябва да се тълкува като вечно. В духа на реципрочност, Владимир Путин, изразявайки съжаление, че Русия „не може да спаси“ договора от Студената война, заяви, че е принуден да действа реципрочно.

Руският президент обаче подчерта, че Москва няма да разположи ракетите със среден и малък обсег „за разлика от американски ракети, разположени в Европа или другаде по света”.

Това последно ескалиране на напрежението между Москва и Вашингтон можеше да бъде напълно избегнато – т.е. ако избягването на конфронтация е цел на САЩ. Ясно е, че не е така. Непредсказуемите “ястреби”, които сега диктуват външната политика на администрацията на Тръмп, особено съветникът по националната сигурност Джон Болтън (ветеран ястреб), когото Вашингтон Поуст наскоро нарече „сериен убиец на контрола върху въоръженията“, са стигнали до заключението, че да играеш на “ядрено” пиле или страхливец (модел на конфликт от “Теория на игрите”) на европейския континент с Русия е най-добрият начин за разрешаване на двустранни въпроси.

Изглежда, че Белият дом е разгневен от модернизирането на крилата ракета 9M729 на Русия, която според него надхвърля 500-километровия праг на полета, определен от договора. В него специално се забранява разработването, внедряването и тестването на наземни ракети с обхват между 500 км и 5 500 км (310-3 400 мили).

Всъщност развитието на това оръжие толкова раздразни администрацията на Тръмп, че миналата година американският посланик в НАТО Кей Бейли Хътчисън предупреди Русия, че ако не спре развитието си, НАТО ще бъде принудена да „неутрализира” ракетата. Въпреки че по-късно Хъчисън се отказа от хиперболата, казвайки, че не иска да предложи превантивен удар срещу Русия, забележката все пак подчертава сериозността на ситуацията.

Очевидният въпрос е: има ли основателни причини САЩ да бъдат загрижени за тази крилата ракета, една от последните в поредица от нови оръжейни системи, които руската армия ще въведе на въоръжение? Е, ако те са имали истинска причина за безпокойство, те умишлено са пропуснали няколко възможности да анализират оръжието със собствени очи. Всъщност Москва покани държавния секретар на САЩ Майк Помпео да присъства на публичното представяне, на което руската гордост бе изложена пред чуждестранни военни аташета. И все пак американците отхвърлиха събитието, което можеше да ги убеди да помислят повторно, преди да излязат от исторически договор за контрол над въоръженията.

По този въпрос щеше да е приятно да се чуят някои безпристрастни европейски гласове, които да преценят въпроса. В края на краищата, в случай на нова надпревара във въоръжаването между САЩ и Русия, европейският континент отново ще бъде принуден да носи голям кръст на гърба си. Вместо това лидерите на ЕС предсказуемо се доближиха по въпроса до американската позиция, повтаряйки тезата, че Русия е в нарушение на INF.

Германският канцлер Ангела Меркел, например, без да представи доказателства, каза: „На нас ни е ясно, че Русия е нарушила този договор… важното е да се отвори прозорецът за диалог.“ Определено лош старт за някакъв вид конструктивни преговори.

Какво стои зад поведението на Америка?
За да се получи по-ясна представа за това какво точно е мотивира поведението на Вашингтон, е важно да се запомни, че оттеглянето на администрацията на Тръмп от INF е само последното действие от дълга поредица от мерки срещу Русия. Всъщност това не е първият път, когато Вашингтон излиза от споразумение с Москва за въоръжение.

През 2002 г. администрацията на Буш прекрати Договора за борба с балистичните ракети от 1972 г. (ABM), който запази света през Студената война, или така наречената Доктрина за „гарантирано взаимно унищожение“. Оттук Буш двустранните отношения тръгват надолу.

С излизането от Договора за противоракетна отбрана от 1972 г., администрацията на Буш и следващата на Обама продължи едностранно да изгражда система (въпреки многократните предложения от Москва, да участва) за американски противоракетен щит в Източна Европа, само на една ръка разстояние от руската граница. През май 2016 г. НАТО обяви, че базата за противоракетна отбрана в Румъния е напълно функционираща. След съобщението Михаил Улянов, началник на отдела за контрол на оръжията на руското външно министерство, предупреди, че не само, че американската система за противоракетна отбрана заплашва стратегическото равновесие между ядрените сили, но и съоръженията в Румъния лесно могат да бъдат преоборудвани с ракети за нападение.

С други думи, сега Вашингтон обвинява Москва, че е нарушила договор за контрол над въоръженията, който той самият най-вероятно е нарушил преди почти три години.

Пиер-Емануел Томан, геополитически анализатор от Парижкия университет, коментира, че това е желаният резултат, който Вашингтон търси. Американците вече са решили „предварително да се измъкнат от договора“ независимо от възможните отстъпки от Москва.

„САЩ вече дестабилизираха ядрения баланс, когато решиха да излязат от Договора за противоракетна отбрана от 1972 през 2002 г., а когато погледнете картата, САЩ гради бази за противоракетна отбрана из цяла Евразия, създавайки усещане за обкръжаване в Русия, а и в Китай – казва Томан.

Това ни води до друга възможна причина, поради която администрацията на Тръмп е взела прибързаното решение да прекрати участието си в Договора за ликвидация на ракетите със среден и малък обсег и тя се дължи на огромния напредък, постигнат от китайските военни в последно време. Миналата година, като само един пример, китайска фирма заяви, че е завършила успешни тестове на свръхзвукова ракета, която според китайското правителство може да се конкурира за международните пазари.

Китай, който никога не е бил обвързан от условията, определени от INF, е претърпял главоломна милитаризация. Да, Съединените щати станаха заплаха за Пекин, когато администрацията на Обама обяви т.нар. “завой към Азия”. Тази доктрина доведе до дислоцирането на голяма част от американските военни сили в Тихия океан.

Така Вашингтон може би се опитва да привлече китайците и руснаците в нов тристранен договор за контрол над въоръженията, но ако това е вярно, го прави по най-лошия възможен начин.

Каквато и да е крайната причина, Съединените щати и стремежът й към глобално господство, в сътрудничество с Европейския съюз, който се държи като безсилна васална държава вътре в „Американската империя“, трябва да поеме тежката част от вината за все по-изпълненото с риск състояние на международните отношения днес.

Константин Косачев, ръководител на Комисията по външни работи в Горната камара на Думата, коментира, че съдбата на света е с една крачка по-близо до своето самоунищожение след излизането на САЩ от договора.

*Робърт Бридж е американски писател и журналист. Бивш главен редактор на The Moscow News, той е автор на книгата „Полунощ в Американската империя“, издадена през 2013 г.

Коментари

loading...