геоинженерство

Светът губи битката си срещу изменението на климата, коментира директорът на Програмата за международни институции и глобално управление към Съвета за международни отношения (CFR), Стюард Патрик за worldpoliticsreview.com. През миналата година емисиите на парникови газове нараснаха до рекордни нива, тъй като страните изоставаха в изпълнението на вече недостатъчните си обещания по Парижкото споразумение.

Базирайки се на настоящия тренд, затоплящата се Земя ще задмине горната граница от 2 градуса по Целзий, която е приета да бъде максимално приемливото увеличение на средните глобални температури преди настъпването на катастрофални въздействия. Поради това действия са повече от необходими, но недостатъчни. Човечеството трябва да обмисли и третия вариант, на който отдавна се противопоставя: геоинженерство или преднамереното мащабно манипулиране на планетарната среда.

Геоинженерството има различни форми, но повечето попадат в една от двете категории: отстраняване на въглероден диоксид и модификация на слънчевата радиация.

Първият, известен също като отрицателни емисии, води до трайно отстраняване на CO2 от атмосферата и последващото му съхранение, било то в растенията, под земята или под дъното на океана.

Модификацията на слънчевата радиация означава използването на технологии за промяна на количеството радиация, която влиза или излиза от атмосферата на Земята. За разлика от премахването на въглерода, модификацията на слънчевата радиация не премахва парниковите газове. По-скоро тя намалява топлината, която те задържат.

И двата вида геоинженерство обхващат различни подходи, с различна сложност и зрялост на технологиите. Стратегиите за отстраняване на въглеродния диоксид, например, включват засаждане на гори в голям мащаб, улавяне на въглерод от атмосферата – или от изгарянето на биомаса – и постоянно съхраняване, наторяване на океанските екосистеми за ускоряване растежа на фитопланктона и разпръскване на минерали, свързващи въглерод, или в океаните.

Технологиите за слънчева радиационна модификация междувременно варират от инжектиране на аерозоли в стратосферата, до произвеждане на облаци и осветяване на повърхностите на Земята, за да се промени количеството на входящата и изходяща радиация. Много от подходите остават експериментални и никой – с частично изключение на залесяването или засаждането на дървета върху не залесената земя – не е бил опитван в по-голям мащаб.

Еколозите се колебаят да подкрепят геоинженерните техники, тъй като се страхуват от моралния риск, който е голям. Те се притесняват, че правителствата, корпорациите и гражданите ще използват вероятното фалшиво обещание за бързо технологично решение за избягване на драматични, но скъпи стъпки днес за намаляване на емисиите.

В допълнение, идеята за намеса в климатичната система на Земята създава множество практически и етични главоблъсканици. Първо, геоинженерството рискува да доведе до непредвидени последици. Дали имаме куража да експериментирали с единствената планета, която имаме? Мащабни проекти за геоинженеринг също изглежда, че ще да създадат победители и губещи по целия свят. Кой може да определи кои ще са щастливците? И накрая, самото понятие за манипулиране на климата може да предизвика реакция, особено сред вярващите в обществото. Като вървим по този път, правим ли се на богове?

Това са всички дълбоки и обезпокоителни въпроси. Въпреки това, геоинженерството е рубикон, който човечеството изглежда предрешено да пресече. Чрез изхвърляне на огромни количества CO2, метан и други парникови газове в атмосферата – всъщност, неволна форма на геоинженерство – човечеството провежда най-големия неконтролиран научен експеримент в историята на Земята от 4,5 милиарда години.

Геоинженерството бързо преминава от периферията към центъра на глобалната публична политика. В доклада си от октомври 2018 г. в междуправителственият панел на ООН за изменението на климата не беше намерен възможен вариант, при който се поддържа средното глобално покачване на температурата под 1.5 градуса по Целзий – цел, одобрена през 2015 г. на конференцията за климата в Париж – без мащабно отстраняване на въглероден двуокис.

На събранието на ООН за околна среда в Найроби миналия месец, Швейцария внесе резолюция, подкрепена от десетина други държави, като поиска от Програмата на ООН за околната среда „да подготви оценка на състоянието на геоинженерните технологии“ – геоинженерство; оценка на научното състояние; идентифициране на водещите участници; обобщаване на потенциалните рискове, ползи и несигурност; и да предложи „рамки за глобално управление“ за всички тези неща.

В по-дългосрочен план системата на ООН трябва да премине от просто споделяне на информация за изменението на климата към изготвянето на правила и прилагането им. Логична основа за започване на преговори е Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата. Държавите-членки могат да използват годишната конференция за определяне на геоинженерството като трети стълб на управлението на рисковете за климата, наред с намаляването на вредните емисия и адаптирането на икономиките. Успоредно с това междуправителствената експертна група по изменение на климата следва да разшири своя капацитет в областта на геоинженерството.

Коментари