Омъжих се за него, когато бях на 30 години. След като се срещахме почти година, той ми предложи брак. И животът ни завъртя неумолимо… сватба, покупка на апартамент, много работа и грижи, а почти никакви забавления. Три години след брака ни родих момче, а година по-късно и две момичета. Още тогава исках да прекратя втората си бременност в ранен етап. Но съпругът ми ме убеди да задържа децата. Плачеше, падаше ми на колене, и понеже все още не беше си показал истинското лице, аз се съгласих. Зад гърба му се чувствах като зад каменна стена – спокойна, защитена, уверена. Лична драма: Тормозеше ме с усмивка на уста и ме заплашваше, че ако се оплача на някого или пък реша да се разведем, ще направи всичко възможно да ми отнеме децатаС Нина и Тони се познаваме отдавна, макар че те са доста по-възрастни от мен, и винаги съм си мислел…Sep 17 2017bulmedia.net
Но щастието ми приключи бързо…
Децата бяха едва на шест месеца, когато един ден ми позвъни непозната жена. Със спокоен глас жената ми разказа, че тя е първата любов на съпруга ми. Разделили са се, заради глупави причини и тя е заминала да живее в Америка. Сега съжалявала за решението си и решила да се върне. Любовта между двамата била толкова силна, че нито времето, нито обстоятелството, че той вече е семеен, може да я потуши. Точно да й отговоря, че не ме интересува миналото на съпруга ми, когато след кратко мълчание непозната жена допълни, че доказателство за силната им връзка е новородената им дъщеря.
Оказа се, че съпругът ми има дъщеря от друга жена и сега любовницата му настояваше той да припознае детето.
Да кажа, че съм получила шок – значи нищо да не кажа. В същия ден млякото ми секна. Когато съпругът ми се върна от работа и потвърди казаното от любовницата си, имах чувството, че светът се срина. Вместо да се разкае, мъжът ми зае отбранителна позиция. С властен тон ми нареди, че щом е главата на семейството, значи ще бъде така, както той реши. Обичал ме, обичал и децата, а за развод и дума не можело да става. Е, ако толкова съм настоявала, тогава щял да даде съгласието си. Била съм свободна да си взема багажа и да напусна семейния дом, но без децата. Те оставали при него.
От този ден мъжът ми живее и при двете. Често остава да нощува в дома на любовницата си. Цялото семейство на мъжа ми, се отнася към любовницата му, сякаш тя е истинската им снаха. Нямам право да възразявам, защото той ме заплашва, че ще ми отнеме децата и ще ги изпрати при любовницата си. Инвалид по болест съм, затова се страхувам, че ще ме лишат от родителски права. Как може да ми причинява подобно страдание? Не разбира ли, че това е жестоко унижение, което бавно ме убива?Лична драма: Опитът на сестра ми ми показа какво е ранният детски бракВ Малави има много традиции и ритуали. Една от най-жестоките традиции е, когато момичето достигне по…Jul 31 2017bulmedia.net
Източник: Лична драма
