Турция и ШОС

Отношението на Турция към Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС) повдигна много спекулации, откакто Анкара получи статут на партньор за диалог през 2012 г. Предположенията, че в това може да се крие нещо повече, се засилиха, когато тогава премиерът Ердоган поиска само една година по-късно да подобри статута на страната му в организацията. Дали това е сигнал, че Анкара се отдалечава от Евроатлантическата общност? Дали тя спазва „многоизмерната и многостранна външна политика“, която беше обявила 10 години по-рано? Или това бе просто провокация, която имаше за цел да подобри влиянието на Турция при преговорите за членство в ЕС?

Протести в Турция заради обявената невалидност на изборитеИзбирателният орган на Турция бе разкритикуван от гражданите за решението вчера, с което обяви за не…May 7 2019bulmedia.net

Отговорът на тези въпроси е толкова неуловим, колкото и неяснотата на самата Турция. Изявленията на Анкара се колебаят между стремежа към статут на наблюдател и пълноправното членство, но последните забележки на президента Ердоган през ноември 2016 г. се възприемат доста широко, сякаш Турция търси пълноправно членство. Въпреки това става въпрос най-вече за статут на наблюдател. Въпреки това, през декември 2017 г. Ходът на тази динамична връзка обаче е готов да навлезе в нова фаза, след като китайката агенция Синхуа цитира турски дипломат, който посочва, че страната му има предстоящо предложение за пълноправно членство.

Докато през последните десет години геополитическите и геокултурните препратки на Турция непрекъснато се насочват на изток, утвърдените исторически и политически реалности като че ли възпрепятстват по-дълбокото участие в ШОС.

Въпреки споделянето на нарастващи стратегически интереси с Русия и Китай, Анкара остава икономически по-тясно свързана със Запада, ако не дори напълно зависима. По-специално, Европа осигурява 75% от преките чуждестранни инвестиции и 56% от заемите. Освен това, независимо от практическата и нарастваща икономическа активност в нейното пространство, ШОС не предлага нито зона за свободна търговия, нито общ пазар.

В сферата на сигурността Турция е тясно свързана с евроатлантическата общност чрез обвързващи институционални споразумения като НАТО. Тези връзки, които Анкара едва ли ще прекъсне, вероятно ще разубедят всеки стремеж за ангажиране с ШОС, тъй като по-дълбокото участие в тази организация едва ли би било съвместимо със задълженията към НАТО.

Най-силното предупреждение от САЩ за С-400 все още пред ТурцияПентагонът даде ясно да се разбере неговата безкомпромисна опозиция срещу придобиването на руската с…Jun 10 2019bulmedia.net

От друга страна, все още предстои да се види дали би било удобно за сегашните ръководители на организацията да предоставят на Турция подобно признание. Рамката на ШОС е достатъчно гъвкава, за да позволи доста съществено участие дори на по-ниско ниво на ангажираност. Например, статутът ѝ на прост партньор за диалог не попречи на Турция да поеме председателството на Енергийния клуб на ШОС за 2017 г.

Искането за надграждане членството на Турция през 2016 г. беше отхвърлено. Макар че в името на тюркската солидарност централноазиатските членки (Казахстан, Узбекистан, Таджикистан и Киргизия.) може да не възразява на теория, Китай и/или Русия по-скоро се колебаят. Разбира се, Москва, вероятно подкрепена от Иран, която вече е наблюдател на ШОС, се различава от Анкара в позицията за Сирия.

Китай обаче може да изиграе ключова роля. Въпреки че Анкара нарича уйгурския народ „приятелския мост между Турция и Китай“, уйгурският въпрос остава основен проблем. Китайските власти редовно обвиняват Турция, че позволява на това, което Пекин нарича „ислямски терористи“, безопасно преминаване на път за Китай. Самият Ердоган веднъж описа китайското потискане на бунта в Урумчи през юли 2009 г. като „диващина“ и дори „геноцид“. Турция, която по това време беше непостоянен член, се опита да внесе въпроса в Съвета за сигурност на ООН и разгневи Пекин. Освен това, разбира се, съществува силно убеждение, че с такива ходове Анкара само се опитва да повиши цената си пред своите западни съюзници.

Доста време мина след този първи отказ и след почти пълно прекъсване на връзките с Анкара, Москва вече вижда възможност за нов диалог. Според някои анализатори, тя не се противопоставя на възможността дори да се предостави пълноправно членство на Турция. За Русия Турция означава бизнес: основен търговски партньор, перфектен клиент за природния газ и перспективен транзитен маршрут за по-нататъшен износ на газ. Въпреки това, руската армия изглежда по-скептична: според нейни представители, без да напусне НАТО, Турция не може да се присъедини към ШОС.

Във всеки случай, вторият призив на Ердоган получи умерено позитивна реакция от китайското външно министерство, което посочва, че Турция вече е „партньор за диалог“ и че Пекин „придава значение на стремежа на Турция към по-задълбочено сътрудничество с ШОС“. Въпросът за уйгурите вече е на заден план.

В обобщение, трудно е да се предвиди дали Турция може в крайна сметка да получи това, което Ердоган твърди, че иска, макар че вече е сложно дори да се прецени какво точно иска той. Въпросът остава доста сложен за прогнозиране. Както Китай, така и Русия са алергични към пантюркизма – въпреки че Китай вероятно е повече от Русия – и двете страни могат да поставят под въпрос надеждността на Ердоган и трайността на политическите ангажименти на Турция в бъдеще. Въпреки многобройните им увертюри, Пекин и Москва все още могат да считат Турция за потенциален „троянски кон на Запада“. Вярно е, че Турция засили официалните си посещения и други контакти с двете столици от 2016 г. насам, те вероятно ще изискват по-съществено доказателство за лоялността на Ердоган.

Невъзможната любов между Турция и ЕС изгаря в пламъците, запалени от ЕрдоганВ своя водещ годишен доклад за разширяването на ЕС, Европейската комисия предупреди Турция, че тя пр…May 31 2019bulmedia.net

Коментари