Руският олигарх Игор Кесаев е купил голям финландски остров в стратегически важен за Хелзинки район – сделката е сключена под прикритието на „златен паспорт“, издаден на бизнесмена от кипърските власти, съобщава Euractiv.
Уточнява се, че покупката е направена през миналата година. Благодарение на кипърския паспорт Кесаев е успял да заобиколи изискванията на финландското министерство на отбраната, което не би допуснало той да придобие острова, ако се беше легитимирал като руски гражданин.
Игор Кесаев е един от тютюневите „крале“ в Русия – под негов контрол са около 70% от пазара. Освен това името му се свързва с търговия с оръжия, а според неофициални данни поддържа тесни връзки с мафията, руската Федерална служба за сигурност и Главното разузнавателно управление на Русия.
Именно връзките му с руските спецслужби и с престъпния свят са породили безпокойство в министерството на отбраната на Финландия. Обичайна практика е Москва да използва олигарси за свои политически и стратегически цели. Освен това на острова са построени жилищни помещения и площадка за хеликоптери, което не е дискутирано при сделката.
Според законите на страната, властите могат да отнемат острова от Кесаев, ако преценят, че е налице заплаха за националната сигурност.
„Златният паспорт„, който се дава на чуждестранни инвеститори, фактически представлява покупка на гражданство. По такава схема много руски олигарси получиха кипърски паспорти, които им дават право да пътуват без виза в над 150 страни.
Преди година Европейската комисия откри процедури срещу Кипър и Малта заради „продажбата“ на гражданство на ЕС чрез „златните паспорти“ за богати инвеститори.
Тази практика буди сериозно безпокойство в Европейския съюз. От ЕК изтъкнаха, че това е незаконно и подкопава целостта на статута на гражданството на Съюза.
„Златни паспорти“ издава и България. Припомняме, в доклад на Европейския парламент за политическите отношения между ЕС и Русия, се настоява България и Малта да се откажат от своите режими за издаване на „златни паспорти“. Документът, който беше обсъден в ЕП през миналия месец, е адресиран до Съвета на ЕС, Европейската комисия и върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи Жозеп Борел.
Източник: News.BG
