Учен от Харвардския университет, който призова половината планета да се остави като природен резерват, казва, че човешката история винаги ще е по нанадолнището, ако няма глобално сътрудничество за спасяване на съществуващите видове, информира „Ройтерс“.
Едуард О. Уилсън, 92-годишен натуралист, приветстван като Дарвин на 21 век, каза, че човечеството не е твърде поляризирано да спаси планетата, дори след като някои от най-големите замърсители в света се стремят да намалят въглеродните емисии и да спрат глобалното затопляне.
Той вижда предотвратяването на катастрофално изменение на климата – целта на преговорите под егидата на ООН за климата, които започват в Шотландия в неделя – и спасяването на биоразнообразието, или разнообразието от растителни и животински видове в света, като две инициативи, които трябва да се случат заедно.
„Това е най-колективното начинание с ясна дефинирана цел, което човечеството някога е имало и ние трябва да получим вид сътрудничество и етична хармония и планиране, за да го накараме да работи“, коментира Уилсън пред „Ройтерс“ в интервю.
„В противен случай човешката история винаги ще бъде по нанадолнището“, предупреждава ученият.
Днес видовете измират със скорост, невиждана от 10 млн. години, като в момента около 1 млн. вида са на ръба. За да ограничи загубата, ООН призова страните да се ангажират да опазят 30% от своята земя и вода, почти двойно повече от площта, която в момента е под някаква форма на защита, до 2030 г.
Така наречената цел „30 на 30“ е отчасти вдъхновена от проекта на Уилсън за половин Земя. Първо очертан през 2016 г., той призовава за защита на половината земя и море на планетата, така че да има достатъчно разнообразни и добре свързани екосистеми, за да се обърне хода на измирането на видовете.
„Въпросът е, че човешката природа не се е променила достатъчно. Нашите най-силни склонности от социално естество тендират да са неблагоприятни за живота на повечето други видове“, подчертава Уилсън.
Човечеството продължава да решава проблемите чрез изгаряне на материали – въглища и петрол – оставени от древни организми, каза Уилсън, осъждайки продължаващото проучване и изгаряне на изкопаеми горива, което засилва унищожаването на биоразнообразието.
Групата от 20-те богати страни остава разделена относно постепенното премахване на въглищата и ангажимента да ограничат глобалното затопляне до 1,5 градуса над прединдустриалните температури. Нациите от Г-20 представляват 80% от глобалните емисии, но големите замърсители като Китай и Индия също са се задълбочили.
Заедно с британския натуралист сър Дейвид Атънбъро, Уилсън се счита за водещ световен авторитет в областта на естествената история и опазването.
Той е и най-големият световен авторитет в областта на мравките, от които е открил над 400 вида. Той е написал две книги, носители на наградата Пулицър, и популяризира термина „биоразнообразие“, което води до движение за запазване на всички видове на планетата, като същевременно се предпазва от господството на човечеството над природните ресурси. Той работи в Харвард от 70 години и все още отделя време като куратор по ентомология.
Неговата траектория като ентомолог – човек, който изучава насекоми – е определен на 10-годишна възраст, когато прекарва часове в горите на Rock Creek Park във Вашингтон.
„Вече имах сериозна библиотека от колекцията си от буболечки и пеперуди“, разказа Уилсън по време на интервюто.
Акцент в кариерата му ще дойде години по-късно, когато той се изкачи на повече от 3 962 метра до центъра на веригата Sarawaged в Папуа Нова Гвинея.
Източник: News.BG
