Компаниите за добив на злато летят високо, тъй като металът се търгува на рекордно високи цени, но изваждането му от земята става все по-трудно.

Златото е сред най-редките метали в земната кора и голяма част от лесната за обработване руда вече е добивана. Това, което е останало, се намира по-надълбоко, следователно процесът на неговото изкарване на повърхността изисква повече време и ресурси, посочват компаниите в сектора, цитирани от The Wall Street Journal. 

Още по темата

Въпреки че това не е незабавно повод за притеснение, след като цените на златото достигнаха 2000 долара за тройунция за първи път този месец, миннодобивните дружества са изправени пред дългосрочната перспектива на по-високи разходи и сондажи на по-малко гостоприемни места. Рязката разпродажба на пазара на злато по-рано тази седмица също напомни на компаниите, че високите цени не могат да се приемат за даденост.

Цените на златото се повишиха с около 28% през тази година. Миннодобивните компании са използвали постъпленията от тази тенденция, за да изплатят своя дълг и да увеличават дивидентите, а не да стартират нови проекти.

„Ние определено минахме през пика на търсенето на златото“, посочва Марк Бристоу, изпълнителен директор на Barrick Gold Corp., втората по големина в света златодобивна компания по пазарна капитализация. Той изчислява, че новият метал, добавен в запасите от 2000 г. насам, замества само половината от златото, което са добивали през този период.

Дружествата от сектора харчат по-малко пари за нови сондажи, като през миналата година бюджетът за проучване на индустрията се понижава с 63% до 4,44 млрд. долара спрямо рекордно високата стойност през 2012 г., изчислява базираната в Австралия Minex Consulting.

Това е така, тъй като реализирането на нови проекти става все по-скъпо, докато миньорите са принудени да копаят по-надълбоко и да навлизат в по-отдалечени терени в търсене на нови находища. Средната цена за изкопаване на тройунция злато е била 62 долара между 2009 и 2018 г., като тя е двойно по-висока в сравнение с предходното десетилетие, изтъква Minex.

В същото време се влошава и показателя за количеството метал, добито за всеки изкопан тон скала. Показателят спадада от над 10 грама на тон в началото на 70-те години на миналия век до около 1,46 грама на тон за миналата година, изтъква Metals Focus, консултантска фирма за благородни метали.

Основният проблем на златодобивните компании е, че вече не е останало толкова много злато, което да се изкопае. Според Световния съвет за златото количеството благороден метал, което може остава неизкопано, може да се побере в 69-футов куб. Присъствието на златото в земната кора остава незначително в сравнение с това на медта или желязото.

Някои експерти твърдят, че металът все още не е започнал да се изчерпва. Въпреки че златото става все по-трудно за добиване, развитието на технологиите може да свие разходите и да позволи по-свободен достъп до нови места за проучване и сондаж, които са богати на минерали, като дъното на океаните. Още в последните десетилетия на 19. век се говори за подобен вид сондажна дейност.

На фона на силното пазарно представяне на златото, миннодобивните компании, като Barrick Gold и Newmont Corp., се радват на значителен ръст в стойността на своите акции. Книжата и на двете компании поскъпват с по над 47% от началото на годината. Тези на Kinross Gold Corp. отчитат ръст в стойността от 88%.

Това ги стимулира да увеличат дивидента, като по-рано тази година Barrick Gold обяви 14-процетен ръст на дивидента, докато Newmont увеличи своя със 79 на сто.

Източник: Investor.BG

Коментари