понеделник, декември 2, 2024

САЩ вкара войната с терора у дома

В неделя президентът на САЩ Доналд Тръмп нарече „Антифа“ „терористична организация„. В същото време кметът на Минеаполис Джейкъб Фрей обвини бунтовете, че са свързани с „вътрешен тероризъм“. И от двете страни на политическия спектър в САЩ има засилена употреба на думата „тероризъм“, когато се описват американци. Те могат да включват крайно леви, свързани с анархистки „антифашистки“ групи като „Антифа“, или може да са крайнодесни „бели расисти“, обвинявани за бели националистически „терористи“, пише „Йерусалим поуст“.

Американските медии изтъкват, че туит за това, че „Антифа“ е определена като терористична група, не я прави законно такава. Съществува скептицизъм относно това какви са последиците от терминологията. Ясно е, че употребата на термина „терористи“ сега е вкоренена в САЩ и особено в културата на популярните и социалните медии. Всеки един враг е определян като „терорист“ и това е все по-често по време на поляризацията при последните широко разпространени демонстрации.

САЩ се занимават с тероризма в продължение на десетилетия, още от 80-те години на миналия век, но рядко се прилага за американци. Това се промени с глобалната война срещу тероризма и откритието, че има американци, които са се присъединили към талибаните или са подкрепили „Ал Кайда“. САЩ дори „ловуваха“ тези американци. Ануар Ал-Аулаки е убит при въздушен удар в Йемен през 2011 г. Американците, които бяха радикализирани в САЩ, също бяха обект на арест и наказателно преследване.

Новият начин на говорене в САЩ разшири обвиненията в „тероризъм“ до политическите противници. Определенията на тероризма в САЩ са склонни да виждат терористи в „умишлено, политически мотивирано насилие, извършено срещу невоенни цели от страна на поднационални групи или нелегални агенти.“ Как това точно се отнася до бели расисти или Антифа? Ако някоя от групите бе замесена в нападения срещу цивилни, тогава логично те биха могли да бъдат разглеждани като терористи.

ФБР разглежда два вида тероризъм. Единият е международният тероризъм, който определя като „насилие, престъпни деяния, извършени от лица и/или групи, които са вдъхновени от или свързани с посочените чужди терористични организации или нации (спонсорирани от държавата).“ Вътрешният тероризъм е „насилствено, престъпно деяние, извършено от индивиди и/или групи за по-нататъшни идеологически цели, произтичащи от вътрешни влияния, като например политически, религиозни, социални, расови или екологични“.

Определенията на Конгреса на САЩ са по-сложни. Международният тероризъм включва „насилствени действия или действия, опасни за човешкия живот, които са нарушение на наказателното законодателство на Съединените щати или на някоя държава, или това би било престъпно нарушение, ако е извършено в рамките на юрисдикцията на САЩ или на която и да е държава.“ Те могат да включват действия „за сплашване или принуждаване на цивилно население; да влияят върху политиката на правителството чрез сплашване или принуда; или да влияят на поведението на правителството чрез масово унищожение, убийство или отвличане; и се появяват предимно извън териториалната юрисдикция на Съединените щати или надхвърлят националните граници по отношение на средствата, с които са извършени, лицата, за които изглежда, че имат намерение да сплашат или принудят, или местонахождението, където извършителите действат или търсят убежище.“ Единственото различно от вътрешния тероризъм е, че той може да се появи в САЩ.

Тези закони могат да се използват срещу американските терористи. По-големият въпрос е какво се случва със САЩ, когато закони, предназначени да преследват организирани групи, като „Ал Кайда“, се прилагат вътре в САЩ. Когато една страна започне да се бори срещу собствените си вътрешни „врагове“, тя може да създаде обратна реакция и нарастваща несигурност и хаос. „Войната срещу терора“ у дома, след десетилетия на „войната срещу терора“ в чужбина, може да се превърне в симптом, подхранващ политическия хаос в САЩ, както стана с глобалната война срещу терора.

Например войната на САЩ срещу тероризма в чужбина премина от разширяване на демокрацията и изграждането на нация до борба с бунтовници, като се използва сложен набор от концепции, въплътени в акроним за противодействие, наречен COIN. По-късно това премина към по-прецизна война срещу терора, която се състоеше главно от използване на удари с дронове и това, което е известно като съветване, съдействие, обучение и оборудване, предоставяйки на партньорите оръжия и обучение. Това означава, че САЩ работят „от, със и чрез“ партниращи сили и вече не изпращат специални сили в акции. Но все още има почти десет хиляди специални „оператори“, разположени в 90 страни.

Вероятно сегашният американски наратив е просто говореща точка, насочена към изборите през ноември. Но колкото повече противници се обвиняват за „терористи“, толкова повече САЩ залита, влачи се и се насочва към Оруелско общество.

Други държави, като авторитарния режим на Турция, определят всяка група дисиденти, включително журналисти, като „терористи“, за да ги арестуват. В Турция опозиционна партия бе заклеймена като „терорист“, без да има доказателства, че са участвали в „тероризъм“. Без изненада крайнодесните държавни медии в Турция приветстват усилията на САЩ срещу „Антифа“, опитвайки се да направят паралели със собственото си потисничество над кюрдските леви групи.

САЩ вероятно не искат да следват турския модел, при който журналисти и дисиденти са арестувани и обществото става по-националистическо и религиозно екстремистко и расистко.

Други места, където враговете на държавата са наричани „терористи“, обикновено са такива страни като бившите съветски републики, които са включвали „терористи“ в списъци наред със „саботьори“, „реакционери“ и „престъпници“. Това е широка категория. Под този чадър може да се окажат много хора, които искат демокрация. Въпреки това, както в Турция, където протестиращите за околната среда могат да бъдат наречени „терористи“, така и в бившите съветски републики „терористите“ се смятат за престъпници, а не за хора, които взривяват автобуси.

Пътят към войната с вътрешния терор е лесно да тръгне надолу. Но след като едно общество хвърли котва на брега на нова местна „война“, може да открие, че е превърнало собствените си граждани във врагове. САЩ вече милитаризира полицията си и докара у дома Хъмвита и бронирана техника, които използва в Ирак, и ги даде на полицията, всичко изглежда така, сякаш се движат по улиците на Багдад. 

Източник: News.BG

Коментари

error: Съдържанието е защитено!