На 19 октомври в София се състоя премиерата на книгата на Изабела Уенц „Първопричината”, посветена на заболяването на щитовидната жлеза – тиреоидит на Хашимото и на промените в начина на живот, чрез които се открива и отстранява първопричината на болестта. По този повод разговаряме с рецензента на книгата д-р Радослав Тошков – холистичен лекар, който от 20 години се занимава с алтернативна медицина и иновативна диагностика, включително биорезонансна диагностика и терапия, антиейджинг хормонална терапия, фитотерапия, различни форми на детоксикация. Ето какво обяснява специалистът.

– Д-р Тошков, с какво ви изненада като лекар книгата на Изабела Уенц за болестта на Хашимото?
– Книгата е необичайна само за класическото разбиране на това заболяване, смятащо го за нелечимо. Тъй като тиреоидитът на Хашимото е твърде масово заболяване, но не е смъртоносно, то е изключително подценявано: „Какво толкова – пиеш си хормоните до живот и няма проблем”. Съществува порочна практика лекарите да казват на пациентите: „Докато не се променят показателите на хормоните, няма нужда да правите нещо, а чак след като се променят, може да взимате хормонални медикаменти”. Това схващане винаги ме е огорчавало, защото на пациента се дава лошо послание – не трябва, а и не можеш да направиш нещо. А всъщност физиологичният поглед към нещата изисква да се опитваш направиш всичко възможно, за да спреш този патологичен процес. Щом има причина за него, би трябвало тя да се открие и отстрани. Лично за мен книгата на Изабела Уенц не беше необичайна, защото в моята практика от години преследвам причините за тази болест и други автоимунни заболявания. Но бях приятно изненадан да видя как някой е обяснил нещата толкова разбрано и естествено – че антителата при тиреоидит на Хашимото са просто следствието, а не причината на заболяването, че преди тях има дълъг път, по време на който тялото се пречупва.

– Как Изабела Уенц е стигнала до тези изводи?
– Запознах се с нейната история от книгата й, на чието българско издание съм рецензент. Изабела Уенц минава през трънливия път на Хашимото. Работеща жена, фармацевт, която усеща, че с тялото й става нещо необичайно. Чувства нарастваща умора и необходимост от много часове сън. Има нужда да спортува ежедневно, за да контролира непрекъснато увеличаващото се телесно тегло. Изпитва също студ, сухота на кожата, загуба на коса, замъгляване на мозъка и ред други симптоми, характерни за хипотиреоидизма. На Изабела й е коствало много усилия да преодолява тези симптоми. Опитвала е с медикаменти, с много кафе и захар да поддържа енергийното си състояние. Това се случва и с всички хора с хипотиреоидизъм (понижена функция) на щитовидната жлеза. В крайна сметка Изабела Уенц си прави изследвания и получава диагноза болест на Хашимото и оттам започва нейната борба със заболяването. Консултира се с различни лекари, които не й препоръчват нещо повече от това, което правят и повечето български ендокринолози. Тогава тя хвърля много труд, за да си помогне сама – редица терапии, промени в начина на хранене, прием на медикаменти, добавки и щитовидни хормони. Тя ги включва, защото не може да компенсира по друг начин прогресивната умора на тялото. Колкото и да се борим срещу това да не пием хормони, понякога тиреоидните хормони се оказват необходими. В моментите на голямо изтощение е желателно да се помогне на организма, за да може да се бори с болестта.

– Успяла ли е да излезе Изабела Уенц от този порочен кръг на претоварване на имунната система, дали и как е могла да се излекува?
– Да, нейната история е с щастлив край. В крайна сметка тя вкарва болестта в ремисия. Това не е парадокс, правят го много хора по цял свят, както и такива в моята практика. На Изабела й коства много енергия не само да се справи с проблема, но и да разследва причините за болестта на Хашимото. Години наред тя посвещава в търсене на причини, взаимовръзки и дълбочина. Забележително е да се види цялата библиография, която е ползвала, за да напише тази книга. Тиреоидитът на Хашимото е болест с мултиетиология, много причини довеждат до този процес. Не е достатъчно да спреш с глутена в диетата, че всичко да се оправи. Изабела си прави редица изследвания, за да установи дисбалансите в организма си. Установява много пъплещи дефицити, скрити инфекции, пропускливост на червата, непоносимости и т.н. След това започва да преодолява един по един тези дисбаланси като беленето на люспите на лук. Започва с много стриктна безглутенова диета, впоследствие изключва от диетата си и други храни, които са с установена реакция, санира всичко в начина си на живот (излишен йод, козметика, паста за зъби, употреба на пластмасови бутилки, качество на вода, храна и т.н.), компенсира установените дефицити, включва редица хранителни добавки. По този път тя е имала както периоди на подобрение, така и рецидив на симптомите. В крайна сметка окуражаващо по целия път е бил явният прогрес и контролът, който все по-умело е упражнявала върху тялото си.

– Има ли все пак някаква основна причина за болестта на Хашимото?
– На отключването на Хашимото оказват влияние редица фактори, но болестният процес се корени основно в червата. Това е напълно обяснимо, като се има предвид, че 80% от имунната система е разположена в чревната система, така както и биозомът от стотици видове микроорганизми. За съжаление при днешния изтощителен начин на живот, некачествено хранене, токсини и стрес много хора се разболяват. Заболяването е епидемично при младото поколение. Рядко може да се открие при пациенти след 60-годишна възраст, защото през преобладаваща част от живота си те са се хранили с чиста, биологична храна, рядко са приемали антибиотици. Докато поколението, засегнато от Чернобил, антибиотичната ера и съвременния начин на живот е много по-податливо на автоимунни заболявания. С увреждането на червата се променя и естествената бариера, която червата ни притежават. Те стават по-пропускливи за всички метаболитни токсини, неразградени храни и микроорганизми. Това преминаване на огромно количество антигени през бариерата на червата претоварва имунитета и детокс системите ни и естествено води до имунен дисбаланс. Освен това, когато червата не функционират добре, може да се очакват редица дефицити на хранителни вещества и ензими в организма, например дефицит на желязо, витамин В12, витамин D, аминокиселини и т.н. Ако пациентът е бил на терапия за намаляване киселинността на стомаха, той задължително в някакъв момент стига до дефицит на В12, така както е при вегетарианците и възрастните хора. Диагностиката за хранителни непоносимости е също важен елемент от регулиране на имунитета.

– Дава ли достатъчно ясен път Изабела Уенц, по който човек с болест на Хашимото да промени начина си на живот, за да се излекува?
– Книгата е написана напълно разбираемо, пътят е ясен, но не е лек. Практически излекуването от Хашимото не е прост процес и затова трябва силна лична мотивация. Една след друга изскачат различни причини и човек може да се обърка с разрешаването на кой проблем да започне. Читателят трябва да се въоръжи с търпение и да препрочита някои ключови глави, за да си изясни логиката на нещата. В края на книгата Изабела Уенц дава ключови насоки за пътя на диагностика, диета, добавки, промяна в начин на живот, за които не е нужно особено осмисляне – просто следваш съветите й. Целта на книгата обаче не е само да накара хората да се самолекуват, а да променят мисленето си, да провокира лекарите и да събуди съсловието за прогресивно мислене извън порочните стандарти. Радвам се, че вече има интерес от лекари, които искат да излязат от клишираните представи за тиреоидит на Хашимото и за неговата терапия. Не може просто само да приемаш L-тироксин. Изабела Уенц препоръчва да се премине към лечение с хормони от изсушени жлези, защото те са много по-силни и комплексни. Препоръчва да се взимат още аминокиселини, а също ензими, с които да се подобри храносмилането. Това го има в книгата и хората ще го разберат. При всички случаи, ако се спазват препоръките, състоянието значително ще се подобри. Най-важното е хората да разберат, че има начин да намалят стреса върху щитовидната жлеза, макар и да не успеят да влязат напълно в ремисия. Целта е осезаемо да се намалят антителата, увреждащи жлезата, което е гаранция за удължаване на живота на щитовидната жлеза.

– Чуват се мнения, че имунната система на човека не е толкова глупава, че да атакува собствения си организъм. Че имунната система е провокирана от микроорганизми, от патогени, които се натрупват в жлезата, за да я атакува имунната система.
– Споделям това разбиране за автоимунните заболявания и конкретно за болестта на Хашимото. На това е посветена специална глава от книгата. Определени микроорганизми могат сериозно да разстройват имунната система. Те могат да се маскират вътреклетъчно и да подвеждат имунната система да атакува тези клетки. Това може да касае както щитовидната жлеза в случай на болест на Хашимото, така и други органи при съответните автоимунни заболявания, като МS (мултиплена склероза), ревматоиден артрит и др. Особено внимание при автоимунните заболявания трябва да се обръща на вируса на Ебщайн-Бар, на херпесните вируси и херпес зостер. Те попадат в препоръчителният диагностичен план.

– А каква е ролята на гъбичката кандида албиканс?
– Кандида албиканс е естествен обитател на червата, но при определен дисбаланс може да доминира над физиологичните ни бактерии, с което да предизвика гнилостни процеси, възпаление на чревната лигавица и впоследствие чревна пропускливост. Така кандида може да мигрира през бариерата и да предизвика системна кандидоза, влагалищна кандидоза при жените, кандидоза в устната кухина и дори по кожата и други лигавици. Причина за това може да представляват всички имуносупресиращи терапии, антибиотици, стрес и начин на хранене, водещи до увреждане на естествената чревна флора. Кандида албиканс няма пряко въздействие, но може да проправя пътя за всички останали фактори към щитовидната жлеза, в т.ч. да отслаби имунната ни система в борбата с вирусите. Затова Изабела Уенц отделя особено внимание върху професионалната диагностика на чревната флора и локален имунитет Разбира се, и токсичните метали също са в дъното на процеса. Аз лично имам опит с откриване на токсични метали при различни групи пациенти, вкл. малки деца. Живакът е един от тези метали, който освен силното си невротоксично въздействие може да е като „магнит” за кандида. Ако се питате откъде може да се натрупа живак, ето няколко примера: амалгама-пломбите, съдържащи 50% живак, са все още преобладаваща част от родната стоматологична практика; рибата, наред с полезните си качества, е масово отровена с токсични метали, пестициди и фунгициди, с които се пръска селскостопанската продукция и които също съдържат някакви количества живак; бои, използвани в бита; татуировки и т.н. Едно от изследванията, които препоръчва Изабела Уенц, е тест на коса за хронично отлагане на тежки метали. Не си правете кръвен тест, той е показателен само за остро натравяне. – Има ли достатъчно ефективна терапия, за да се извадят от тялото патогенните вируси? – Патогенните вируси, които коментирахме, са уязвими на биорезонансна терапия, озонова терапия, хомеопатия и някои добавки с антивирусно въздействие. Имунното стимулиране не е подходящо, когато има автоимунно заболяване. – Какво ще препоръчате на пациентите, освен да прочетат много внимателно книгата, дори няколко пъти? – Важно е да повярват, че процесът на оздравяването е единствено в техните ръце. Ако наистина имат разума, желанието и волята да се справят с болестта, ще го направят, както са го направили много хора по целия свят.

Изабела Уенц: Бях изтощена, тревожна, премръзнала и забравяща
Хашимото е автоимунно заболяване на щитовидната жлеза – най-голямата жлеза с вътрешна секреция в човешкия организъм, отговорна за въглехидратния, белтъчния и липидния метаболизъм. Заболяването представлява хроничен възпалителен процес, при който се отделят антитела към определени структури на жлезата и унищожават тъканта й. Ако се стигне до унищожаване на почти 80% от щитовидната тъкан, се влошава здравето и качеството на живот. Автоимунните заболявания днес засягат повече жените, сочи статистиката. Над 80% от диагностицираните с болестта на Хашимото са жени.
В своята книга „Тиреоидит на Хашимото: промени в начина на живот за откриване и отстраняване на първопричината” Изабела Уенц пише: „Макар да спях по повече от дванайсет часа всяка нощ, бях много неспокойна, слаба и едновременно уморена и превъзбудена. Мислех си, че ако нещо наистина не ми е наред, то свръхпродуктивната щитовидна жлеза (хиперфункция) изглежда пасваше по-добре на симптомите. По-късно разбрах, че докато тиреоидните антитела, произвеждани при автоимунен тиреоидит, атакуват щитовидната ми жлеза, в кръвообращението ми се освобождават пакети хормони, които причиняват симптоми на хиперфункция в допълнение към тези на хипофункция. Най-доброто от двата свята…
Аз съм 27-годишна жена, отдадена на кариерата си, наскоро омъжена, горд собственик на прелестно куче порода „Померан”, пестелива (но все пак модерна и стилна), аматьор готвач, начинаещ в козметологията химик, ориентирана към семейството, бивш пушач, неупотребяващ алкохол, йога ентусиаст, любител на скрапбук техниката, медицински работник… с тиреоидит на Хашимото. За мен болестта на Хашимото означаваше да загубя косата си, да се чувствам изтощена, тревожна, премръзнала и забравяща (състояние, познато още като известното „замъгляване на мозъка”), всичко това, последвано от болка и вцепенение в двете ми ръце. За някои Хашимото може да значи повтарящи се помятания, неспособност да свалят тегло въпреки диетите и упражненията, депресия, запек и години тревожност. За други може да са бледа кожа, ранно състаряване, усещане, че са летаргични, демотивирани, мудни… Подозирам, че пътуването ми с Хашимото, както и при много от вас, е започнало много години преди диагностицирането, което в моя случай беше през 2009 година”.

Източник: БЛИЦ

Коментари