След Освобождението на България интелектуален елит израства бавно. А с идването на комунистическата власт през 1945 година е смачкан и прогонен. Левият юмрук се стоварва върху цвета на нацията. Включително върху една изключителна жена и учен – Евдокия Петева-Филова, български етнограф от европейски мащаб и съпруга на министър-председателя Богдан Филов. Защитила докторат по история на изкуството във Вюрцбург, специализирала в Мюнхен и Париж, след 9 септември Евдокия не се вписва в „културата на каскета“.

Изследовател на изумително красивите български шевици в Народния етнографски музей в София, организатор на изложби с традиционни наши бродерии в Западна Европа, автор в световни научни издания и жена на регент, тя няма шанс да оцелее при идването на т.нар. народна власт.

След разстрела на съпруга й Богдан Филов е изселена от София. А приносът й към етнографията е забравен. Евдокия Петева изследва българската традиционна бродерия като уредник в Етнографския музей между 1925 и 1940 година. Но също така я прави популярна в Западна Европа. През 1930 г. тя организира голяма изложба с наши шевици и носии в Хага. Да я разгледат идват лично холандската кралица и майка й.
Фридрих Грюнангер проектира дома от детството й. Родена през 1901 година в Шумен, Евдокия расте в семейство с положение и възможности. Баща й e полковник Васил Петев – два пъти началник на Висшето военното училище в София и военен възпитател на бъдещия княз Борис III. Майка й Неда е потомка на богатия казанлъшки род Папазоглу, крупен производител и износител на розово масло още преди Освобождението. В София семейството обитава аристократична къща с шапка от надвиснали глицинии. Разположена е до внушителния дом на дипломата Харалампи Сърмаджиев (днес резиденция на Турското посолство). Двете архитектурни бижута са проектирани от виенчанина Фридрих Грюнангер, оставил на столицата и къщата на Яблански (бившето Китайско посолство, настоящ клуб). Когато децата порастват (Евдокия има две сестри и брат), баща им решава да ги отдели в самостоятелни жилища. Събаря къщата и построява кооперация с апартаменти за наследниците и за себе си. Евдокия живее в своето жилище с професор Богдан Филов, за когото се омъжва през 1932 година.
Дечко Узунов я рисува, моли властта да я върне в София. След разстрела на министър-председателя Богдан Филов Евдокия е изселена от София. Разделена е от родителите си, които също са изгонени от града. Дълго им отказват информация къде е дъщеря им. Първоначално тя е принудена да живее в мизерия в Дулово, Русе и Ловеч. През 1957 г. е пратена в Самоков. Комунистическият режим й забранява да работи. Издържа се трудно с уроци по немски и френски. Междувременно издирва оригинални документи за възрожденския художник и иконописец Никола Образописов и ги събира в книга, издадена след смъртта й. Когато вече е възрастна и болна, известни художници и скулптори пишат до Софийския градски съд с молба да бъде върната в София. Сред тях е и проф. Дечко Узунов. Той е работил с Петева като художник в Етнографския музей. Рисувал е и нейн портрет. В края на дните си Евдокия се завръща в столицата. Приютява се при роднини. Умира през 1973 година.

 

Източник: МОНИТОР

Коментари