По целия свят хората живеят по-дълго. През 1950 г. продължителността на живота при раждане е била едва 46 години, съобщава BBC. До 2015 г. тя вечe е достигнала до над 71 години.

В някои страни напредъкът не винаги е бил гладък. Заболяванията, епидемиите и неочакваните събития напомнят, че все по-дългият живот не е даденост.

Междувременно смъртните случаи, които могат да ни заобиколят – заради тероризъм, войни и природни бедствия – съставляват по-малко от 0.5% от всички смъртни случаи взети заедно.

Но по целия свят много от хората все още умират твърде млади и от причини, които могат да бъдат предотвратени.

Историята за това защо хората умират наистина е интересна за проучване за това на какво точно се дължи и как това се е променило с времето.

 

Причини за смъртността по света
Около 56 милиона души по света са починали през 2017 година.

Това е с 10 милиона повече отколкото през 1990 г., тъй като населението на света се е увеличило и хората живеят по-дълго.

Повече от 70% умират от неинфекциозни, хронични заболявания. Те не се предават от човек на човек и обикновено се развиват бавно.

Най-големият убиец е сърдечносъдовите заболявания, които засягат сърцето и артериите и са отговорни за всяка трета смърт.

Това е два пъти по-високо от рака – втората водеща причина – на която се пада около един на всеки шест от всички смъртни случаи.

Други не-заразни болести като диабет, някои респираторни заболявания и деменция също са в горната част на списъка.

Предотвратими смъртни случаи
Това, което може да е по-шокиращо, е броят на хората, които все още умират от причини, които могат да бъдат предотвратени.

Около 1,6 милиона души са починали от болести, свързани с диария през 2017 г., поставяйки го в топ 10 на причините за смъртта. В някои страни това е един от най-големите убийци.

Неонатални заболявания – смъртта на бебето през първите 28 дни – претендират за 1,8 милиона новородени през 2017 година.

Честотата на тези смъртни случаи варира значително в различните страни. В Япония по-малко от едно на 1000 бебета умират през първите 28 дни от живота си, в сравнение с малко под едно на всеки 20 в някои от най-бедните страни в света.

Пътнотранспортните произшествия водят до голям брой жертви както в най-богатите, така и в най-бедните страни, като през 2017 г. броя е стигнал до 1,2 милиона жертви.

Докато много страни, където населението е с високи доходи са забелязали значително намаляване на смъртните случаи по пътищата през последните десетилетия, в световен мащаб броят на загиналите по пътищата почти се е запазил.

Междувременно почти два пъти повече хора по света умират от самоубийство, отколкото от убийство.

Във Великобритания самоубийствените смъртни случаи са 16 пъти по-високи; това е водещата причина за смъртта на мъжете на възраст 20-40 години.

Какво ни казват данните
Това, от което хората умират се променя във времето и с развитието на дадена страна. В миналото инфекциозните болести играят по-голяма роля, отколкото днес. През 1990 г. един на всеки три смъртни случая е резултат от заразни и инфекциозни болести; до 2017 г. тази статистика е спаднала до един на всеки пет.

Децата са особено уязвими към инфекциозни заболявания. През XIX в. всяко трето дете на света умира преди петгодишна възраст.

Оттогава благодарение на ваксините и подобренията в хигиената, храненето, здравеопазването и достъпа до чиста вода значително се е понижила детската смъртност.

Смъртността на децата в богатите страни сега е сравнително рядка, докато най-бедните региони днес имат равнища на детска смъртност, подобни на Великобритания и Швеция през първата половина на 20-ти век, и статистика продължава да се подобрява.

Спадът на световната детска смъртност е един от най-големите успехи на модерното здравеопазване.

Броят на децата, умиращи всяка година, е спаднал наполовина през последните десетилетия, тъй като сме се справили по-добре в борбата със заразните и инфекциозни заболявания.

Това е довело до изместване на смъртността към незаразни заболявания при възрастни хора.

Много страни имат нарастваща загриженост относно нарастващата тежест върху системите на здравеопазване, тъй като хората остаряват и имат дългосрочни заболявания.

Неочакваните събития могат да променят това стабилно подобрение обаче. Кризата с ХИВ / СПИН от 80-те години на ХХ век е ярък пример за това.

Епидемията се усеща във всички региони на света, но най-значимото въздействие върху продължителността на живота е в Африка на юг от Сахара.

След десетилетия на постоянно подобрение, продължителността на живота спадна значително в много страни в региона.

Комбинация от терапия, лечение и образование за превенция означава, че смъртността в световен мащаб от заболявания, свързани със СПИН, намалява наполовина само през последното десетилетие – от 2 милиона годишно до 1 милион.

Оттогава започна да се подобрява отново продължителността на живота в тези страни, но едва сега се връща към нивата отпреди кризата.

Дори в най-богатите страни продължаващият напредък не е даденост.

Очакваната продължителност на живота в САЩ леко е спаднала през последните няколко години, до голяма степен в резултат на кризата с наркотичните вещества.

Има около 10 държави, в които една млада жена е по-вероятно да умре по време на или скоро след раждането, отколкото майка й.

Бъдещето
Общата картина днес е положителна: живеем по-дълъг живот, докато по-малко хора – особено деца – умират от причините, които са предотвратими. Но също така е вярно, че все още ни предстои дълъг път.

Допълнителни подобрения в санитарните условия, хигиената, храненето, ваксинирането и основното здравеопазване са от решаващо значение за това. Също така са повишени мерки за безопасност. Разбирането на това, от кое хората умират, всъщност е от решаващо значение, ако искаме този скорошен напредък в продължителността на живота да продължи.

Коментари