До ден днешен не общувам с майка си. Понякога, когато срещна нейни съседи, се интересувам как е тя и как минава животът й. Хората ме осъждат, че съм се отказал от родната си майка и вероятно, ако бях на тяхно място и аз бих мислил същото. Но те не са съжителствали с нея, не са търпели издевателствата и пиянските й изпълнения. Баща ми ни напусна, когато бях на седем години. Винаги съм вярвал, че това се случи по вина на майка ми, защото, когато беше пияна, ставаше агресивна и жестока. Можеше да крещи по цяла нощ, да търси още алкохол, да обвинява мен и баща ми за всички смъртни грехове. Все още си спомням грубия й пиянски глас. Баща ми я молеше да млъкне, но думите му я ядосваха още повече. Посягаше да го удря, а той се оставяше – дано се успокои.Лична драма: Може да е баща на сина ми, но отказвам да бъда резервен вариантНе мога да спра да плача. Дарих на този безсъвестен човек най-хубавите години от живота си, с надежд…Feb 26 2019bulmedia.net

По време на пиянските й сцени, аз лежах в леглото си, покрит с одеяло и треперех от страх. Молех се да не се сети за мен. Но често молбите ми се оказваха напразни: вратата се отваряше и ругатните по мой адрес започваха. Стоях сънливо на леглото и си мислех: „Не, тази жена не може да бъде майка ми. Сигурно са я сменили с някоя друга.“ Един ден майка ми хвърли по мен чайник с вряла вода. Пред хората обаче се преструваше, че без да иска го е изтървала. Когато баща ми ни напусна, положението стана още по-зле: пияни компании, мъже, скандали. Често се скитах по улиците по цели нощи, а сутрин се прибирах и тихичко си лягах. На десет години детската ми сила се изчерпа и сам помолих полицията за помощ. Поисках да ме заведат в интернат. Да, сам поисках това! Но полицаят просто се ухили и ме отпрати у дома.

Започнах да ставам лош: бягах от училище, биех се с другите деца, пушех тайно. Сега разбирам, че съм постъпвал така, за да може майка ми да ме забележи, а може би дори да спре да пие. Но когато комисията за непълнолетни престъпници затвори вратата под носа й, тя повтаряше едно и също: „Защо те родих? Да беше изчезнал с баща си! Ти не си ми нужен!“ – и все приказки в този дух. На шестнадесетгодишна възраст напуснах дома си и се преместих да живея при мой приятел. Дълго време съжителствахме заедно, но един ден реших да се върна при майка си. Бях притеснен за нея. Може би тогава все още я обичах. Вече бях пораснал и можех да й се противопоставям. Но когато отворих вратата, видях, че лежи пияна на коридора. Взех ключовете от нея и я избутах навън, казвайки й, че когато изтрезнее, тогава ще й отворя.

Понякога майка ми прекарваше нощта пред входа, а друг път с ролки на главата, обикаляше квартала, за да изтрезнее по-бързо. Съседите ме нападаха, че нямам капка жал към собствената си майка. Шест месеца по-късно майка ми се опита да се съвземе. Осем месеца не сложи капка алкохол в устата си, дори спести пари за нови мебели. Най-накрая направихме ремонт на апартамента. Но на рождения си ден тя отново се напи и всичко започна отначало. Аз отново си тръгнах. Съседите ми звъняха, оплакваха се от шумни компании в апартамента на майка ми, молеха ме да се върна, но винаги им отказвах. Наистина, често я посещавах и понякога я намирах трезва, особено в края на месеца, когато парите й привършваха. На един 8 – ми март майка ми каза, че някой й откраднал голяма сума пари, а освен мен никой друг не влизал в жилището. Клеветата й ме накара да избухна. Захвърлих всички продукти и подаръци, които й носех, и си тръгнах. Този път завинаги! Никога повече не я видях!Лична драма: Приятелката ми се опита да ми отнеме мъжа, за да осигури баща на децата сиДо ден днешен си спомням един съвет на покойната ми баба. Тя беше мъдра жена, познаваше хората и ков…Jan 30 2019bulmedia.net

Коментари

loading...