“Революционното лечение, помогнало вече на стотици българи да се избавят от хепатит С, се прилага у нас от две години. Модерната безинтерферонова терапия дава отлични резултати. Успешно се лекуват около 90% от болните. Въпросът е да се диагностицират навреме. През 2016 г. от хепатит С са се лекували малко над 400 души – най-тежко болните. Равносметката за 2017 г. сочи, че лекуващите се са вече над 500, защото право на това имат всички заразени. “Тихият убиец” – с това прозвище е известен вирусът на хепатит С, защото може да живее в организма ни десетки години, без нито един симптом. Атакува главно черния дроб, но се отличава със свойството да поразява и други органи. Може да засегне бъбреците, щитовидната жлеза, панкреаса или дори мозъчната кора, усложнявайки нелекото състояние на пациентите с други тежки диагнози”, обясни за в. “Доктор” известният хепатолог и гастроентеролог проф. д-р Красимир Антонов, началник на отделение “Диагностика, лечение и проследяване на болни с вирусни хепатити, порфирии и чернодробна патология при трансплантация” към болница “Св. Иван Рилски” в София.

– Проф. Антонов, срещнах ваша пациентка, заразена неизвестно как и кога с вирусен хепатит С, изживяла ужаса на заразата, на безрезултатното лечение, но получила шанс да влезе в пилотната програма за безинтерферонова терапия, с която за 3 месеца сте ликвидирали вируса, за което ви поздравявам. Могат ли болните българи с хепатит С все още да разчитат на тази революционна нова терапия?
– Разбира се, че могат да разчитат на новата терапия, която беше въведена от 1 март 2016 г. Определено това е революция в лечението на хепатитната С инфекция, защото постига излекуване до 100%, напълно изчистване на вируса. От 1 януари 2017 г. у нас можем да лекуваме пациенти с всички степени на чернодробни увреждания, нещо, което в миналото не можехме да правим заради ограничените ни финансови възможности. Колкото по-рано се открие заболяването, колкото по-рано започне терапията, ефектът е, че болестта бързо изчезва и че черният дроб напълно се възстановява. Скрининговите програми в това отношение са много важни, защото само така можем да ликвидираме хепатит С до 2030 г. от лицето на земята.
Позитивното, ако изобщо има нещо позитивно в тази болест, е, че по-трудно се предава – изключително и само по кръвен път. Изследвания в САЩ показват, че основната рискова група за разпространение на хепатит С са венозните наркомани заради употребата на общи спринцовки.
Но в България статистиката показва друго. Основната част от болните – приблизително 100 000 души – са представители на възрастното население – над 40-50 години, при които заразяването е станало някога в миналото – преди 20-30 г., когато здравните услуги са били на друго ниво. Обикновено “виновна” е била някаква медицинска интервенция – кръвопреливане или операция, както и стоматологично лечение. При младите пациенти инфекцията действително се предава при употребата на наркотици, но те не са основният контингент от болни.

– Колко хора годишно се диагностицират със заболяването? Колко са болните у нас?
– На практика у нас в клиничните центрове отиват хора, които многократно са лекувани по други методи и от други специалисти. Като бройка мога да кажа за нашия център, че годишно включваме в новата терапия за лечение на хепатит С около 200-300 души. Иначе мисля, че болните у нас надхвърлят 100 000 души. Над 90% от заболелите не знаят, че са инфектирани с хепатит С. И това е смисълът на скрининга – да ги открием и лекуваме
– Освен черния дроб, кои други органи засяга хепатит С?
– Инфекцията поразява целия организъм. Вирусът може да предизвика увреждания на панкреаса, щитовидната жлеза, бъбреците. Може да предизвика вазкулит, може да е в основата на заболяване като лимфоми, защото е кръвно заболяване. Засяга централната нервна система, боледува целият организъм. Съвременното лечение е в състояние да обхване и този тип пациенти и резултатите са много добри.

– Сега остава да откриете пациентите навреме…
– Липсата на симптоми обаче при хроничните вирусни хепатити и недостатъчната информираност на пациентите водят до късната диагноза и ненавременното лечение на тези заболявания. Относно хроничните вирусни хепатити, не бих казал, че българинът се диагностицира навреме. За съжаление опитът ни показва, че нашите пациенти са в напреднала възраст, с напреднали чернодробни заболявания, което означава, че при тези болни явно сме пропуснали навременната диагностика
Хората трябва да бъдат информирани за тези заболявания, личните лекари също, а ние като специалисти трябва да установим връзката между предния фронт и специализираната помощ. Необходимо е всеки един от нас да носи отговорност за своето здраве и да бъде активен, когато става въпрос за ранна диагностика на такива тежки заболявания като вирусните хепатити.
– Доволен ли сте от новата терапия за хепатит С?
– Разбира се, много съм доволен. Ефективността на напълно излекуване е над 95%. Само при един пациент нямаме такъв отговор, защото се наложи временно да бъде спряна терапията поради проявена бъбречна недостатъчност. Впоследствие не се разбра откъде идва тази недостатъчност, но вече терапията при него беше компрометирана. Само в този единствен случай имаме неуспех.
Расте броят на болните с разрешение от Здравната каса за лечение с новата терапия, защото с предишната, с интерферон, нямаше излекувани пациенти. Малко пациенти отговаряха на възможно успешна терапия, т.е. противопоказанията за интерферон бяха толкова големи, че на практика лекувахме здрави хора. А сега лекуваме хора с много тежка клинична картина, даже вече и такива с рак на черния дроб. Затова бройката на пациентите действително е много голяма, надвишава очакванията на здравните власти. Сега обаче здравните власти вече знаят за тях и те ще бъдат излекувани на 100%.

Виолета: За 3 месеца ме излекуваха с новия медикамент, съседите се страхуваха да разговарят с мен дори през оградата на двора ни
В един топъл ден седим с приятелки на по бира в кварталното ни кафене. През смях споделяме какво ни се е случило в последните 2-3 дни. Една от нас обаче продължава да е все така умислена – новата ни дружка Виолета. Смятаме, че е заради красивото русокосо момиченце, което си играе на импровизираната площадка до нас – внучката й Дария. Когато я попитах защо е така напрегната, виждам как сълза се отрони от очите й. Час по-късно вече знаех – с неимоверни усилия беше преодоляла животозастрашаващо заболяване.
Условно я нарекох Виолета, защото ми обясни колко обича цветята и с каква любов се грижи за тях. Ето нейния разказ.
Съвсем случайно разбрах, че съм болна от хепатит С. След силен стрес заради преживяна тежка катастрофа със смърт на дългогодишен приятел съпругът ми отключи диабет. На петата година от началото на болестта му, преди две години, той постъпи в болница, за да му направят вливания, защото заболяването му беше увредило чувствителността на краката. По това време пациентска организация е провеждала кампания срещу хепатита. Лекуващата му лекарка предлага на нейните пациенти да си направят в момента безплатно изследване за хепатит и той се съгласява. Ден след това вече знаеше, че има завишени стойности в кръвното изследване. Тогава се наложи и аз да си направя изследване. Така започна кошмарът ни – семейството ни се срина след обвиненията на съпруга ми, че съм му изневерила с някой болен и така съм заразила и него. Казахме си много тежки думи, а аз просто се нуждаех от подкрепа и лечение.
После започнаха сълзите
Живеехме в малък град, наблизо до София. Работех в банка. Взех си седмица отпуск, защото не исках колегите ми да ме виждат толкова объркана и немощна. Вървях по улиците, без да знам сънувам или всичко случващо ми се е реалност. Реалността обаче ме приземи два дни след това. Дойдоха резултатите от националната ни лаборатория – бях с хепатит С. Адът се разтвори и ме погълна. Шокът беше пълен, не знаех какво да правя. Личната ми лекарка се зае да подготвя документите за лечение, като първо трябваше да отида в София при вирусолог-гастроентеролог, а аз изчетох едва ли не всичко, което намерих в интернет. Имаше терапия, можех да се излекувам. Така и попаднах на най-добрия за мен лекар – проф. Красимир Антонов.
Имаше индикации поне година по-рано, че съм заразена
Две години разсъждавам как съм се заразила. Нямам правено кръвопреливане, нямам татуировки, никога не съм си помисляла дори, камо ли да ползвам наркотици. Не съм си вадила зъб, нито съм имала някакви сложни стоматологични интервенции, освен почистване на камък и две пломби. Преди време падна тежък предмет върху краката ми и оттогава нещо се случи с ноктите ми. И защото не мога да се справя сама с тях, най-малко един път месечно ходех на педикюр, като идвах при дъщерята и зетя в София. Въобще не искам да обвинявам тези хора и тази гилдия, но наистина на два пъти имах порязване на един от пръстите ми.
Индикация, че съм болна с хепатит С, беше и общото ми състояние, което лично аз приписвах на притесненията покрай здравето на съпруга ми. Често се оплаквах от главоболие, придружено с повръщане. Много отслабнах, нямах апетит. Нямах сили да свърша нищо – едвам се справях с домакинската си работа, а в банката сядах пред компютъра сутрин и ставах в края на работния ден. Но не отидох на лекар, което отчитам като най-фаталната си и груба грешка.
Не казвайте за състоянието си, обществото ни е прекалено консервативно
Това ме посъветва джипито. Силно притеснена обаче, споделих за проблема си на приятелка от банката. Два часа след това бях уволнена, макар че все още имах валиден болничен лист. Затворих се вкъщи, но по неведоми пътища и съседите вече бяха разбрали за болестта ми. Страхуваха се да разговарят с мен дори през оградата на двора на къщата ни.
Съпругът ми отиде да живее при сестра си наблизо в едно село, синът ми от портата на двора ми забрани да ходя в дома му и да се виждам с внука си. Каза и че никога няма да ми прости, че съм заразила баща му и че съм поставила семейството му под заплахата на заразата… Много ме болеше – и от думите им, и от жестовете им.

В началото лечението ми беше кошмарно
Плачех, пиех си лекарствата, слагаха ми инжекциите и денонощно се молех да оздравея и да успея да продължа живота си. Започнаха едни дълги дни в четене за хепатит С. Жестока и трудно поносима интерферонова терапия. Действаше ми почти като химиотерапия. Ужасяващи странични ефекти… кошмари… В някои случаи терапията работи, организмът я приема с повече или по-малко усложнения, но при мен не се получи. Разбих се напълно, сърце, анемия, хормоните ми се разбутаха до безобразие. Живеех денонощно в болка, в ужас, пазейки вкъщи стерилна чистота.
Но знаете ли – във всичката тази безизходица бях благодарна, че разбрах съвсем навреме, че съм болна. Защото можех да разбера, когато вече съм с рак на черния дроб или с чернодробна цироза.
В борбата ми с болестта все пак не останах сама
Благодарна съм на дъщерята, и най-вече на зетя, който не спря да се интересува от новости при лечението на хепатит С.
Така стигнах и до новата терапия. В средата на 2016 г. бях включена в програмата на Здравната каса. Край на инжекциите, край на страха за живота ми, край на ужаса да не заразя децата и внуците си, както и случайни хора. Макар че знаех, че хепатит С се предава само по кръвен път, притесненията ми никога не изчезнаха. Само за 3 месеца с новите хапчета беше ликвидиран опасният вирус от организма ми. Повторните тестове след това го доказаха.
Изследвайте се
От половин година съм здрав човек, но, в интерес на истината, много неспокоен. Живея в София, при дъщерята, зетя и внучката.
Вместо да съм спокойна и щастлива, изпитвам ужас детето от нещо да не се зарази с хепатит. Защото тази тиха зараза не е само С вариант – болестта на мръсните ръце ни дебне отвсякъде. Нямате си на идея колко мокри кърпички изразходвам за нея само с едно излизане навън…
Тукашните ми приятелки, както и вие самата, се чудят на чистофайничеството ми. Чудят се и когато използвам всеки удобен момент да им кажа нещо за тази огромна заплаха за живота ни – за хепатита с неговите разновидности. Чудят се и защо на 55 г. не работя, защо живея при детето си, чудят се къде е съпругът ми.
Да, само да кажа, че все още не сме разведени, че и той вече е здрав, че все още живее при сестра си, че момчето ни все още не ми е простило…
Изследвайте се, и на вас го казвам, и на вашите читатели. Изследвайте се, защото животът и здравето ви не трябва нищо да ги заплашва. Лекарите наричат хепатит С “тихия убиец”. Да, такъв е, защото с години те уврежда, без да те предупреждава по някакъв начин…
Моля се всички, които живеят с хепатит С, да имат възможността да преминат такова успешно лечение като мен…
Разделяме се с Вили с усмивка и обещание пак да се срещнем и поговорим. Мокрите кърпички изтриха прахта от ръчичките на внучката, но според Виолета няма как да премахнат спомена за преживяното, ужаса от диагнозата, разбитото семейство.
За да няма повече такива човешки драми, една капка кръв в лабораторията ще ни даде сигурността, че сме здрави. Изследвайте се!

Как уврежда болестта?
Хепатит А е този, който е познат като жълтеница или “болестта на мръсните ръце”. Той се предава по орално-фекален път, протича остро и човек при всички положения оздравява.
Хепатит В се предава по кръвен и полов път, при по-голямата част от хората протича остро. При около 20% от заразените хепатит В става хроничен, когато вече лечението е продължително, трудно и невинаги успешно. Има случаи, в които хепатит В протича без симптоми и директно хронифицира, затова и са толкова много хората, които не знаят, че са болни. За хепатит А и В има ваксина.
Хепатит С се предава по кръвен път, не се предава по полов път. Заразяването може да стане при всяка кръвна манипулация – операция, преливане на кръв, стоматологична интервенция, посещение при козметик или маникюрист. Особено рискови се водят употребата на наркотици заради използването на общи игли, татуирането, поставянето на обеци и, колкото и безумно да звучи, посещението при зъболекар при директен контакт със замърсени инструменти.

Едва 10% от заразените с хепатит С успяват да се преборят сами с вируса, при останалите хронифицира. И тук няма симптоми, освен когато чернодробното увреждане вече напредне твърде много. При част от заразените вирусът “спи”, т.е. те са носители, без реално болестта да им вреди. При други обаче в рамките на 20-30 г. се развива тежко чернодробно увреждане, водещо до цироза и/или рак.
Добрата новина е, че за разлика от хепатит В, лечението на хепатит С дава доста добри резултати – около 50% успеваемост за генотипи 1 и 4 и 90% за генотипи 2 и 3. София вече разполага с кабинет за безплатно и анонимно консултиране и изследване за хепатит С. Центърът е създаден по инициатива на пациентско сдружение “ХепАктив” и сдружение “Здраве без граници”. Бързите и безплатни тестове могат да се направят в “Център за сексуално здраве” на ул. “Цар Самуил”. Изследването за хепатит С не е включено в годишния профилактичен пакет и не се заплаща от Касата.

Източник: zdrave.to

Коментари