Признавам си, че изпитвам някакво особено усещане под лъжичката, когато ми предстои какъвто и да е досег до Чарлз Буковски, независимо дали говорим за повторно отваряне на вече прочетена негова книга, клик върху онлайн материал, посветен на него или както е в случая – посещение на театрална постановка, базирана на някое от произведенията му. В крайна сметка, аз май съм един от не малкото хора, преминали през своя „Буковски период“, в който виждам остатъка от живота си с разхвърлян и мръсен апартамент, с полупразна бутилка с алкохол в ръката, заобиколен от цигарен дим, почетно членство в близкия бар и някоя друга котка около мен. Този период на своеобразно бунтарство продължава за известен период от време, преди преминаващият през него да порасне, да осъзнае, че в живота има много повече и че Буковски е живял по уникален сам по себе си начин, но твоето име не е Буковски и е глупаво да опитваш да живееш неговия живот.
Поради всичко това посетих с огромно любопитство моноспектакъла на Васил Дуев „Всичко на масата“ (постановка и сценична адаптация Ана Батева), базиран на едноименния полубиографичен роман на Буковски. Разказано накратко, „Всичко на масата“ ни запознава с ранните години на литературното алтер его на Буковски – Хенри Чинаски, който е принуден да преживее трудно, но цветно детство по време на Голямата депресия в родния си Лос Анджелис. Бащата на малкия Хенри е поредният нещастник, който повече бие сина си, отколкото да разговаря с него, докато майка му не прави нищо по въпроса, за да промени ситуацията. Хенри е принуден сам да опознава света около себе си и да се формира като личност, лишен от родителско рамо, а пътят, който той извървява от първите любопитни трепети до вълшебното запознанство с алкохола и писането, ни е представен на хронологичен принцип в моноспектакъла на Васил Дуев.
Признавам си, че за първи път гледам Васил Дуев на сцена, но останах впечатлен от цялостната енергия, с която той подходи към постановката. Честа смяна на темпото, постоянни импровизации, рядко срещано взаимодействие с публиката и много ентусиазъм. Не зная дали актьорите обичат различно постановките, в които играят, но определено останах с впечатлението, че Васко Дуев обича това представление и дава всичко от себе си, дава „всичко на масата“. А и колко често можете да станете свидетели на момент, в който някой от актьорите на сцената (в случая, той е само един) навлезе сред хората в публиката и започне да преминава покрай тях, правейки ги част от представлението, докато същевременно така и не излиза от образ?
Хуморът и репликите във „Всичко на масата“ определено не са подходящи за малки деца, но едва ли и някой от вас би му хрумнало да заведе малкото си дете на постановка по произведение на Чарлз Буковски. Когато говорим за него, място за изкуствени пуритани няма. Буковски е брутален и болезнено откровен в думите си, а в голяма част от времето на сцена, такъв е и Васил Дуев. Ако очаквате да видите някаква „омекотена“ версия на Хенри Чинаски, която да направи постановката подходяща за приятно семейно изживяване, подобно на неделен пикник с чийзкейк и сок от боровинки, не си правете труда. Нищо от автентичното усещане за допир с Буковски няма да ви бъде спестено, а и не би трябвало, иначе всичко би било едно голямо разочарование.
Винаги когато говорим за какъвто и да е прочит на Буковски, съществува огромен риск да попаднеш в капана на клишето, в което се е превърнал знаменитият американски поет и писател. Не по негова вина, естествено, но е неоспорим факт, че светът се напълни от Буковски-wannabes. В България някои от тях се водят и успешни писатели с големи тиражи. Във „Всичко на масата“ не останах с впечатление Васил Дуев да попада в този капан, тъй като в голяма част от постановката разглеждаме образа на Хенри Чинаски във времето, още отпреди той да се е превърнал в този Хенри Чинаски, когото всички познаваме. Или иначе казано, „Всичко на масата“ е история за генезиса на един образ, чийто завършен вид всички ние познаваме.
„Всичко на масата“ на Васил Дуев и Ана Батева е постановка, която горещо препоръчвам за всички фенове на Чарлз Буковски и литературното му алтер его. Всички познаваме Хенри Чинаски в неговия финален вариант – с писането, алкохола, жените и бунта срещу социалните норми, но е любопитно да проследим и самото зараждане на образа, още от детските му години до момента на пълно осъзнаване – кой си, защо си такъв и за какво си създаден. А с цялостната енергия и себераздаване, което Васко Дуев ще ви предложи на сцената, определено няма да скучаете нито за миг.
Източник: Vibes.BG