неделя, ноември 3, 2024

„Времетраене“ на Невена Борисова – прецизна поезия за монолози под небето |

„Времетраене“ (изд. „Пергамент“) на Невена Борисова е малка тънка книжка, която първоначално ме грабна с красивото си оформление – между страниците се спотайват изрисуваните й думи, дело на Венцеслав Михайлов. Много обичам изпипаните детайли и уважението към читателя – от корицата през думите та до рисунките, личните послания, видимия отпечатък на автора.

Стиховете на Невена са като отражение на езеро – спокойни, тихи, излъчват хармония и ненатрапчива мъдрост, но някъде там под водата се усещат вълненията, от които черпи вдъхновение. В думите й се прокрадват често пъстри рокли, часовници, чай от липа, обожание към мъж, тревожно мисли за бъдещето, носталгии, летаргии, монолози, лодки, умора, трепет. Красиво и хубаво ми беше да я чета, да си записвам на ум метафорите и да си представям дъждовници и облаци.

Тази вечер е светлосиня.
И звездите се разхождат
като дълго излежавали се болни
в санаториум.
Те вдишват дълбоко небето
и пращенето на ставите им е камбана.
Винаги една от тях ми се е струвала
по-светла и по-голяма.
Благосклонно видима –
като карфица, задържаща небето от разпадане,
тя винаги е там, когато
някога съм я потърсвала.
Във вечер като тази
надеждите ми също се събуждат,
с петте си лъча те танцуват като варвари.
Раните ми неспокойно спят във облаци.
И аз съм аз,
със точните си очертания.
От днес през всичките неразгадаеми години
на челата на звездите като на папируси
ще пише, че е възможно –
дълбокото небе
да бъде светло.

Професор Радослав Радев за стихосбирката „Времетраене“:

Невена Борисова не бяга от делника, а чисто и съкровено придава на обикновените неща стойността, която те са изгубили, вкарва шаблоните на мисълта чрез игра в ново назоваване, така че съсича „златните сечения“ и търси думи за хармония, които да са достатъчно искрени, че да не стават за многократна употреба.

1

И наистина делникът е тук и в неговото обитаване има нещо меко и вълшебно – той е ту жесток скалпел на секундите, които изтичат неусетно, ту напомняне, че все пак си тук, че си жив и имаш привилегията да изпиташ богата палитра от емоции. В делника е разбира се и писането, което отлично се описва в „Усърдие“ – стихотворението, което ти казва да четеш, но повече да пишеш и то така че да не очакваш ответна реакция, не за нечие възхищение,  а като отзвук на искрения глас в теб, който невидимо диктува.

Колко е крехък точно животът? И колко е несломим? Как тече времето в своя удивителен танц? Размишленията по тези и много други въпроси открих из страниците, опитът за разбиране, за философия и пребиваване в циферблата.

Запалих огъня или сложих цепеници в него. Все едно.
Нахраних се и седнах да помисля,
и тези мои мисли снежно се посипаха над стаята,
превърнаха я в керемида под небето.
По-крехък от живот на философ, по-груб от този на зидар,
животът ми, по-кратък от писанията за живота,
от фразите на Плотин, одите за нежността,
и всички оперети, взети заедно, се превърна в точка.
Пребивавам в тази точка и плета
от нея вертикали и хоризонтали.
И онази свобода се залюлява,
осъдена да се самозабравя, да забравя.
Пребивавам.
Времето разглеждам в циферблата, после на дланта си,
после в дефиниция от книга.
И то е същото, макар и друго. Тъмно езеро.
По него лодките са балерини, краката им – гребла.
Аз виждам близките ми да ловуват риби от вода,
прорязана от вятър, набраздена от лъчи.
И рибите подскачат, перките им са отблясъци.
Съзерцавам този танц и той е ослепителен.
Движенията са прецизни рядко.
И изглеждат вечни.

Думите на Невена са прецизни. И изглеждат вечни.

2

Илюстрации: Венцеслав Михайлов и Невена Борисова

Източник: Vibes.BG

Коментари

error: Съдържанието е защитено!