Количественото облекчаване (QE) беше големият монетарен експеримент на последното десетилетие.

Повечето централни банкери вярват, че мащабните покупки на активи са ускорили растежа и са вдигнали инфлацията по време на няколко кризи. Критиците отговарят, че въздействието е било незначително и посочват потенциални странични ефекти, като например насърчаването на прекомерния риск и подклаждането на неравенството. Наличните данни изглежда подкрепят оптимистичния възглед. Но до каква степен можем да се доверим на тези резултати, пише Фердинандо Джулиано за Bloomberg. 

Още по темата

Нова научна статия поражда още съмнения относно аргументите за QE. Икономистът от Чикагския университет Лубош Пастор и трима негови колеги са анализирали около 50 проучвания, разглеждащи ефекта от покупките на активи върху растежа и инфлацията. Те установяват, че изследователите, работещи в централните банки, обикновено откриват по-голямо въздействие на тази политика от академичните такива и стигат до заключението, че централните банкери имат стимули (например възможни повишения), за да бъдат твърде благосклонни към QE.

Първото нещо, което трябва да знаем за подобни проучвания относно покупките на активи, е, че измерването на техните икономически последствия е проблематично. Невъзможно е да се каже как щеше да се държи икономиката без тези покупки, както и да се разграничат ефектите от други събития, настъпили по същото време. Така че изследователите трябва да правят различни допускания и да използват разнообразни модели. Тези избори оказват огромно влияние върху резултатите от изследванията.

Икономистите от Чикагския университет установяват, че като цяло според разгледаните от тях проучвания QE има положителен ефект върху инфлацията и растежа. Тази констатация оправдава централните банки, които предприеха такава политика – Федералният резерв на САЩ, Европейската централна банка и Английската централна банка.

Те обаче установяват също така, че проучванията на служители на централни банки показват въздействие върху растежа в пика на QE, което е с над 0,7 процентни пункта по-високо от това, отчетено от академичните. (Това е значителна разлика, като се има предвид, че средният ефект според всички проучвания е 1,57%.) По отношение на инфлацията, разликата в ефекта от QE в неговия пик между двата вида изследвания е повече от 1,2 процентни пункта. Централните банки също са използвали по-позитивен език при обобщаването на резултатите в резюметата си.

След това икономистите изследват причината за тези несъответствия. Те предполагат, че кариерните съображения може да са изиграли роля и предоставят някои доказателства, че анализаторите от централните банки, които отчитат най-голямото въздействие на QE, са имали по-голям шанс да получат повишение. Икономистите също така показват, че не всички централни банки отчитат сходни резултати: служителите на германската Bundesbank, която беше твърд противник на покупките на активи в еврозоната, установяват по-малки ефекти върху растежа от учените.

Статията обаче има някои важни ограничения. Като начало, броят на анализираните проучвания е малък, което не оправдава твърдите заключения. Възможно е също така учените да имат стимули в обратната посока: изследване, което казва, че QE е имало малко или никакво въздействие върху растежа и инфлацията, противоречи на доминиращата парадигма и следователно може да има по-големи шансове за публикуване в академично списание. Учените може също да разглеждат по-тясното въздействие на паричните стимули – например такова, което игнорира ролята на очакванията на хората. Това може да обясни по-малките ефекти, които те установяват.

Въпреки това статията подчертава основен проблем в изследванията на централните банки. От QE през въвеждането на отрицателни лихви до въздействието на банковите регулации върху кредитирането, централните банки често разглеждат въздействието на собствените си политики. Те осигуряват изключителна среда за изследователите да изучават тези въпроси, но и трябва да гарантират своята репутацията и последователността на посланията си. Този проблем е още по-актуален в еврозоната, където националните централни банки се боричкат помежду се, за да наклонят в своя полза консенсуса в ЕЦБ.

Може би начинът за истинска оценка на въздействието на паричната политика е всички работни документи на централните банки да се четат с отворен ум и нотка скептицизъм. Методите и данните от изследванията са на разположение за оценка и проверка. Ако резултатът не е убедителен, той няма да издържи изпитанието на времето.

По статията работиха: Петър Нейков, редактор Бойчо Попов

Източник: Investor.BG

Коментари