слоновете

Изменението на климата увеличава честотата на екстремните метеорологични явления, което означава, че трябва да разберем как да се справим с тежките бедствия като цунамитата и бурите, когато те станат норма. Как могат да бъдат спасени човешки животи на места, където пътищата са разрушени и шофирането е невъзможно? Има ли някаква технология, която може да помогне?

Геоинженерството е неизбежно пред лицето на климатичните промениСветът губи битката си срещу изменението на климата, коментира директорът на Програмата за междунаро…Apr 10 2019bulmedia.net

Географът Джейкъб Шел има идея, която включва наемането на труда на стар и мъдър приятел на хората. В предстоящата си книга „Giants of the Monsoon Forest“ – един разказ за интелекта на гигантите и история на техните работни отношения с хората в Азия – Шел предполага, че обучението на тези умни създания да бъдат спасители не само ще опази човешки животи, но и ще гарантира, че застрашеното животно ще оцелее.

Азиатските слонове са вторият по големина сухоземен вид в света, изпреварен по размер само от техните роднини в Африка. Въпреки че и двата континента са дом на тези гигантски същества, съдбата на животните се различава драстично от едното място до другото.

Африканските слонове са изправени пред екзистенциални заплахи, като човешкия лов, но има около 500 000 от тях и те живеят в дивата природа. Азиатските слонове, от друга страна, са много по-малко. Останали са само около 40 000 до 50 000 от тях. От тази бройка най-малко една четвърт помагат на хората, работещи в дърводобивната и транспортната индустрия в тропиците на Южна Азия и Югоизточна Азия. Те са част от дълга линия от домашни работни слонове, които са живели хиляди години с нас.

Книгата на Шел разглежда историята на опитомяването на слонове в Азия, тъй като авторът пътува до горите на днешния Мианмар. Той описва спасителните мисии, извършвани от големите бозайници по време на бури и по време на война, както и ежедневния им живот.

Тези работни животни имат необичайни отношения с хората. Те работят през деня и са свободни да се разхождат из горите през нощта, като ядат това, което им харесва, и се чифтосват с диви стада. Сутрин, наставниците на слоновете – известни като „махаути“ на английски (дума, произхождаща от хинди), влизат в гората, за да съберат гигантите.

Обикновено слоновете са наблизо, в радиус от два или три километъра и се присъединяват доброволно към махаут за ежедневна баня и четкане, преди да заминат за работа. На работното място бозайниците изпълняват сложни когнитивни задачи, когато подпомагат дърводобивната индустрия и транспорта. Те решават проблеми без никакво подсказване, намирайки решения, които се изплъзват от хората, като да се досетят как бързо да изчистят речния бряг от паднали дървета и клони или да извият масивно дърво безопасно с хобота си.

За разлика от зоологическите същества, които винаги са затворени в пространство, работещите слонове, които Шел описва, са частично свободни. През нощта махаутите не вързват животните, които се нуждаят от повече храна, отколкото хората биха могли да събират, за да са наядени. Вместо това, хората и животните разчитат на по-симбиотична връзка. „Аз твърдя, че азиатските слонове всъщност са формирали един вид междуличностен съюз с хората“, пише Шел.

Той твърди, че слоновете виждат сътрудничеството с хората като ключ към собственото си оцеляване. „И след стотици поколения,“ обяснява Шел, „азиатските слонове всъщност са развили умения, които ги правят полезни за … хората.“

Хората се нуждаят от слонове, за да стигнат до местата, където пътищата не отиват, места, където топографията и метеорологичните условия правят постоянния достъп труден или невъзможен. Слоновете също са полезни за тайни пътувания. Макар да са гиганти, те се разхождат тихо под гъстата покривка на горите по пътеки, които не са лесно проследявани от онези, които се намират в превозни средства, което ги прави отново полезни за хората.

слоновете

Сега обаче, когато пазарите се променят – дървеният материал от тиково дърво не е толкова доходоносен, колкото е бил някога – и земята, където слоновете могат да се скитат свободно, намалява, дългите им отношения с хората могат да свършат. Докато Шел подчертава факта, че връзката между слона и човека не трябва да бъде романтизирана и признава, че за много любители на животни идеята за дори полузатворени същества е анатема, той вярва, че оцеляването на азиатските слонове зависи до голяма степен от това, до колко хората чувстват, че се нуждаят от тях.

Шел вижда възможност да поднови взаимоотношенията между хората и слоновете в лицето на изменението на климата. Преди азиатските слонове са помагали за спасяването на човешки животи в горите на Мианмар – когато бежанците бягат от Бирма по време на Втората световна война, например, само слоновете са били способни да пресекат издигащите се реки и да се движат по наводнения терен, за да преведат хората в безопасност.

Съвсем наскоро слоновете помогнаха в усилията за спасяване през 2004 и 2005 г. в Банда Ачех, на индонезийския остров Суматра, който е бил ударен от опустошителното цунами. Махаути заедно с осем слона са били наети да теглят отломки и да помогнат на оцелелите да стигнат до разрушените си домове. В продължение на седмици превозни средства не можеха да достигнат до много райони, а слоновете вече действаха. Шел вижда това като доказателство, че все още се използва много слонската сила и интелект, и твърди, че те могат да бъдат обучени за спасителни цели в много по-голям мащаб.

Колкото и да е несъвършено това решение, Шел твърди, че си заслужава да се разгледа. „Перспективите за азиатския слон са мрачни“, заключава той. Шел вярва, че ако махаутите бъдат включени в усилията за опазване и биха могли да научат хората какво знаят за интелигентността, изтънчеността, уменията и околната среда на животните, гигантите ще имат по-голям шанс за оцеляване.

В София ни очаква климат като на Филипините, във Варна – Порт ъв СпейнКлиматът в София след 60 г. се очаква да е копие на този във Филипините. В Пловдив ще се пекат като …Dec 15 2018bulmedia.net

Коментари

loading...