Как Китай и САЩ създават

През октомври неправителствената организация „Фрийдъм хаус“ предупреди, че с инвестициите си в развиващи се страни Китай изнася и собствения си модел, както и технологии, които могат да се използват за репресивни цели. Надпреварата със Съединените щати за влияние по света вече е факт, а с нея и усилията на Пекин чрез т.нар. Дигитален път на коприната да помогне за развитието на африкански и други държави. За това обаче страните плащат немалка цена, разказва „Блумбърг“ в материал за последиците в една от силно повлияните от китайски проекти държави – Замбия.

На летището в Лусака първият билборд е с реклама на „Банк ъф Чайна“, друга китайска компания строи нов терминал, компаниите ZTE и „Хиквижън“ продават камери за видеонаблюдение, а „Хуауей“ е изградила център, съхраняващ данни на правителството. Богатата на ресурси държава вече е изхарчила 1 млрд. долара за китайско телекомуникационно оборудване, технологии за наблюдение и излъчване. Тази сума обаче е малка в сравнение с инвестираните от Китай средства в долара в „Дигиталния път на коприната“ според вашингтонската консултантска фирма RWR Advisory Group, която проследява китайските инвестиции по света. Данните на фирмата за проекта, който е част от струващия до момента 79 млрд. долара „Един пояс, един път“, са достъпни в графиката към края на текста.

В богатата на мед и кобалт Замбия – която всъщност е едва 20-ата по китайски инвестиции в „Дигиталния пък на коприната“ – повечето подобни проекти са на китайски компании, които и ги изграждат, и ги финансират често със заеми, заради които Международният валутен фонд предупреждава за риск от проблеми с дълга. „Блумбърг“ отбелязва, че с това „са се увеличили и опасенията, че процъфтяваща и стабилна многопартийна демокрация върви към китайския модел на репресии“ (Замбия не се смята за напълно развита демокрация от класации като последния индекс на Economist Intelligence Unit, но е сред страните с най-добри резултати в Африка на юг от Сахара).
Избягалият от страната директор на антикорупционна организация Грегъри Чифире, осъден на 6 г. затвор в родината си, твърди, че Замбия се е „продала на китайците“. Властите в Лусака отричат това и казват, че е техен дълг да търсят решения за инфраструктурата. Според министъра на информацията Дора Силия „моделът на развитие на Замбия не е нито този на Запада, нито този на Китай, но е опит да се вземе най-доброто и от двете.“
Случващото се в Замбия е само израз на схватката за надмощие на компании от Китай и САЩ. В този сблъсък азиатската държава има преимущество сред развиващите се страни, чиято инфраструктура се опитва да модернизира. Проблемът според „Блумбърг“ е, че със забраните на определени китайски технологии в някои от страните и с износа на репресивни технологии към други се създава има риск от създаване на „дигитална желязна завеса“.

Китайският модел
Залогът расте, ако се погледне обхватът на проектите, свързани с китайска дигитална инфраструктура – в 21 държави те са свързани с доставка на телекомуникационно оборудване, в 27 с „интернет на нещата“, в 56 с „умни градове“, в 76 с оптични кабели.
Високотехнологични системи за наблюдение се изнасят в поне 18 държави и с тях могат както да се разпознават заплахи за обществения ред, така и да се потисне свободата на словото. В Лусака, попитани за това, властите аргументират работата си с Китай, като противопоставят приятелството с Пекин на експлоатацията, дошла от Запада. Междувременно дългът на Зимбабве към Китай вече е 3.1 млрд. долара – една трета от целия външен дълг на страната. Министърът на транспорта и комуникациите, завършил висшето си образование в САЩ и женен за американка, казва, че „Китай служи за модел, който си струва да се копира“. Позовава се на същия модел при заплахите си за блокиране на „Гугъл“ и „Фейсбук“ за целите на борбата с „фалшивите новини“ и при подкрепата за закон, с който специална агенция ще наблюдава разпространяваната онлайн информация.
Критици се опасяват, че това може да се използва за атака срещу медиите. Според някои правозащитни организации, за да се справи с информация от 4 сайта (блокирани през 2013 и 2014 г.), правителството на Замбия може да е използвало технологии за наблюдение на интернет от „Хуауей“ и ZTE, защото разполага с такива. „Медийните институции работят в страх от правителството с помощта на китайците“, казва главният изпълнителен директор на критичния към правителството в. Mast, чийто брат е създател на друга публикация, закрита от Лусака през 2016 г.

„Сменяш ключалките“
Технологичната компания ZTE работи по проект за „безопасен град“ в Лусака за 210 млн., включващ поставянето на камери за наблюдение – веднъж отменен (през 2013 г.) и върнат след две години в страна, смятана за една от най-безопасните африкански. В Китай лицевото разпознаване се използва не само за действия срещу престъпници, а и за работа с политически инакомислещите. Властите в Замбия казват, че лицевото разпознаване няма да се използва за политически цели, а страната знае как да защити интересите си. „Хуауей“ са и зад проект за център, който да съхранява цялата информация на правителството. Управляващите в Лусака не се притесняват, че китайското разузнаване може да използва информацията, а мениджърът на центъра Зеко Мбумвае обяснява: „Когато ти построят дом, сменяш ключалките. Това и направихме.“
Говорител на друга водеща китайска компания, „Хуауей“, пък изтъква и плана Smart Zambia за свързване с интернет на отдалечени места без покритие и създаване на онлайн платформа за правителствени услуги. По думите му „Хуауей“ само предоставя услугата във вид на технологично решение, но на Замбия се полага да я използва и поддържа.
И цифровизацията на телевизията се извършва с проект, финансиран от „Топстар“, компания с 60% китайско участие. Опозицията критикува разходите (282 млн. долара в страна с население 17 млн., или с 46% по-скъпо, отколкото в съседна Южна Африка). Китайската Ексим банк е източник на почти всички средства. При това частните телевизионни станции твърдят, че „Топстар“ иска от тях 72 хил. долара месечно за разпространение на каналите им, а това би ги изхвърлило от бизнеса. Според правителството дигиталната миграция е скъпа, защото проектът включва технологии и пътувания на стотици журналисти до Китай. Не бива винаги да се мисли за корупция, казва министърът на информацията.

Следващата графика показва страните, в които Китай е инвестирал най-много в проекти за цифрова инстраструктура от 2012 г. насам, без да се включват сделки за сливане и придобиване (в млрд. долара). В списъка има три държави от Европейския съюз.

Не е само Замбия
Според САЩ Замбия е „особено изложена на риск“ заради китайската политика в Африка, нито пък китайските проекти за цифрова инфраструктура се ограничават до контитента. В Зимбабве компанията от Гуанджоу CloudWalk Technology Co. спечели миналата година първия проект за изкуствен интелект в Африка. Консултант, уредил сделката, разказва, че тя пропаднала, когато китайската компания поискала данните от лицевото разпознаване да се изпращат в Китай, за да може компанията да усъвършенства технологията си (а в замяна от Зимбабве дошло искане за отстъпка). Междувременно Hikvision, китайска компания, която вече е инсталирала камери в столицата Хараре, предлага по-добра оферта.
„Хуауей“ междувременно инсталира 4000 камери в Марвиций, а опозията обяви, че това ще доведе до репресивно наблюдение. В столицата на Етиопия централата на Африканския съюз е предавала данни към Китай години наред всяка нощ, показа разследване на в. „Монд“ миналата година, а самата централа за 200 млн. долара е построена от китайска компания. Във Виетнам хакери пробиха защитата на две от големите летища в страната и излъчваха на екраните им пропаганда, утвърждаваща правата на Пекин в Южнокитайско море. Проектите на Китай, свързани с дигиталната инфраструктура, както показва графиката горе, струват няколко десетки милиарда евро за последните поне шест години.

Още $60 млрд., но от САЩ
САЩ все още не биха могли да се сравнят с графиката по-горе – те набират сили в надпреварата едва отскоро и то го правят основно чрез опити за противодействие. Около напрежението с „Хуауей“ Австралия, Нова Зеландия и Япония взеха мерки, като се съобразиха с кампанията на Вашингтон и ограничиха достъпа на компанията до изграждането на бъдещата ѝ комуникационна мрежа. Заедно с Канбера и Токио Вашингтон се противопостави и на планове за подводен кабел, свързващ Австралия с Папуа Нова Гвинея и Соломоновите острови, но въпреки усилията на тези страни проектът продължава, макар и само като инфраструктура, свързваща територията на Папуа Нова Гвинея.
„Всичко това създава много напрегната среда и нараства чувството, че вървим към начина на мислене „ние срещу тях“,“ казва Джонатан Прайк, който ръководи тихоокеанската програма на института „Лоуи“ в Сидни. „Рисковано е да се връщаме към Първата световна война.“
Реактивните мерки обаче изглежда вече не са достатъчни за САЩ: страната увеличи с 60 млрд. долара средствата за проекти в развиващите се страни, за да противостои на Китай. Новата стратегия за Африка пък – „ЛИНК!“, бе обявена на 13 декември; тогава съветникът на Тръмп Джон Болтън каза, че континентът е изложен на риск заради Китай, припомня „Блумбърг“. Агенцията отбелязва, че повечето от средствата, заделяни от страната, отиват за здравеопазване, земеделие и проекти за чиста вода, но сега според уверенията на Болтън ще се увеличат разходите и в други области.

Коментари

loading...