Пише ви един самотен мъж, минаващ 70-те. Искам да ви разкажа своята история, която може да послужи за урок на другите. Живея в голям провинциален град, но всички наоколо са ми чужди. Тъжни и тежки са моите старини. Гледам се в огледалото – съсипан, напълно побелял и грохнал, и не мога да се позная. Бях бонвиван, обичах жените и гуляите. Често повтарях, че веднъж се живее и пропуснеш ли мига, единственият прецакан си ти. Истината е, че загубих съпругата си Кристина, която беше много добър човек, щом ме изтърпя цели 15 години.Сега си давам сметка, че не й е било лесно – през вечер не се прибирах, а за моите подвизи с жените се носеха легенди. Но нямаше нужда да го чува от хората, случвало се е да се прибера у дома пиян и с непозната мръсница.След 6 поредни развода 82-годишен българин предпочете да се ожени за англичанка, намерил я в сайт. Тя е по-млада с…За любовта няма възраст! Доказателство за това е възрастен пенсионер от Стара Загора успя да прелъст…May 10 2017bulmedia.net
А когато съпругата ми ме предупреди, че ако не престана да скитосвам и да й вгорчавам живота, ще ме напусне, не й повярвах – та аз бях истински чаровник. Всяка от любовниците ми твърдеше, че би искала да остане завинаги с мен. Да, но моята Кристина беше жена с чест и достойнство. И след като години наред беше преглъщала изневерите ми заради децата, накрая ги взе и замина на другия край на България. След развода не съм виждал нито нея, нито тях. Докато бях по-млад, „пеех песента“, че сам съм си достатъчен. Не изпращах редовно издръжка, но и те никога не се обадиха да я поискат. Само веднъж реших да ги изненадам с подаръци за Коледа и… си ги получих обратно. А сега, когато неистово се нуждая от децата си, нямам очи да им се обадя и да ги помоля за близост. Кой знае, може би вече имам и внуци, но ще умра, без да ги познавам. И понеже предпочитах удоволствията и не се задържах дълго на работа на едно място, сега получавам минимална пенсия, която ми стига колкото за лекарствата, които пия. Случва се да заспя гладен, а топло ядене не съм хапвал отдавна. Неотдавна срещнах бивш колега, който ме потупа по рамото и ми каза: „Михаиле, какъв беше, какъв стана…“ Прав е човекът – бях наперен донжуан, превърнах се в тъжен клошар. И не, не искам никой да ме съжалява – сам съм си виновен. Когато другите се грижеха за семействата си, аз гуляех в компанията на леки жени и фалшиви приятели. Когато другите градяха дом, аз пропилявах и последната стотинка от заплатата си, за да доставям удоволствие на любовниците си. Уви, всичко се плаща на този свят! Нека го знаят тези, които все още са млади и могат отсега да се погрижат за старините си.
Михаил
Източник: novinibg.net
