– Когато се нахраним, трябва да чувстваме малко глад, казва Тома Чолаков
– Голям майстор на качамака – на младини преживявал месеци с него
– Не обича сладко и солено, не пие и не пуши – ракията и бонбоните били за гости
“Винаги след ядене оставям мъничко глад. Никога не съм преяждал. Тъпченето с храна, дори когато е вкусна, е вредно. Не е добре човек да е лаком”, казва 105-годишният Тома Чолаков от Смолян.
До ден днешен старецът дозира храната си и спазва завета на майка си: “Прогюмата (закуската – б.а.) си изяж сам, пладнината (обяда) може да го поделиш, а вечерята може да я дадеш някому.” Столетникът се е трудил неуморно до дълбоки старини, но и за работата си има позиция:Най-известният международен експерт по дълголетие проф. Алексей Москалев обясни как да определим истинската си възрастСлучаите, когато човек изглежда по-млад или по-възрастен от паспортната си възраст, не са изключение…Feb 14 2018bulmedia.net
Не трябва да се работи до прегряване, а и да се почива.
“Когато строяхме нашата къща, бяхме уговорили бетонобъркачка за отливане на плоча. Дойде 12 ч и той метна команда да се спре работа. Каза, че не го интересува, че бетонът ще се втвърди. Обядва, почина и точно в 13 ч се развика на ония да започнат да подават бетона. Скара им се , че сутринта закъснели от уречения час. Той е човек на принципите”, разказва зетят на бай Тома Слав Камбуров.
Столетникът е роден на 5 февруари 1913 г. в близкото до Смолян село Пещера. Допреди 7-8 години лятото прекарвал в родното си село в 200-годишна къща. Гледал три кози и до дванадесет ярета. Раздавал по две на трите деца. Останалите консервирали и му стигали за храна за цяла година.
През зимата се прибирал в Смолян при близките, където преди 60 г. си построил къща.
На младини ходил стотици километри с овцете до Бяло море
“Миналата година го закарах до село Чепинци, където сега трябва да мине пътят за Гърция. Помнеше и изброяваше селата и местностите една по една до морето, където е спирал и нощувал с овцете”, уточнява Слав.
Гласил се дори да си купува имот по Беломорието, но работата се разсъхнала след 1944 г., когато затворили границата и били построени кльоновете с южната ни съседка.
Два-три пъти заедно с по-големите си братя дядо Тома е ходил и на гурбет като чирак чак в Персия. След войната обаче вече не ги пускали извън страната.
Бил е и строител, общ работник, охрана, но най-много се е занимавал със земеделие.
Баща му Димитър живял до 96 г.
“По време на национализацията дядо имаше кобила с конче и овчарско куче , което се казваше Марко. Властта обаче ги прибра в ТКЗС-то. Дядо беше толкова привързан към тях, че седмица след това умря от мъка. Кучето живя точно 7 дни след дядо Димитър и умря от мъка по стопанина си”, спомня си синът на дядо Тома – Васил. Той отдавна живее със семейството си в София.
Другият син на столетника – Димитър, починал. Дъщеря му Мария е пенсионерка в Смолян и заедно с мъжа си най-често са около него. Старецът има 7 внуци и 7 правнуци. Вдовец е от 19 години. Съпругата му Елена е починала на 85 г.
“Основно през целия си живот е ял мляко и млечни изделия – сирене, кашкавал, извара”, казва Мария. Тя си спомня, че в семейството на почит била т. нар. закуска телемьо, която в днешно време почти не се приготвя.
“Това е току-що издоено мляко, което се подсирва. Температурата на млякото е такава, каквато идва от кравата. Само се почиства от сушки – прашинки, нечистотии. След подсирването става гъсто като киселото мляко”, обяснява дядото.
Столетникът е толкова взискателен към млякото, че дори на айрян се мръщи, ако не е с гъстотата, която го харесва.
“Има си точно определни пропорции, няколко пъти ме връща да слагам ту мляко, ту вода и да го бия, докато стане “неговият” айрян
След това сам установявам, че не е каприз, а наистина е хубав”, вметва зет му Слав. Той пази гегата на тъста си, с която е подкарвал стадата към Гърция. Пази и чановете, както и няколко присобления за обработка и приготвяне на любимото му мляко, сирене и кашкавал от онези години. Сред тях е рядко срещаната вече продълговата бъчва, висока около 120 см. В нея се сипва млякото и се бие с помощта на дървен прът, дълъг към 150 см, в края на който има диск с 4 или повече отвора.
Не купува месо и мляко от магазина – яде само домашно приготвени.
Другата му храна е била пак домашна – от картофи, фасул, зеленчуци. Близките му помнят, че при сеитба на картофи и фасул дядо Тома до преклонни години не позволявал друг да поставя семената във вадите. Всичките му семена покълвали, а след това вадите били прави все едно е опъвал конец и е използвал нивелир.
Дядото никога не е пил ракия през живота си. Само при повод и в компания си сипвал една чашка за наздраве. Не е пил нито вино, нито бира. “Когато работих в профсъюзите като параджия, на един банкет изпих една бира
Напих се и колегите ме носиха. Каква беше тая бира, толкоз ли си мога, до ден днешен не ми е ясно”, спомня си дядо Тома. Цигари никога не е пушил.
“Опази ме Господ от тези неща – и желание не съм имал за тях”, казва той.
Столетникът не е почитател и на сладкото. “Сладкишите са детски работи. Не мога да я разбера тая шарения по магазините- хем са скъпи, хем не знаеш аджеба какъв е тоя сладкиш, дето го купуваш, какво има вътре и дали това е полезно. Когато е имало бонбони вкъщи, те са били за гости, ракията също”, казва дядо Тома.
“Не съм прекалявал никога със солено или сладко. Много соленото не е добре за здравето. Когато бях млад, не беше като сега с пълни магазини и много стоки. Имаше само хляб, олио, сапун и сол. Сееше се царевица, ръж, ечемик, леща. Бяха бедни, много бедни времена. Карал съм месеци на каша и качамак, но ми е стигало”, добавя той. Гордее се, че е майстор на качамака, и цял живот, като му дойдат гости, го приготвял сам и ги гощавал с него.Японският доктор Шигеаки Хинохара живя активно до 106 години. Ето удивителните му правила за дълголетиеНа 18 юли 106-годишният японски доктор Шигеаки Хинохара почина от дихателна недостатъчност. Почти до…Aug 25 2017bulmedia.net
Източник: 24 часа
