Политиката е лесният път само за идиоти

Много от нас не са говорили много със семействата си през последната година. Можете да обвините пандемията за това (или реакцията на Америка), но всеки празничен брънч, всеки ZOOM разговор, всеки банален групов текст се взривява от политиката.

Вездесъщата политическа идеология е метавирусът, вплетен в COVID – той нахлува във всеки аспект от живота докато ценим политическата си идентичност като повити новородени бебета. С късоглед религиозен плам и републиканци, и демократи се кланят на някого, или на Фаучи, или на Тръмп, подготвени с наострени зъби, с оръжията на яростта да захапят, ако някой се осмели да не се съгласи с наложената им перспектива, пише за American Consequences Патрик Джейк О’Рурк, американски политически сатирик и журналист, изследовател на HL Mencken в либертарианския институт Cato, редовен кореспондент на The Atlantic Monthly, The American Spectator, The Weekly Standard, oт 2011 г. той е и колумнист в The Daily Beast.

О’Рурк напомня за екзистенциална жизнена необходимост на политическото дистанциране през 2021 г. Той отбелязва, че с нарастването на сянката на Вашингтон и превръщането на машината на политиката в Голем, диктуващ всичко от носене на маски до отваряне на училища, нашата човечност и свободи ще продължат да избледняват.

В момента най-опасното нещо в политиката е … политиката.

Политиката е опасна за всички. Това е вярно, ако почиствате боядисани със спрей непристойности знаци от плакатите си Тръмп/Пенс на оградата, също и ако носите шапката си MAGA на траурно шествие, вярно е, ако смятате, че AOC (Александия Окасио Кортес) и Зелените нови дилъри току-що са ви ударили със „стрейт флош“ (покер).

Разбира се, политиката винаги е била опасна. Политиката е това, което решава кой контролира правителството … Който контролира правителството, контролира силата на закона … А силата на закона е смъртоносна сила.

Ако не си платите за паркиране, ще бъдете глобени. Откажете ли да платите глобата, отивате в затвора. Опитайте се да избягате от затвора и ще ви застрелят. Всеки закон, всяко правителствено правило и наредба, независимо колко тривиални или незначителни са, е оръжие и се спазва под дулото на оръжие.

Това оръжие се нарича политика. И това, което прави политиката толкова опасна в момента, е, че американците – отляво, отдясно и от центъра (ако все още има такова нещо наречено център) – са повярвали, че отговорът на всеки въпрос е политически:

Колко пари трябва да имаме? Колко пари можем да имаме?

Какво струва един долар?

Колко долара трябва да платим на служителите?

Кои са служителите, които трябва да са служители? Кой има право да ги наема?

Кой е истински американец?

Кой просто се преструва?

Кой може да упражнява свободата на словото? Ами ако говорят твърде свободно?

Какво трябва да се преподава в училище? В какво трябва да се вярва в църквата?

При кой лекар можем да отидем?

Коя кола можем да караме? Или трябва да вземем влак?

А какво трябва да бъде времето?

Политиката: Любимото оръжие на Америка

Политиката се превърна в първата ни възможност. И прибягването до политиката всеки път, когато се сблъскаме с проблем, е толкова абсурдно, колкото и (и идентично с това) прибягването до огнестрелни оръжия.

По-безопасно е да разчитате на хора, отколкото да разчитате на политика.

Политиката е игра с нулева сума … Само една страна може да спечели. Състезават се и отделни хора. Само един човек може да бъде главен изпълнителен директор. Но има много различни видове изпълнителни директори, които можете да бъдете. И колко често кандидатствате за работа като главен изпълнителен директор? През повечето време, когато хората се състезават, това е като голф или Малката лига, а не въпрос на живот и смърт.

Отделните хора прекарват по-голямата част от времето си в сътрудничество … както прави семейството. Представете си, ако едно семейство е политически субект, при който решението за това кой, кои домашни задължения има и финансовите отговорности се вземат от групата, която може да събере най-голямото мнозинство от гласове или най-много физическа сила – за определяне на закона.

Горкото старо семейно куче щеше да е на две работни места, да отглежда децата, да се грижи за почистването и домакинската работа и – тук политиката може да се обърка дотолкова – че кучето ще готви всички ястия.

Политиката: Обединени в разногласията

Политиката е пословично зле когато разпределя ресурси. Използвайки силата на семейната политика, можете да накарате кучето да свърши цялата работа. Но така децата ви да дъвчат обувки и ще ходят по нужда на килима, а вие и съпругът/съпругата ви ще заравяте кокали в двора.

Също така, рано или късно, това куче ще ви ухапе.

Политиката е отличник в създаването на разделения. За да засили подкрепата, политиката зависи от усещането за „Нас“. Но всяко „Нас“ се нуждае от „Тях“.

Насърчаването на манталитета „ние срещу тях“ е експеримент, изпробван стотици хиляди пъти от началото на политическата история. Резултатите от експеримента винаги са едни и същи. „Ние“ се превръща в д-р Франкенщайн. „Те“ страдат от съдбата на лабораторни плъхове. Лабораторията експлодира. Хората умират.

Групата не е човек. Човекът не е група. Помислете колко сложно би било предложението за брак, колко крачоли за крака трябва да имат панталоните, колко големи ще трябва да са тоалетни седалки, ако всеки човек е група…

Политиката, като обединява хората в различни групи, ги кара да действат странно и лошо. А хората, които се държат най-странно и най-лошо, са политиците.

Първородният грях във Вашингтон

Останалите сме несъвършени. Ние се поддаваме на изкушението. Ние извършваме седемте смъртни греха. Но политиците зависят от тези грехове за препитанието си. Те процъфтяват в своя грях. Те биха били безработни и без дом без седемте смъртни гряха.

Жаждата за власт движи политиците. Лакомията за хранене в общественото корито подтиква техните поддръжници. Алчността за финансиране на кампании е необходимост. Леност в пренебрегването на общественото благополучие се изисква, ако „ние“ искаме да подобрим „тях“. Гневът срещу противниците обслужва същата цел. Завистта към „тях“ трябва да е подсилена в „ние“. Гордостта „върви преди унищожение и надменния дух преди падение“.

Имайте предвид, че всеки политик бърза да каже колко горд е, че е избран.

И правилно ли е да признаят греха на гордостта, защото какво е политиката, ако не унищожаване на някои хора от други и падание от благодатта на човешкото взаимно съчувствие в бездната на война на всички срещу всички?

Но трябва дасе страхуваме не само това, което политиката унищожава … Има и такова, което тя конструира.

Правителството: Американски идиотизъм

Политиката изгражда огромна структура, огромна правителствена машина за юрисдикция и командване, власт и сдържане, господство и надмощие около всеки индивид.

Може би си мислите, че искате по-голямо правителство. Може да си мислите, че искате държава, икономика и дори личен живот, където политиката да играе по-голяма роля. Но помнете размера и силата на тази машина.

Ами ако контрол над всичко това получи някой идиот?

Някои казват, че един идиот вече бе получил контрол за известно време, някои казват, че друг идиот е поел контрола сега.

Източник: News.BG

Коментари

error: Съдържанието е защитено!