Хвърлиха око на наследството

Беше дни преди Свети Валентин – денят на влюбените. С приятелката ми Петя се разхождахме в мола, разглеждахме модните витрини, обсипани с червени сърца и снимки на влюбени двойки. Шумотевицата наоколо ме изнерви и след два часа решихме да седнем в барчето да изпием по чаша кафе. Докато чакахме сервитьорът да ни обслужи, вниманието ми привлече странна двойка, която седеше на съседната маса. По-скоро приличаха на майка и син, отколкото на влюбени, както личеше от поведението им. Още две минути ги фиксирах с крайчеца на окото си, после грабнах чантата си, мимоходом измърморих на Петя, че ще я изчакам в колата, и почти на бегом изхвърчах навън. Сърцето ми препускаше бясно, кръвта пулсираше в слепоочията ми.

Въпреки мразовитото време усетих, че по гърба ми се стича лепкава пот. Замаяна, приседнах на една пейка, извадих цигара от кутията, но ръцете ми трепереха и я изтървах на земята. Господи, не мога да повярвам, че Тео отново опъна нервите ми до скъсване. Защо продължава да ме разтреперва? Единственото, което изпитвам към него, е ненавист.

Връщам лентата назад – в годините, когато с Тео се влюбихме. Планирахме да съберем достатъчно пари и да се оженим. Щяхме да си купим апартамент, да си родим две-три деца и да се радваме на щастлив живот. Бяхме се примирили, че ще трябва да отложим сватбата във времето, когато един приятел, който си беше намерил добра работа в чужбина, предложи на Тео да отиде на неговото място като личен шофьор на богата възрастна дама. Да я разхожда с колата, да я придружава при покупки в магазините и т. н., а аз да поема задълженията на жена му – да въртя домакинството и да й бъда подръка, когато поиска нещо. Не й казахме, че сме двойка. Роса не беше обикновена жена. Почтена и строга вдовица на 79, преди пет години бе загубила сина си – бохем, и сега воюваше с алчната му съпруга. Възрастната дама не можеше да се примири с факта, че отвратителната му жена е единствената й наследница и един ден ще разполага с парите й.

Тео ентусиазирано се захвана с новата работа. Облече черен костюм, бяла риза, върза си стилна вратовръзка. Галантно целуваше ръка на Роса, отваряше й вратата, за да се настани на предната седалка, обграждаше я с внимание..
С времето се превърна в неин любимец. Колкото повече Тео се сближаваше с Роса, толкова повече се отдалечаваше от мен. Когато се нанесохме в богатия й дом, той използваше всяка свободна минута, за да се промъкне тайно в стаята ми. Откакто стана дясна ръка на шефката, започна да се оправдава, че е много зает, и се промени – стана надут и арогантен.
Половин година по-късно Тео можеше свободно да се разпорежда с парите на Роса. Старицата благосклонно го оставяше да взима решения вместо нея. Веднъж, докато й четях книга преди лягане, внезапно ми прилоша. Затворих очи с надеждата да ми мине. Усетих, че възрастната жена леко ме погали по ръката и загрижено попита: „Добре ли си, моето момиче? Иди си почини, нямаме спешна работа.“ Думите й ме трогнаха – напомниха ми за мама, която си отиде прекалено рано от този свят.

Седмица след този случай отново чух, че тя се кара със снаха си. Беше петък – денят, в който Даниела я навестяваше от немай-къде. Малко по-късно в коридора чух токчетата на снаха й, които приближиха вратата ми, подминаха я и после стана тихо. Любопитно подадох нос, но не видях накъде отиде. Изведнъж ми се прииска да обсъдя случилото се с Тео. Изтичах до стаята му, но точно да натисна бравата, чух приглушен шепот и после смях. Познах ги – бяха на Тео и Даниела. Изведнъж разбрах странната промяна в поведението му и отчуждението. Мръсник – искаше чрез връзката си с Даниела да прилапа наследството на Роса. Хитър план, помислих си, и ми дожаля за старицата – не заслужаваше подобна подлост. Добрата жена му вярваше, имаше го за син, а зад гърба й той ковеше заговор с Даниела – жената, която тя мразеше от цялото си сърце.

На другия ден се направих, че нищо не съм видяла, и зачаках. Скоро настъпи и развръзката. Отново беше петък. Както и миналия път, Роса изгони снаха си. Токчетата й зачаткаха ядосано по теракотата в коридора и се спряха пред стаята на Тео. Изчаках 15 минути и безшумно открехнах вратата – двамата правеха секс на леглото, без да се притесняват, че някой може да ги изненада. Без да ме забележат, направих няколко снимки с джиесема си и тихо се измъкнах.
Измина още една седмица. В неделя сутринта, след като помогнах на Роса да си вземе душ и да се облече, както обикновено двете седнахме пред камината. Знаех, че по традиция ще поиска да разгледа семейния албум и да се порадва на фотографиите на скъпите си покойници.
Усмихната, сложих албума в скута й, после се наведох и нежно я целунах по бузата. Излязох от стаята и след малко чух разтреперания й от яд глас: „Предатели! Нито стотинка няма да измъкнете от мен! Ще оставя парите си на някое сиропиталище, поне ще знам, че съм свършила благородно дело!“
Това беше краят на моята любовна история с Тео, но не съжалявам нито за миг, че пътищата ни се разминаха.

Мирела

Коментари