На 3 март 1949 г. положих войнишка клетва за вярна служба на отечеството си България. Това стана след четиримесечна служба като млад войник в поделение 55120 в Кърджали. Когато дойде денят да положим клетвата, за което се бяхме готвили ежедневно през всичкото това време, ротните фелдфебели отвориха вратите на военните складове. Раздадоха ни чисто нови парадни униформи. Хвърлихме старите си дрехи с многото кръпки по тях и се пременихме с новите ризи, сака и панталони. Полагането на клетвата стана на градския площад в Кърджали. По средата беше издигната трибуна за командира на полка – полковник Иван Врачев, и за официалните гости. От казармата ни отведоха под строй на площада и ни построиха в голямо каре около трибуната.Минало-незабравимо! Да си спомним за еуфорията, с която изпращахме юнака в казармата.„Изпращане на войник” – това словосъчетание обикновено извиква спомени от недалечното минало, когато…May 11 2017bulmedia.net

След произнасяне на речи от командира на полка и някои от официалните гости всеки от нас, младите войници, заставаше мирно пред знамето на полка и произнасяше: „Заклех се!“. Сега вече не бяхме млади войници – „зайци“, а си бяхме редници с всички права и задължения по устав. Тъй като по професия бях учител, от политическото командване на полка ме определиха да произнеса тържествено слово от името на войниците. Марширувайки сам през площада, дойдох до трибуната, застанах мирно и взех „за почест“ с пушката си. И поисках на висок глас от командира на полка да ми разреши да доложа. След като той ми разреши, сложих отново пушката си на рамо и се качих на трибуната. Произнесох словото, което сам си бях написал. Обещах от името на моите другари, с които току-що бяхме положили клетва, да служим вярно на своето отечество и при никакви обстоятелства да не нарушаваме дадения обет. След това слязох от трибуната и се прибрах в строя при моите другари от ротата. Вълнувах се много през този ден. Слава богу, всичко мина добре. А за словото си получих похвала от политическия командир на полка.На клетвата ни не присъстваха нашите родители, защото всички млади войници бяхме от Северна България и идването на родителите ни в Кърджали беше непосилно за тях. После ни отведоха отново под строй в казармата. Хвърлихме веднага новите униформи. Сложиха им нафталин и ротният фелдфебел си ги прибра в склада. А ние, новопроизведените редници, навлякохме пак старите си кърпени униформи. Толкова вълнуващ бе за мен този ден, в който положих войнишката си клетва, че макар че оттогава изминаха вече 68 години, спомените ми са живи и продължавам да се вълнувам.Иван Ласкин взриви мрежата със своя снимка от времето, когато е служил в армията. Вижте с какво се е гордеел той!Актьорът Иван Ласкин предизвика истински фурор в социалната мрежа със снимка от младежките си години…May 9 2017bulmedia.net

Ангел АНГЕЛОВ, Габрово

Източник: Ретро 

Коментари