Вождът на индианците Винету и неговият германски приятел Олд Шетърхенд са класически герои, пресъздадени в серия от филми. Филмите с Пиер Брис и Лекс Баркър са изключително популярни през 60-те и 70-те години на XX век.

Частната Германска телевизия RTL възражда легендата за Винету след смъртта на френския актьор Пиер Брис през 2015 /записал 11 филма по сюжета/. Новата екранизация толкова свободно интерпретира книгите, че продуцентите влизат в авторски спор с издателя и под въпрос стои дори употребата на името „Винету“. Накрая екипът получава правата. Снимките са в Хърватия /както и на старите версии/. Бюджетът е 15 млн. евро. Премиерата е Коледна – на 25, 27, 29 декември 2016. Филмите са в трилогия: „Винету – Един нов свят“, „Винету – Тайната на Сребърното езеро“, „Винету – Последната битка“.

Актьорите Марио Адорф и Гойко Митич са стари познати в уестърна, но режисьорът Филип Щьолцел търси Винету из почти целия свят, докато открие подходящ образ за Вожда на апачите, защото знае, че: „Мокасините на Пиер Брис трудно могат да се запълнят“.

Новата модерна версия залага да привлече съвременните млади фенове, без да загуби старите.

Как 32-годишният албански актьор Ник Кселилай /или Хелилай(Джелилай)/ приема образа и какво мисли за „преселенията“?

Първото му пълно име е Крешник, което означава „герой“. 14-годишен бяга от Турското военно училище въпреки волята на родителите си и напуска родината. За снимките му във „Винету“ най-трудна е подготовката по езда. Не познава литературния герой и може би точно това му помага свободно да влезе в ролята. В живота не се чувства истински герой: „…искам просто да живея нормално, без метафори. А в ролите – защо не?“ Познат е на публиката от филма „Албанец“/2010/ с историята за незаконен имигрант и „каналджия“ /трафикант на хора/, който държи на обещанието си към една…жена. „Албанец“ печели награда „Сребърен Свети Георгий“ от Международния кинофествал в Москва /2010/. За бежанската вълна в Европа не може да предвиди как и колко ще продължи: „Албанците бягат, защото са недоволни – икономически и финансово. Ситуацията би могла да е различна, ако и албанците пътуваха по света за забавление, а не за оцеляване. Ако Европа не може да реши проблема, тогава кой? Посланието му е ясно: „Всички сме граждани на една планета. Всички имаме нужда да споделяме един с друг. Днес албанците искат да отидат в Германия, но кой знае, някой ден може би германците ще искат да имигрират в Албания“.

Сценарий на Ян Бергер по романите на Карл Май

Режисьор Филип Щьолцел

В ролите: Вотан Вилке Мьоринг, Ник Хелилай, Язуа Лариос, Гойко Митич, Мари Версини и др.

Вождът на индианците Винету и неговият германски приятел Олд Шетърхенд са класически герои, пресъздадени в серия от филми.

Филмите с Пиер Брис и Лекс Баркър са изключително популярни през 60-те и 70-те години на XX век.

Частната Германска телевизия RTL възражда легендата за Винету след смъртта на френския актьор Пиер Брис през 2015 /записал 11 филма по сюжета/. Новата екранизация толкова свободно интерпретира книгите, че продуцентите влизат в авторски спор с издателя и под въпрос стои дори употребата на името „Винету“. Накрая екипът получава правата. Снимките са в Хърватия /както и на старите версии/. Бюджетът е 15 млн. евро. Премиерата е Коледна – на 25, 27, 29 декември 2016. Филмите са в трилогия: „Винету – Един нов свят“, „Винету – Тайната на Сребърното езеро“, „Винету – Последната битка“.

Актьорите Марио Адорф и Гойко Митич са стари познати в уестърна, но режисьорът Филип Щьолцел търси Винету из почти целия свят, докато открие подходящ образ за Вожда на апачите, защото знае, че: „Мокасините на Пиер Брис трудно могат да се запълнят“.

Новата модерна версия залага да привлече съвременните млади фенове, без да загуби старите.

Как 32-годишният албански актьор Ник Кселилай /или Хелилай(Джелилай)/ приема образа и какво мисли за „преселенията“?

Първото му пълно име е Крешник, което означава „герой“. 14-годишен бяга от Турското военно училище въпреки волята на родителите си и напуска родината. За снимките му във „Винету“ най-трудна е подготовката по езда. Не познава литературния герой и може би точно това му помага свободно да влезе в ролята. В живота не се чувства истински герой: „…искам просто да живея нормално, без метафори. А в ролите – защо не?“ Познат е на публиката от филма „Албанец“/2010/ с историята за незаконен имигрант и „каналджия“ /трафикант на хора/, който държи на обещанието си към една…жена. „Албанец“ печели награда „Сребърен Свети Георгий“ от Международния кинофествал в Москва /2010/. За бежанската вълна в Европа не може да предвиди как и колко ще продължи: „Албанците бягат, защото са недоволни – икономически и финансово. Ситуацията би могла да е различна, ако и албанците пътуваха по света за забавление, а не за оцеляване. Ако Европа не може да реши проблема, тогава кой? Посланието му е ясно: „Всички сме граждани на една планета. Всички имаме нужда да споделяме един с друг. Днес албанците искат да отидат в Германия, но кой знае, някой ден може би германците ще искат да имигрират в Албания“. Цялото интервю с Ник Хелилай за „Дойче веле“

Романът

Германският инженер Олд Шетърхенд пристига в Дивия Запад, за да строи железница. За целта, трябва да опознае местните, да се сближи с апачите, да спечели доверието на вожда Винету, докато станат „кръвни братя“ във война за права на индианците.

Награда за оригинална музика и дизайн на костюми от Германските телевизионни награди /2017/;

Награда за най-добър германски актьор на Вотан Вилке Мьоринг от Германските телевизионни награди „Златна камера“ /2017/;

Номинации за най-добър филм и актьор на Вотан Вилке Мьоринг от Германските телевизионни награди „Юпитер“ /2017/

Карл Май и фикцията

През 70-те години на ХХ век екранизациите по романите на Карл Май надминават интереса на германските младежи дори към „Бийтълс“ и Джеймс Бонд. Това констатира авторът на „Лексикон на Карл Май“ и директорът на „Архива на Карл Май“ в Гьотинген – Михаел Пецел: „През XIX век много емигранти се отправят към Северна Америка. Много германци имат преселени роднини там. Но за тези, които остават в Германия, фактът, че фантазията на Карл Май не граничи с реалността, изобщо не ги засяга“. Карл Май е практически непознат в Съединените щати, но е важен за Германия: „След войната германците искаха да бъдат „Добрите момчета“ и Олд Шетърхенд е точно такъв добър герой. Пътува до чуждата страна и носи справедливост“.МП

„Пътуващите репортажи“ на Карл Май, който не е посещавал Америка, са продадени в 200-милионен тираж, преведени на 40 езика и популярни предимно в Германия. Първата история за Винету е публикувана през 1875г. Карл Фридрих Май (1842-1912) познава света само от книгите и географските карти. В края на живота си наистина пътува, стига до Америка, но е и до мястото на своите сюжети – Дивия Запад. Пише романите, докато е в затвора и мечтае за бятство от мрачното ежедневие в образа на Олд Шетърхенд. Обвинен в мошеничество и кражба, Май е уволнен от работа като учител. Няколко пъти е осъждан, понякога по незначителни поводи, но престоите в затвора го изграждат като писател. Благодарение на „Винету“, синът на беден тъкач става най-успешният автор за младите германски читатели – 50 години по-късно. Статистиката винаги е спорна. Има много създадени митове, включително и за Карл Май като любим автор даже на Хитлер. Но само фактите и логиката служат на истината.

Източник: БНТ, Златна Романова от материали на Дойче веле

Коментари