Нейното име е Ралица Генчева. Или Чарли Уайлд. Тя е авторката на една от най-обсъжданите стихосбирки напоследък, а именно „Този път, за да ме чуеш“. Кой не я чу предишния път и успя ли да го направи този? Вижте в интервюто, което Ралица даде специално за VIBES.
Кой не успя да те чуе предишния път?
Само последния ли? Хората рядко наистина слушаме другите. За да слушаш, трябва вътре да ти е тихо. Понякога и за да те чуят.
А след три тиража от книгата дали вече е успял? Какво е посланието ти към този някой с „Този път, за да ме чуеш“?
Книгата не е писана за някого. Аз съм открит човек. Ако съм имала да казвам нещо на някого, съм го направила. А с няколко тиража се надявам да са ме чули много повече от един.
Защо пишеш, Ралица?
За да се справя със себе си. Емоцията ми идва в повече понякога, затова запечатвам част от нея. Консервирам чувства в поезия.
Писател на пълен работен ден или писател по време на муза? С какво се занимаваш в „истинския“ живот?
Животът като цяло не е толкова истински, колкото си мислим. Но пък го играем много добре. Писател по време на муза. Занимавам се с Финанси от години, обичам работата си и поезията се появи впезапно. Надявам се да не си отиде по същия начин.
Има ли творец, от когото се учиш? Кой е най-ценният урок, който ти е предал?
В писането нямам учител. Но пък имам много вдъхновения. Чета българска литература, харесвам Богдан Русев, Стефан Цанев, Росен Карамфилов, Емануил Видински, Благовеста Пугьова. Най-много ми въздейства обаче Радослав Гизгинджиев. Той сякаш е от друго измерение. От следващото.
Коя е Ралица Генчева и коя: Чарли Уайлд? Къде е тяхната пресечна точка и къде се разминават?
Все съм си аз. В началото Чарли беше прикритие, за което след това реших, че е безполезно.
Ако трябва да се опишеш с твой стих, кой би избрала?
Една жена не можеш да я заобичаш…
Предизвикателство ли е да твориш за българските читатели? Защо?
Не съм творила за други, за да знам.
Кога се реши стиховете ти да напуснат пределите на твоя свят и да се отправят към външния такъв? Какво те мотивира?
Когато започнах да ги пиша. Не е имало период на инкубация. Реших, че нямам какво да крия. Не чувствам нищо по-различно от другите хора, просто си го признавам.
Какво ти се случва напоследък? А какви са плановете ти за близките месеци?
Напоследък ми се случват прекрасни неща. Нов тираж на книгата, няколко четения, рецензия на една прекрасна книга и участие в представянето на няколко нови. Нямам търпение. Плановете ми са продължавам да пиша, да подкрепям другите пишещи, да издам нова книга през 2017 година.
Източник: Vibes.BG