понеделник, юли 22, 2024

Преследван от 120-годишен фантом, Китай се бори с модерна обсада

В разцвета на династията Цин императорът, който е хвален за стабилизиране на Китай след години война, в крайна сметка се натъкна на привидно неразрешим враг – малария. След като се заразява с болестта, пренасяна от комари, император Канси (1661-1722) птърси всички начини за ефективно лечение, но безрезултатно. Състоянието му само се влошава, пиеше Кацуджи Наказава за японското издание Nikkei.

По случайност френски йезуит на име Жан де Фонтани, който е част от християнска мисия в Китай, има хинин, вълшебен куршум за малария и го представя на болния император. Императорът кара първо четирима министри да изпробват лекарството, за да се уверят, че то е безвредно, преди сам да го вземе. Лекарството действа и той напълно е излекуван.

След това щастливият император разрешава на Фонтани и колегите му да построят църква в рамките на императорския дворец. Църквата на Спасителя, Пекин, е завършена през 1703 година. Тази приказка, взаимствана от „Пекин Рекиши Санпо (Историческа разходка)“, книга на японския учен Кеничи Такенака, показва чудесен анекдот за международно сътрудничество, спасяващо китайски император от сигурна смърт.

За съжаление, днес това не се прилага. Реалността на международната политика, включваща и Китай, е изключително сурова. Бързият възход на Китай и агресивната външна политика на президента Си Дзинпин виновни, но частично.

Германският канцлер Ангела Меркел призова Китай да оповести информация за началните етапи на огнището на коронавирус. Френският президент Еманюел Макрон заяви, че би било „наивно“ да се вярва на официалните бройко, предоставени от Китай.

Законодателите в САЩ търсят обезщетение от Китай за вируса. Междувременно американските президент Доналд Тръмп и Макрон се споразумяха по време на телефонна конференция за необходимостта от реформиране на Световната здравна организация, която е изправена пред продължителни критики, че е прокитайска.

Всички тези критиката напомнят на китайците за историческо събитие, което се е състояло преди 120 години. „Това е като съвременен „Съюз на осемте нации“. Обвиняват Китай за всичко. Каква е истинската причина за тази обсада?“, коментира китайски представител.

„Трябва да има огромен заговор зад хода да се иска обезщетение от Китай“, допълва друг.

Първоначалният „Съюз на осемте нации“ е военна коалиция от чуждестранни сили, която нахлува в династията Цин през 1900 г., за да освободи окръга на чуждестранните легации на Пекин, където чужденци и китайски християни са потърсили убежище от бутновници – антихристияни и антидужденци, по-късно известно като „Боксерското въстане“. Тези „боксьори“ са подкрепяни от династия Цин бунтовници, които практикуват бойни изкуства и се смятат за неуязвими за западните оръжия.

Едно от полетата на битката е Църквата на Спасителя в Пекин. Западняците и местните християни чакат спасителните сили, докато гневните „боксьори“ се опитват да нахлуят. В крайна сметка „боксьорите“ не се оказват неуязвими и осемте държави – САЩ, Великобритания, Германия, Франция, Италия, Русия, Япония и Австро-Унгария – побеждават въстанието.

Съгласно „Протокол за боксьорите“, подписан през 1901 г., правителството на Цин се съгласява да заплати обезщетение на осемте чужди държави плюс Белгия, Холандия и Испания, които също са замесени. Размерът на щетите е 450 милиона таели (китайска сребърна монета) от фино сребро, няколко пъти повече от годишния бюджет на правителството на Цин за онова време. В крайна сметка правителството на Цин се съгласява да плати огромната сума за 39-годишен период.

Задължението е прехвърлено на новосъздадената Република Китай след падането на династията Цин през 1912 г. Включително с лихвите, размерът на обезщетението почти се е удвоил, засявайки семената на дълбоко негодувание, което се помни дори от по-късните поколения.

Днес на фона на пандемията с коронавируса имената на осемте страни показват едно плашещо съвпадение. Получателите на среброто са понесли най-много човешки и икономически загуби от COVID-19. Европейските нации Италия, Испания, Франция, Германия и Великобритания влязоха под блокада една след друга. САЩ, Япония и наскоро Русия се борят за овладяване на огнището.

Австралия и Нова Зеландия, които не бяха част от „Съюза на осемте нации“, се присъединиха към новата обсада, критикуваща Китай, твърдят консервативните коментатори в Пекин. Австралийският премиер Скот Морисън призова за независимо разследване в Китай от експерти по обществено здраве, за да разберат какво се е случило там. 

Нова Зеландия изрази подкрепа за участието на Тайван като наблюдател в годишна среща на СЗО, а Тайван успя успешно да задържи вируса. Притеснен от призивите на Австралия и Нова Зеландия, Китай започна пълна контраатака.

Според австралийска група зърнопроизводители, Китай обмисля вносни мита от 80% за австралийския ечемик. Китай също подаде силен протест срещу Нова Зеландия.

Си Дзинпин е зает да звъни на други чуждестранни лидери в опит да развали международната коалиция срещу Китай. Но много от получилите тези обаждания за лидери на малки държави с ограничено глобално влияние.

Един лидер, с който Си говори, предизвика международно повдигане на вежди. Севернокорейският лидер Ким Чен Ун поздрави Си за „победата му във войната срещу безпрецедентната епидемия и как стратегически и тактически контролира цялостната ситуация“, според корейската централна информационна агенция. Това се случи след като Ким направи първата си публична изява след дълъг интервал, с което приключи седмици на спекулации за здравето му.

Междувременно Китай изглежда уверен, че ще спечели поне един член на „Съюза на осемте нации“ – Италия.

Италия е единствената от група от седем големи индустриализирани страни, участвала в ръководената от Китай инициатива „Един пояс, един път“. Проектът за изграждане на инфраструктура е предназначен да създаде масивна икономическа зона от Китай до Европа.

Китайските лидери на общественото мнение са убедени, че Италия не е част от „новия“ „Съюз на осемте нации“. Те чувстват облекчение, че Китай успешно заби клин в лагера на „свободния свят“, който често е критичен към всичко в Китай.

Друг надежден партньор за Пекин е Русия, която няма търпение да се присъедини към всяка възможност за противодействие на САЩ. По време на последната си телефонна конференция руският президент Владимир Путин обеща на Си Дзинпин да си сътрудничат в рамките на БРИКС – Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка – включително относно антикоронавирусните мерки.

Самата Русия обаче наблюдава рязко увеличение на броя на новите инфекции, а Бразилия и Индия са в извънредни положения.

За китайците, които изучават историята, паралелите между настоящата ситуация в Китай и случилото се в зората на 20 век са ясни. „Протокол за боксьорите“ е осакатяващ договор, който признава правото на чуждестранните сили да разположат войските си в Китай. Мнозина смятат, че това е ускорило падането на династията Цин. Спомените всъщност все още са горчиви.

Но Китай днес е втората по големина икономика в света и глобална сила, от която наистина се страхуват и другите. Китай не може да продължи да бъде преследван от фантома на „Съюза на осемте нации“. Китай трябва въображателно да мисли за следващия си смел ход. Светът наблюдава отблизо. Може ли да се превърне в отворена, прозрачна и кооперативна страна?

Кацуджи Наказава пише за Nikkei в Токио. Той е прекарал седем години в Китай като кореспондент, а по-късно като ръководител на китайското бюро. 2014 г. той е носител на международна журналистка награда за международни репортажи.

Източник: News.BG

Коментари

error: Съдържанието е защитено!