Тодор Батков – младши е син на бившия собственик на футболен клуб Левски Тодор Батков. На 23 години е, завършва висшето си образование в престижни университети в Лондон. Има бакалавърска степен по политическа философия и е магистър по финанси. Въпреки крехката си възраст се е занимавал с редица дейности, сред които софтуер, професионално почистване, автомивки, санитарно-хигиенни консумативи и други. Преди малко повече от година стартира общ бизнес със сина на Ветко Арабаджиев – Вълчо, но не след дълго разтрогнаха професионалните си взаимоотношения. Няколко дни по-късно Батков – младши откри ново заведение, без да има съдружници. Изцяло се е посветил в управлението на своите развлекателни комплекси. Името му пък не спира да гастролира из медиите с верни и неверни информации. Пред вестник „ШОУ“ той се съгласи да говори открито за всичко, което се случва в личния и професионалния му живот.
– Г-н Батков, дразнят ли ви слуховете, свързани с вашето име?
– Чак да ме дразнят – не! В крайна сметка всеки трябва да си вади хляба. Народът обича зрелища, а журналистите му го дават. Склонен съм да толерирам слухове и клюки, стига да са в рамките на нормалното.
– Заедно с Вълчо Арабаджиев създадохте най-оборотната дискотека в София, но не след дълго разтрогнахте отношенията си. Какво се случи?
– До голяма степен това е очаквано развитие, но е от страна на Вълчо Арабаджиев – старши. Жалко за клуба, заедно с екипа създадохме един уникален за родния пазар продукт, който след моето напускане загуби посоката си и спря да следва предварително начертаната стратегия. В крайна сметка това е бизнес и целта му е да е устойчив и печеливш, не е просто дестинация, с която да впечатляваш другари на по чашка и да си подхранваш егото. Към Вълчо – младши нямам лоши чувства, но боли много, когато близък човек те предаде по такъв начин, макар че нищо в ситуацията не зависеше от него. Вълчо – младши е умно и талантливо момче със светло бъдеще, пожелавам му по-скоро да се еманципира. С това приключвам темата.
– В момента сте горд собственик на друг клуб, този път в Студентски град и без чалга? Разкажете ни малко повече за това начинание?
– Точно сега клубът е затворен за реновация и ремонт, ще отворим отново есента. Причината да няма поп-фолк, а да се пуска поп и хип-хоп е, че в Студентски град това липсваше на пазара, имаше глад за такъв тип заведение. В крайна сметка се гледа какво се търси и за какво има пазар, а не само какво се предлага.
– Излезе слух, че всъщност купувате дискотеки от името на Златко Баретата. Каква е истината тук?
– Г-н Златомир Иванов не го познавам лично. Интересно е този слух от къде се появи и как се стигна до неговото име. Още повече не знам той да има интереси в бранша, камо ли да търси партньори. Купувам и отварям заведения само от мое име, изключително моя собственост.
– Вие обичате ли нощния живот? Колко пъти в седмицата можем да ви засечем във вашето заведение?
– Преди нощния живот го обичах много. След като ми стана работа, спрях да обичам по същия начин. Едно е да излизаш да се забавляваш и съвсем друго да излизаш, за да си контролираш бизнеса, да си де факто на работа. Но аз си обичам работата. В общи линии почти не пропускам вечер да съм в някое от заведенията.
– Случва ли се някой да подцени качествата ви само защото сте син на толкова известен и богат човек?
– Случва се, но това си има своите предимства. По-добре е да те подценят и да изненадаш положително, отколкото да не достигнеш очакванията. Като бях по-малък, много се дразнех на тези неща, но в момента се старая да извличам предимства не само от това, но и от факта, че съм изключително млад.
– Обикновено децата на богатите са глезени и невъзпитани – при вас има ли го този момент?
– Човек трудно може да прецени за себе си. Аз не се смятам за глезен и още по-малко пък невъзпитан. Може би създавам такова погрешно впечатление у хората, поради факта, че са ми по-резки характерът и изказът. Но това е начинът ми на действие. Проектите ми са публични и свързани с много хора, а в служебните си отношения се старая да съм прям и честен, дори това да не създава адекватно лично впечатление у човека срещу мен. А, за съжаление или не, повечето ми контакти са свързани с работата.
– Кой е най-ценният съвет, който ви е дал баща ви? Въобще вслушвате ли се в съветите на хората около вас?
– Разбира се, че се вслушвам. Всеки, който е по-възрастен и има повече житейски опит от мен, със сигурност има какво да ме научи. Всеки глупак се учи от грешките си, но умният се учи и от грешките на другите. Съвети съм получавал много и съм сигурен, че подсъзнателно влияят на начина ми на мислене по време на взимане на решения.
– Висшето си образование завършвате в Англия, нали така? Сам ли се насочихте към университет и специалност?
– Сам избрах къде и какво да уча. Баща ми със сигурност щеше да е по-щастлив, ако бях избрал да уча право, все пак всеки баща се гордее, ако синът му върви по неговите стъпки. Имаше такива подсказки от негова страна, но в крайна сметка се примири, че това не е моето поле, и ме подкрепи.Митьо Пищова: Преди да умра искам да обладая Мис Плеймейт 2018. Бохемът вече си предплатил гробПредплатих си гроб за 1500 лева. Не искам, ако умра, близките ми да се чудят откъде да извадят пари.…Jun 28 2017bulmedia.net
– Дистанцията вероятно е била доста тежка за родителите ви, които по никакъв начин не могат да ви контролират. Колко пъти сте ги изправяли на нокти?
– Имало е много такива случаи, все пак съм живял на другия край на Европа, буквално сам. Положителното в цялата ситуация е, че аз заминах едва навършил 15 години и ми се наложи да порасна доста рязко. Романтичният период свърши бързо и се сблъсках с реалността – като се започне от битовизмите да си пера дрехите сам и се стигне до ключови неща като изхранването и грижата за себе си, за здравето. От тази гледна точка е положителното, тъй като изпреварих връстниците си. Иначе се създаде една дистанция със семейство, приятели и обкръжение в България – неизбежно, предвид факта, че ежедневията ни са напълно различни и общите теми за разговор са малко. Все пак съм благодарен и изключително ценя възможността да получа този опит – за съжаление, малко хора са в такава позиция.
– Как се опазихте от пороците? Твърде малък и без контрол в чужда страна…
– В един момент човек осъзнава, че когато пороците са свободни и достъпни, те не са интересни за него. Когато не е забранено, тогава вече не е и интересно.
– Не сте ли се замисляли да живеете извън границите на България?
– Мислил съм. На малко хора не им е минавала такава мисъл в главата. Но в крайна сметка камъкът си тежи на мястото. Тотално смятам да остана в България, независимо от катастрофалната морална и нравствена картина в страната. Много мои връстници със сходен профил на моя мислят като мен, и се върнаха в страната, което е обнадеждаващо. Дано тенденцията да продължи и на повече млади да бъде гласувано доверие, да им бъде даден шанс да се развиват и да допринасят за икономиката на страната.
– Не страдате от женско внимание, но в момента май нямате сериозна връзка?
– Нямам, да! За момента съм сам, може би не съм срещнал правилната жена, която да ме заплени и да получи любовта ми. Но не бих казал, че съм самотен – което е нормално за човек на моята възраст.
– На какво сте готов в името на любовта? По какъв начин показвате на една жена, че е значима за вас?
– Влюбеният мъж става безумен. Правил съм доста неща, когато съм имал по-силно привличане към определени жени. Няма да е лъжа, ако кажа, че мъжът би направил всичко, ако наистина е влюбен, и аз съм пример за това. Подарявал съм материални неща, които, за съжаление, имат прекалено голяма важност за жените в днешно време. Подарявал съм и символични неща, важни за мен, без да имат особена материална стойност, но не са били оценявани по достойнство. Например, пътувал съм хиляди километри в името на любовта, но пристигайки с празни ръце, съм срещал разочарован поглед. Което е било доста отрезвяващо.
– Имали ли сте опасения, че някоя жена може да е с вас заради тези материални неща, за които споменахте?
– Всеки път, без изключение! Няма как да разбереш каква е истината. Абсолютно винаги се съмняваш, денонощно. А и по мои наблюдения най-красивите жени правят твърде малко, за да оборят тези опасения. Може би не го смятат за необходимо, в тяхната среда издръжката от мъж е нещо задължително и обратното дори е обидно. Живеем в патриархален свят, обществото ни е консервативно, и до голяма степен се счита за нормално мъжът да изкарва парите, а жената да се грижи за домакинството. Но аз не считам за нормално, че без финансовата помощ на противоположния пол, голяма част от най-красивите жени буквално биха умрели от глад. За мен жената трябва да може да поддържа стандарт и сама, а мъжът само да я глези и да надгражда.
– Мислили ли сте да се занимавате с футбол?
– Като 12-13-годишен имах такива аспирации. С напредването на времето и изграждането ми като личност опознах материята и разбрах, че не си струват негативите. Футболът в България не е бизнес, а по-скоро благотворителност. А когато се прави благотворителност, трябва поне да не те псуват. Ако отидете в дом за сираци и направите многомилионно дарение, едва ли децата ще излязат отпред и ще ви псуват на майка… А и в този случай поне ще помогнете на хора в истинска нужда, а не на набедени звезди.
– Това ли е детската ви мечта – да станете футболист…?
– В никакъв случай, никога не съм искал да стана футболист. Като малък исках да стана лекар. Но свърши сезонът на „Спешно отделение“ и забравих (усмихва се).Няма шест-пет при Гущеров! Смени Мара Отварачката с нова фолкдиваБившият мъж на фолкдивата Мария – бизнесменът Христиан Гущеров, заби нова певица. Това е новоизлюпен…Jun 30 2017bulmedia.net
Източник: БЛИЦ