Доц. д-р Сотир Марчев е кардиолог, директор на Инвазивна кардиология-Плевен, специализирал е ехокардиография и инвазивна кардиология и електрофизиология във Виена, Осака, Белград. Има акредитация по ехокардиография от Европейското кардиологично дружество, а което е почетен член. Пред БГНЕС д-р Марчев дава ценни съвети на сърдечноболните какво трябва да правят през лятото, за да не изпаднат в критично състояние. Това лято сме свидетели на резки температурни разлики и мнозина сърдечно болни се питат как се отразява това на състоянието им, което те често определят като дискомфорт и отпадналост.
Известно е, че топлината разширява кръвоносните съдове и артериалното налягане спада. Затова на голяма част от пациентите ни кръвното им е по-ниско. Но има и други, при които то се покачва. Не съществува начин човек да предскаже за себе си в коя категория ще попадне. Затова кръвното налягане трябва да се мери и ако то е спаднало устойчиво, визитата или информирането на лекаря не бива да се отлага. Предполагам, че колегата в тази ситуация ще намали диуретика на своя пациент, т.е. лекарството, което служи за отделяне на течностите от организма. Но, ако човек е от групата на тези, които покачват стойностите на кръвното, то тогава за никакво намаляване на лекарствата не може да става дума.
През отпуската попадаме в най-различни ситуации, сега е времето на т.нар. горещници, и какви мерки трябва да вземем, за да предпазим сърцето си, когато сме на море, на планина или просто пътуваме, за да избегнем неприятните изненади? Всички пътуваме – и болни, и здрави, неизбежно е, за да стигнем до мястото , което сме си избрали за почивка. Чест въпрос сред моите пациенти е, например: Докторе, предстои ми да пътувам до Анталия, там е доста горещо – какво ще ми препоръчаш? Или: Докторе, предстои ми почивка на фиордите, а там е твърде студено, какво може да ми се случи и какво да направя, за да избегна проблемите със здравето? В такива случаи им отговарям на базата на личния ми опит от последните десетилетия.Кой би могъл да предположи? Морският въздух се оказа вреден за здравето, вижте защоCмятa ce, чe мopcĸият въздyx имa мнoгo пoлoжитeлнo влияниe въpxy нaшeтo здpaвe, ĸoeтo ce дължи ocнoв…Jul 28 2017bulmedia.net
Работя предимно в България и забелязвам нещо много интересно: един българин, сърдечно болен, с объркано кръвно като замине извън страната проблемите му със здравето изчезват. Може да ви се струва странно, нелогично, неестествено, но до този извод води личната ми статистика и разговорите със стотици мои пациенти. Проблемите им започват като се върнат в България. Нормално е да попитате – защо се случва това? Най-вероятното обяснение е, че, напускайки страната, човек се дистанцира от дразнителите – било то бит, семейство, работна среда, конюнктурата… И обратно – завръщайки се, той отново попада в средата, която го изнервя, създава му напрежение и тревоги, което автоматично влошава и състоянието му.
А, иначе, най-общо съветите са известни: тръгвайки на път всеки от нас трябва да забрави дразнителите, да се настрои позитивно, да си вземе лекарствата, които обичайно приема, за да е спокоен. Добре е да носим със себе си и рецептата с лекарствата, написана на латиница, за да можем да реагираме и да си купим хапчетата, от които имаме нужда, ако привършат. Друг чест въпрос, който ми задават пациентите, е как е по-добре да пътуват – с автобус, с лек автомобил или със самолет, за да се чувстват по-добре. Отговорът е: със самолет. Защото това пътуване трае кратко и на един сърдечно болен няма какво кой знае да му се случи. Докато пътуването с автобус е продължително и крие повече рискове от обездвижване. Ще го кажа простичко – сърцето бута кръвта към тялото, а кръвта обратно към сърцето я задвижват мускулите и ако те не се движат процесът се затруднява. Питат ме също желаещите да станат планинари до каква височина е безопасно да стигат при туристическите си походи. Смятам, че до към 2000 метра надморска височина парциалното налягане на кислорода е достатъчно и сърдечно болните ги пускаме смело. Но от 2500 метра нагоре, например, платото над Банско е горе-долу толкова, парциалното налягане на кислорода е ниско и не препоръчваме експерименти с това кой колко може да издържи.
От моята практика знам, че, когато налягането на хипертониците се смъкне надолу, намаляват и инфарктите, инсултите и всякакви други усложнения на високото кръвно. Затова кардиолозите през лятото имаме по-малко работа. В нашата болница в Плевен, където съм директор на Инвазивната кардиология, не е точно така, защото останалите болници затварят и поемаме все по-голям и по-голям район от хора. И въпреки, че е лято, на мен ми е твърде тежко по тази причина. Може и на шега да го приемете, но при нас е валиден принципът, че колкото повече работиш, толкова повече работа ти остава. Но за сърдечно болните, а те в България са много, лятото е най-добрият за здравето им сезон и единственото, което мога да им пожелая е да пътуват, да разнообразяват дните си и да се радват на живота. Което съвсем не означава, че не трябва да се пазят от слънчеви и топлинни удари, но съветите за това са популярни – шапка на главата и много течности.
Източник: БЛИЦ
