10 години война, а Башар Асад стои начело на Сирия

На 15 март 2011 г. сирийците разбиха стената на мълчанието и организираха демонстрация в Дамаск срещу управлението на Башар Асад. Днес опозиционерите, обречени на изгнание, често са огорчени. Единствената им крепост се държи от радикални ислямисти. Страната е в руини. Населението е изтощено от санкциите, пише журналистът от в. „Фигаро“ Жорж Малбруно.

Десет години надежда, след това разочарование. Десет години невероятно насилие, кървави репресии, смъртоносни атаки, често извършени от ИДИЛ, най-кървавата терористична организация през последните 30 години. И в края на това кърваво десетилетие , което отне живота на повече от 300 хиляди души, докато други 11 милиона души са бежанци или разселени лица, опозиционерите са победени и изпълнени с огорчение.

Башар Асад спечели. Но това е пирова победа начело на унищожена държава, в която той трябва да сподели властта си с иранските и руските си спасители.

Да си припомним, че първите демонстрации бяха мирни. Протестиращите поискаха „свобода и достойнство“. Властта, държана от алавитското малцинство, започна игра за оцеляване и беше готова да“ изгори страната „, както предупреди през 2011 г. пред в. „Уолстрийт джърнъл“ Рами Махлуф, братовчед на Башар, който е държан под домашен арест в Дамаск.

През 2013 г. бунтовниците, които две години по-рано бяха убедени, че по образа на Либия те ще бъдат защитени от Запада, който ще създаде зона забранена за полети над тяхната крепост в Северна Сирия, се почувстваха изоставени. Те бяха смаяни като видяха как „Хизбула“ и Иран застанаха зад Башар Асад от страх да не загубят Сирия. През Дамаск режимът на аятоласите доставяше оръжие и логистична подкрепа за проиранските милиции в Ливан.

След това през 2015 г. дойде ред на Русия. Конфликтът стана международен Местните играчи загубиха влиянието си в полза на онези, които оттук нататък започнаха да задават тон: Москва чрез своите военновъздушни сили, Техеран чрез своите иракски, афганистански или ливански милиции и Турция.

Асад не стои сам начело на Сирия. Той управлява с мандат от Кремъл.

Това беше ясно показано от единственото посещение на Владимир Путин в Дамаск през януари 2020 г. Действителното унижение за Асад беше, че той беше призован на летището, за да се срещне със своя съюзник, който не искаше да посети президентския дворец в Дамаск.

Сирия беше разделена на зони на влияние в ръцете на чуждестранни сили. Турция в провинция Идлиб на северозапад, Русия и Иран чрез своите посредници в две трети от страната, а на североизток САЩ застанаха зад кюрдите.

Всички загубихме„, каза наскоро пред „Фигаро“ бившият лидер на сирийската опозиция Мишел Кило, който живее като изгнаник в Париж.

„Нито ние, нито режимът разбирахме, че опозицията, в която участвахме, ще изчезне с намесата на великите сили. Оттогава, войната продължи., но без причина нито ние, нито режимът можем да решим какво искаме. Турция решава вместо нас; а Иран и Русия вместо режима„, заключава Мишел Кило.

След десет години бой Асад, обвинен във военни престъпления и престъпления срещу човечеството, все още не успя да си върне цялата територия. Той не контролира 80% от граничните пунктове, напомня географът Фабрис Баланш. Крехкото статукво остана в провинция Идлиб миналата година. Но за колко време?

„Всички трябва да седнем на масата за преговори, за да намерим решение: руснаци, американци, иранци, турци, държавите от Персийския залив и дори Израел“, смята поддръжник на режима, пожелал анонимност.

„Три месеца преди президентските избори в Сирия няма напрегнати очаквания“, руснаците се отказаха да търсят заместник на Асад, казва Фабрис Баланш. „Те знаят, че Сирия не може да бъде реформирана с помощта на Асад, но без него хаосът ще цари.“ „Най-доброто от най-лошите решения днес е продължителна безизходица„, каза изследователят Дарин Халифа от Международната кризисна група.

А обикновените сирийци са обезверени, защото са изоставени от Запада, заключава в. „Фигаро“.

Източник: News.BG

Коментари

error: Съдържанието е защитено!