понеделник, октомври 14, 2024

Радина Боршош и Живко Сираков пред VIBES: нова генерация актьори, за които тепърва ще се говори |

Разбира се, че се срещам с Радина Боршош и Живко Сираков пред Народния театър. Артистичните им натури предполагат точно такава локация и хубавото време е приятен бонус към разговора, който ни предстои. 

Филмът „Привличане“, в който участват, вече е по кината достатъчно дълго време, за да може лицата им да се превърнат в разпознаваеми. Всъщност това не е първата поява на Радина на екран, тъй като вече сме я гледали в сериала „Ние, нашите и вашите“, за Живко обаче ролята е успешен дебют.

Двамата са на по 20 години и самите те доскоро са били в гимназия, точно като образите, в които се превъплъщават в „Привличане“. Но на живо не изглеждат като гимназисти. Радина е организирана млада дама с огромна чанта, в която носи куп сценарии и дори лаптоп, а Живко, със своите кожени черни дрехи и неизменна цигара, е като изваден от някой 70-тарски филм. А аз съм във възторг, защото точно така си представям новата генерация български актьори – отличителни, индивидуалисти, интересни, различни.

Още преди да включа диктофона, вече сме провели разговор за поне три интервюта. Обсъждаме образователната система, говорим си за частните училища, разискваме разликите между живота в големите и малките градове. Време е обаче да осъществим нашето интервю, затова натискам бутона „старт“ на диктофона и започваме.

Да започнем така – защо се насочихте към актьорската професия? Не ви ли притеснява, че у нас тя не е добре платена?

Радина: Мисля, че ако истински обичаш нещо, това няма никакво значение. Материалното някак остава на заден план, за сметка на духовното и на това, което истински обичаш. И за което гориш. Аз например не мога да си представя, че бих могла да се занимавам с нещо друго.

Живко: Аз също мисля така, а и в друго не ме бива чак толкова (смее се). Аз живея по този начин. Живея не само собствения си живот, но и живота на всяка една от ролите си. Честно казано, не мога да си представя да кисна в някой офис и да стоя цял ден пред компютъра. Много по-приятно е да си на сцената.

Мислили сте за кариера навън? Все пак все още сте много млади…

Радина: Имах възможността да замина за Англия на обучение по актьорско майсторство, но желанието ми е да остана тук, защото България е моята държава. Ако всички млади хора си тръгнат, какво бъдеще ще има нашата родина? Разбира се, това не означава, че съм затворила кръгозора си за проекти извън страната. През лятото се снимах за документален сериал на BBC за Римската империя и беше съвсем различно. Стандартите са други. Но въпреки това смятам, че младите хора трябва да останем тук.

Живко: Аз съм на същото мнение. Не съм имал възможността да участвам в чуждестранен проект, но тук, в България, ми е страшно приятно. Ако успея да се развия тук, не смятам да продължавам някъде навън.

„Привличане“ заслужава своите 2 часа слава

Да поговорим малко и за “Привличане”. Как се озовахте на снимачната площадка на филма?

Радина: По обичайния път – с кастинг. Много съм щастлива, че имах възможността да работя с тези хора. Режисьорът Мартин Макариев е човек с много фин вкус, който не разчита на пошлостта. Има много добър вкус и за музика. Не мога да пропусна и оператора Иван Вацов, заради когото имаме тези прекрасни картини. Тях двамата ги обединява това, че са страхотни цесекари, каквато съм и аз (смее се).

Живко: Целият екип си дадохме сърцата за този проект. Не ставаше дума просто за пари и да вършим нещо. Забавлявахме се много. Радвам се, че хората оценяват филма толкова високо.

Радина, ти успя ли да си подобриш бойните умения, след като преби половината кастинг?

Радина: Изключително много (смее се). Беше вълнуващо, защото освен че трябваше да репетирам бойни сцени, трябваше и да танцувам. А след това да приложа и двете неща. Това бе нещо ново и любопитно за мен. Но точно това е вкусното на тази професия – да опиташ от всичко.

Вие сте завършили училище съвсем наскоро. Това направи ли ролите ви малко по-лесни?

Живко: На мен лично ми бе лесно, тъй като доскоро съм бил в училище и мога да предам това, което се случва. Успях да си припомня какво е и да си вляза в кожата. В училище бях много странен тип – изрусявах се, правех си гребени и какво ли още не. При мен пубертетът бе много силен.

Какво ви накара да участвате във филма?

Живко: Аз лично имах голямо желание да участвам в подобен проект. А като добавим идеята на филма и хората, с които работиш, просто няма как да устоиш на това предложение.

Радина: Да, наистина няма как да устоиш. Изключителна топлина се създаваше в целия екип. Това са хора, които наистина обичат работата си.

А всъщност харесвате ли ролите си в “Привличане”? И има ли нещо общо между Радина и Соня, и Живко и Сашо?

Радина: Моето желание бе чрез Соня да покажа пътя на едно младо момиче точно в тези години. Това са години на имитацията, по време на които е много трудно да поемеш по свой собствен път. Соня, като всяко друго младо момиче, е изключително чувствителна, а на моменти и много наивна. Но също така смятам, че всяко едно младо момиче може да намери своя път, ако вярва в идеалите и принципите си, отстоявайки ги.

Живко: За Сашо мога да кажа, че той е една бариера. Бариера, която пази чувствителността му. Както беше и при самия мен в гимназията. Мисля, че това е общото между мен и Сашо. Както е казал руският драматург и режисьор Василий Шукшин – “Аз съм длъжен мъжествено да пазя нежността си”. Мисля, че Сашо е точно такъв, какъвто бях и аз. Прави се на по-суров, за да може да прикрие, че той също е един чувствителен човек.

Луиза Григорова пред VIBES: Екранно „Привличане“, на което не можем да устоим

Може би този въпрос е малко клиширан, но има ли роля, за която мечтаете?

Радина: Аз лично бих се радвала да изиграя нещо, което е далеч от самата мен. Нещо коренно различно. Работничка в някоя нива например, нещо с много грим и много по-различно от мен.   

Живко: Аз лично мечтая да изиграя всички роли на Джими Стюарт и Кари Грант във филмите на Хичкок. Това са едни от най-интересните и дълбоки роли. Там Джими Стюарт успява да достигне до много дълбоки неща, които са заложени в нас.

Към кое имате по-силно привличане – към театъра или киното?

Радина: Всяко нещо си носи своето очарование. Театърът е жив, докато киното има една специфична магия. В телевизионните продукции пък има динамика, която създава актьорски рефлекс.

Живко: В киното можеш да наблюдаваш работата, която си свършил. И можеш да видиш какво можеш да промениш за по-добро. В театъра излизаш и правиш каквото правиш, но не можеш да видиш кое си направил добре и кое не. А каквото не си свършил както трябва, можеш да промениш чак на следващия път.

Къде можем да ви гледаме в театъра?

Радина: Аз в момента играя в “Три високи жени” в Народен театър. Можете да дойдете и на “Лисичета” на Бина Харалампиева в Народен театър и на “Мери Попинз” в Театър София – едно магично детско представление.

Живко: Аз на този етап съм с по-оскъдна актьорска биография и можете да ме гледате само в спектакъла “Еквус” в Младежки театър.

За финал сме ви подготвили един блиц, чрез който да запознаем читателите по-добре с вас. Тъй като ние сме VIBES, бихме искали да знаем, какво ви носи good vibes?

Радина: Хубава музика, слънчеви лъчи, много любов.

Живко: Китарата ми и сцената. Цигарите и приятелката ми. Такива неща…

Любим съвременен актьор?

Радина: Мерил Стрийп, Маги Смит…

Живко: Те са много, но бих посочил Том Харди, Лиъм Нийсън…

Game of Thrones или Stranger Things?

Радина: Game of Thrones.

Живко: Game of Thrones.

Без какво не излизате от вкъщи?

Радина: Телефон.

Живко: Добро настроение и цигари.

Кое е най-уютното местенце в София?

Радина: Вкъщи (смее се).

Живко: НАТФИЗ (смее се).

Последно получено съобщение във Viber?

Радина: Няма да кажа! (смее се)

Живко: Интервю в 10 за VIBES пред Народния! (смее се)

Бургер или суши?

Радина: Суши!

Живко: Бургер!

Последната книга, която прочетохте?

Радина: “Гордост и предразсъдъци” – това е любимият ми роман и го чета през половин година.

Живко: Последно четох фрагменти от биографичния очерк на Тодор Живков и “Театър на английския ренесанс”.

Филмът, който ви вдъхновява?

Радина: Един от филмите, които ме вдъхновяват, е “Наистина любов”. Той се характеризира като коледен филм, но това далеч не е така. В него можем да проследим много човешки съдби, а има и великолепна актьорска игра. Този филм е истински учебник.

Живко: Филмът, който ме вдъхновява много, е “На кея” с Марлон Брандо. Вдъхновява ме да бъда достоен човек.

Източник: Vibes.BG

Коментари

error: Съдържанието е защитено!