европейска армия

В бивша база от Студена война в Германия, немски и холандски войници, служещи заедно в един танков батальон, застанават в редица една скорошна утрин и крещят бойния си вик. Този батальон е първият в Европа, съставен от войници на две държави и е важна стъпка към по-задълбоченото европейско сътрудничество в сферата на отбраната. Зародила се първоначално след Втората световна война, идеята за европейска армия е толкова стара, колкото и самият Европейски съюз, но тепърва предстои да се превърне в реалност.

Сега обаче идеята е станала приоритетна цел заради заплахата на администрацията на Доналд Тръмп да оттегли гаранцията за сигурността на континента, в случай че ЕС не похарчи повече за своята отбрана. На конференцията по сигурност на високо равнище миналия уикенд в Мюнхен разпада между Съединените щати и Европа, остави много европейски чиновници да се чувстват изоставени.

„Всички говорят за европейска армия „, казва полковник-лейтенант Марко Нимайер, германският командир на батальона. „Ние сме пионери“.

И все пак, ако някои силни европейски лидери говорят на висок глас за европейска армия, политическият момент е фрапиращ. Популистките партии никнат като гъби, на фона на надигащ се национализъм, който застрашава европейската кохезия и още повече пречи пред перспективата дадена държава да предаде суверенитета си по чувствителен въпрос като националната сигурност. Освен това практическите предизвикателства пред европейско сътрудничество в областта на отбраната са огромни.

За всеки напредък анализаторите са съгласни, че Германия, най-голямата и най-богата държава в Европа, трябва да направи повече, включително да преодолее нежеланието си след Втората световна война да води стратегическите въпроси. Германските военни вече имат твърде малко войници, твърде малко оборудване и са изправени пред недостиг на почти всичко, дори термо бельо, което в някои случаи се преквалифицира като „функционално“, за да може да се използва повторно от други.

Като се има предвид този контекст, танков батальон №414 се превърна в неофициален тест за това, което трябва да се направи, за да се постигне по-голяма ефективност и по-широко сътрудничество.

Военната база в Лоххайде (Lohheide) е носи тежката история на континента. Построенна от нацистите през 30-те години, и използван от силите на Алианса по време на Студената война, когато Западна Германия все още е граничната държава на НАТО на изток, сега е дом на експеримент в постнационалната отбрана.

Батальонът е немски, но един на всеки четири от войниците му са холандци. Танковете са немски, радиосистемата е холандска, а езикът на командването предимно английски. Често германци и холандски се намират заедно в един танк.

„Вече работим много по-тясно заедно, отколкото политиците са предвиждали“, казва полковник Нимайер.

„Вече не мислим в национален аспект“, казва той.

„Ценностите, които защитаваме, са европейски”, продължава той. „Границата, която защитаваме, не е между Холандия и Германия. Това е източната граница на НАТО“.

Ще умре ли полковникът за Европа?

„Да“, казва той.

Но контрастът между идеализма в казармата и липсата на политическо ръководство остава поразителен, твърдят анализатори и експерти по отбрана – особено в Берлин.

„Има гигантско разминаване между тактическото-военното и политическото ниво“, заявява Ян Теххау, директор на „Програма Европа“ в германския фонд Маршал в Берлин.

„Животът, който водихме през последните 70 години, е възможен заради американските гаранции за сигурност, които имахме, предимно безплатно“, коментира анализаторът. „Това е причината да не сме Украйна и да живеем в руската сфера на влияние“.

В крайна сметка, според него, въпросът, който Тръмп е поставил пред европейците, е честен.

„Искаме да живеем в свобода”, казва Теххау. „Но готови ли сме да плащаме за това?“.

В края на Студената война Германия има 500 000 войници и повече от 3000 танка, и харчи 2,4 процента от брутния си вътрешен продукт за отбрана. Днес тя има 182 000 войници и 325 танка и отделя само 1,3 процента от БВП.

Въпреки подписването на ангажимент от членовете на НАТО да се стремят да отделят 2% от БВП към 2024 г., Германия е намалила своята цел до 1,5 процента.

Министърът на отбраната на Германия Урсула фон дер Лайен, признава в интервю, че 25 години от съкращаването са се получили кухи структури. Но тя настоява, че се “отблъснахме от дъното и сме на прав път“.

Военните разходи са се увеличили за пет последователни години, отбелязва тя, общо с 36 процента. Германия е с втората най-голяма финансова вноска и военнен персонал в НАТО.

Критиците обаче казват, че това не е достатъчно.

Средно само един от три от Eurofighter изтребителите на Германия и бойните хеликоптери летят, според най-новите данни, публикувани миналата година. През януари само три от шест подводници и доста под половината от двете дузииа транспортни самолети А400М са били годни за ползване.

„Във всички области има недостиг“, пише в доклад този месец Ханс-Петър Бартелс, парламентарен комисар на Германия за въоръжените сили.

Батальон №414 показва необходимостта от европейско сътрудничество: Германия има твърде малко войници, холандците нямат танкова програма. Но заедно могат да направят батальон.

Всичко това е едно предизвикателство — не на последно място, защото германците просто не се чувстват застрашени.

Седем от 10 германци не виждат Русия като заплаха, показват последните проучвания. Три пъти повече германци се доверяват на президента Владимир Путин и президента Си Дзинпин на Китай, които „да свършат необходимото“ отколкото на Доналд Тръмп, който се смята за по-голяма заплаха от Северна Корея.

„Не успяхме да обясним на германския народ колко много се е променила геополитическата ни ситуация и колко много това променя ролята на Германия“, заяви Норберт Рьотген, депутат от консервативната партия на канцлера Ангела Меркел.

Една причина Батальон 414 да е толкова успешен, е че северняци като германците и холандците са културно близки.

Въпреки разговора на Меркел и президента Еманюел Макрон за „истинска европейска армия“, опитът на френско-германската бригада в Алсат е много различен.

„Германците не говорят френски; французите не говорят английски“, обяснява с усмивка господин Бартелс.

Още по-важно според него е, че стратегическите култури във Франция и Германия са много различни, въпреки че има политическата воля за компромис.

За да заработи идеята за европейска армия, Германия ще трябва да преодолее своята гузност и предпазливост след Втората световна война за военна намеса.

„От дълго време имаше визия в Германия, че не трябва да се включваме в конфликти заради нашата история, но това се променя”, казва министърът на отбраната г-жа фон дер Лайен. „Именно заради нашата история трябва да сме активни“.

Историята никога не е минало в Германия.

Командир Леон Беркепайс е сред 100 холандски войници, ползващи немски танкове под германско командване. Дядо му – боец за свободата на Холандия, е бил застрелян от германците по време на окупацията на Холандия от Хитлер.

Близо осем десетилетия по-късно един от приятелите му в батальона е германец, чийто дядо е бил в СС.

Базата в Лоххайде е на проходимо разстояние от Берген-Белсен, бившият нацистки лагер, където е починала Ане Франк през 1945 година. Днес има редовни посещения, организирани за войници.

Някои холандски войници припомнят, че им е казано да избягват вицове за Втората световна война, преди да пристигнат. „Не споменавайте войната“ ги предупреждава германски майор.

Немски и холандски войници заявяват, че все още не знаят дали ще им позволят да запазят термичното бельо, дадено им по време на мащабно учение на НАТО в Норвегия през миналата есен.

Освен това батальонът има малко оплаквания. Неговите 24 танка „Леопард“ ще увеличат бройката си до 44 в края на годината.

Но войниците знаят, че са изключение от правилото.

„Ние получаваме приоритет”, заявява един от германските колеги на Беркепайс – кап. Фредерик Фишър. „Ако искате европейска армия, този проект не може да се провали. Ако Германия иска да бъде приета сериозно, тя не може да се провали“, завършва той.

Автор: Katrin Bennhold за nytimes.com
Превод: Bulmedia.net

Коментари