Седмицата, която тече в момента се нарича Тодорова седмица. Тя продължава от Сирни Заговезни до Тодоровден. В народните представи цялата Тодорова седмица е период, в който върлуват силите на злото; период опасен, враждебен, неблагоприятен и нечист. Време на нарушена хармония, време на хаоса, през което задължително се преминава, за да се смени зимата с пролет. Ето и какви поверия има за дните в тази седмица. Четвъртък се нарича Въртоглав четвъртък (или Въртоломей, Въртолей, Зимен Въртоломей). На този ден също така не се работи, тъй като човек получава световъртеж и става зашеметен. Болестта произхожда от някакъв лош дух и влиза в главата. Прихваща също и добитъка и от нея той може да умре. За да омилостивят тази болест, домакините месят питки, наречени някъдемравоучени пити, които раздават. Ядат ги на бунището, а трохите се събират само на едно определено място; вярва се, че така всяка къща ще се предпази от нашествие на мравки. Най-лошият и опасен ден в седмицата е Черен петък (куц, глух, луд или сух петък). Смята се, че е предводител на дванадесет лоши петъци в годината. Не се работи, за да се предпази човек от болести, а реколтата – от гръм, градушка и суша.Откъде идва поверието, че 40-ият рожден ден не бива да се празнуваКато повечето суеверия и това, че 40-ият рожден ден не бива да се празнува, идва от древността и от …Sep 15 2017bulmedia.net
Тодоровден (Тудурица, Лудото Тодорче, Конски Великден, Конски празник) е винаги в съботата след Сирница и с него завършва Тодоровата седмица. Празнува се в чест на конете, за да са здрави и да дават добър приплод. Според народните представи на този ден св. Тодор забивал копието (маждрака) си в земята, връзвал за него коня и отивал при Бога, за да моли за лято. Сутринта стопанките месят две погачи: св. Петка и св. Тудур; прекаждат ги, прекаждат също вино и ги раздават по къщите. Хлябът (колач), наречен на св. Тодор, е начупен предварително на парчета и когато дават от него, стопанките процвилват като кобили и ритат. От този хляб се слага и в зоба на конете, за да са здрави и плодовити. Когато получат от питата и виното, съседите и близките благославят конете. Някъде (Пиринския край) според обичая ергените извеждат конете на водопой по първи петли. После ги хранят с хляб и сол, кичат ги с мъниста, здравец и кукуряк и три пъти обикалят църквата, гробището или мегдана. На Зимния Тодоровден някъде подстригват за първи път и косите на момченцата. Вярва се, че по този начин измитите и подрязани коси ще израстват дълги и гъсти. На този ден младите булки обличат сватбените си дрехи и отиват тържествено в черквата за първо причастие, носейки обредни хлябове (кисела погача, кравай). Нареждат се в редица, покланят се на свекървите си и изпълняват песен за св. Тодор. Обичаят завършва с общо хоро на булките, което често изпълняват боси.
Източник: petel.bgСпомени от соца: Какво наложи въвеждането на ЕГН-то в България и каква е неговата история по светаНомерацията на населението по българските земи е въведена още през ХIХ в. от реформатора на Османска…Jan 31 2018bulmedia.net
