Майка Тереза е казала: „Понякога си мислим, че бедността се състои единствено в това да си гладен, гол и бездомен. Да си нежелан, необичан и да знаеш, че никой не го е грижа за теб, е най-голямата мизерия. Ние трябва да започнем изцелението на този вид бедност от нашите собствени домове.“ Мултимилионер завежда първородният си син в беден район, за да му покаже какво означава да си беден и да го научи да цени парите, с които разполагат. Бащата уредил цялото пътуване, дори уговорил едно бедно семейство да отседнат при тях. Те трябвало да прекарат няколко дни в една ферма и да съжителстват с бедното семейство.
След завръщането си в големия и хубав палат, бащата с усмивка на лице, разпитва своя син: „ Видя ли колко бедни могат да бъдат хората?“
Момчето, с още широка усмивка отговорило: „О, да тате, аз видях“. Продължил бащата: „И какво видя, сине? Какво научи ти от нашето преживяване?“Животът такъв, какъвто е: Най-добрата ми приятелка разби живота ми и остави дъщеря ми без бащаКазват, че приятелството е като виното – колкото е по-старо, толкова е по-хубаво! Но, както всяко пр…Jan 17 2018bulmedia.net

Момчето нямало търпение да отговори: „ Аз видях, тате, че ние имаме едно куче, а те имаха четири. Ние имаме един басейн в градината, а те тате, те имаха рекичка, която няма край. Нашето градинско осветление блести когато се стъмва, а те имаха звездите, които блестяха през нощта. Ние имаме тераса, която гледа към предния двор, а те имаха открити пространства до където погледа ти се простира. Видях тате, ние имаме малък парцел на който е разположен дома ни, а те имаха безкрайни полета, които не можеш да обходиш за ден.“
Спряло за момент момчето и погледнало баща си, той вече нямал усмивката на лицето си, неговото изражение се променило и той бил много умислен.

Не спряло дотук детето, продължило с разказа си, за видяното в бедното село при бедните хора: „ Ние си купуваме храна от магазина, а те си я отглеждат сами. Ние имаме ограда около нашия дом, имаме бодигардове, а те имат приятели.“ Бащата на момчето остана вцепенен. И това изречение наистина го довърши: „ Прав си тате, аз видях, ние наистина сме много бедни!“

Поуката от този анекдот? Ние, доста често забравяме, че има и други по-важни неща от парите. Именно това са малките неща, които всеки ден се случват в ежедневието ни и за които не винаги имаме очи, за да ги видим. За едни от нас може един жест, един мил поглед да не значи нищо, но за други може да е всичко. Истината е, че трябва да се вслушваме и в нашите деца. Понякога едно дете може да ни напомни затова, което наистина има значение в този живот.Тъжната изповед на един баща: Дано Господ спаси дъщеря ми от майчината ѝ съдба и никога да не ѝ изпраща приятели като менВсяка вечер, опитвайки безуспешно да заспя, миналото ме връхлита като филм на ужасите, който дни сле…Jan 4 2018bulmedia.net

Източник: За жената

Коментари