„Продадено“ в Театрална работилница „Сфумато“ е представление, чието разбиране и преживяване не е безпроблемно. „Продадено“ е начинът, по който проф. Маргарита Младенова е решила да преобърне Чеховата „Вишнева градина“ – да ни спести чакането и напрежението, като още в първото действие ни каже, че търгът се е състоял, че градината е продадена. И от там нататък единственото, което остава на обитаталите на тази светиня, е да успеят да си стегнат куфарите. Да опаковат грижливо спомените, да натъпкат миналото и детството в пътната чанта и да тръгнат. Накъде? Сякаш има значение…
Непоследователността и хаотичната неадекватност в поведението на героите е нещо, което първоначално може да сконфузи публиката, но в което аз откривам същината на представлението. Това е лицето на безсилието, което човекът изпитва в мига, в който между пръстите му изтича нещо така важно, че за него дори не може да се говори. Защото всеки един от нас има по една своя „вишнева градина“, която отдавна не обитава, но която все не може да напусне…
„Продадено“ е представление, което се занимава със загубата по начин, по който не сме свикнали да ни занимават с нея. В него няма сърцераздирателни монолози, няма хленч и самосъжаление, няма една преработена полуфабрикатна болка, която трябва само и просто да изконсумираме. Аз намирам болката в това представление за напълно сурова и достоверна – такава, каквато всеки от нас някога е трябвало да преживее. Когато напускаш къщата, в която си израснал. Когато погребваш близък човек. Когато извикваш спомена за детската си стая. Когато любовта е предала надеждите ти. Нима тогава ние стоим пред огледалото и с изящни думи възпяваме скръбта? Не.
Точно като героите в това представление, ние се щураме по земята като привидения, говорим несвързано, прескачаме от апатия в истерична еурофия, плачем и танцуваме, мълчим или говорим прекалено много… За справянето със загубата няма рецепта или хапче. И това представление не е пълно с мъдри съвети как се преживява загубата. То просто я разсъблича до кокал и ни я представя каквато е – парадоксална, неподредена, неизбежна.
Младите актьори в представлението – Биляна Георгиева, Боян Крачолов, Ванеса Лу., Димитър Крумов, Димитър Николов, Ивайло Ангелов, Иван Николов, Калин Пачеръзки, Каталин Старейшинска, Мартин Димитров, Петър Дочев, Таня Манчева, Тодор Дончев и Цвета Дойчева – успяват доста умело да ни накарат да повярваме, че наистина съществува това място, от което не могат и не искат да си тръгнат. Може би тогава е времето да се работи „Вишнева градина“ – когато загубата още не е рутина. Когато още можем да си признаваме, че сме безпътни. И макар цялата тарапана на сцената в известен смисъл да ни пречи да оценим актьорското изпълнение на всекиго поотделно, то поне можем много осезаемо да усетим, че в това представление никой не се опитва да блесне с индивидуален талант. Напротив – както героите в представлението са членове на едно голямо семейство, така и самиите актьори изглежда да функционират като такова.
До голяма степен може да се твърди, че „Продадено“ е експеримент. То разбърква текста, провокира публиката и не се вмества в калъфа, който „Вишнева градина“ нахлузва отново и отново при всяко поредно поставяне на сцена. Мотото на „Сфумато“ е „Театралната работилница не е театър, а път, който трябва да бъде извървян“. И то звучи като най-ясното определение за това конкретно представление – достатъчно алтернативно, за да бъде поставено в „Сфумато“, но и достатъчно общочовешко, така че неговата алтернативност да не може да бъде сбъркана със самоцелна ексцентричност.
Следващата дата, на която можете да го гледате е 20-и януари. Мястото е Театрална работилница „Сфумато“, а часът – 17:00.
Скоро във VIBES можете да очаквате интервю с режисьоркатаа на представлението – проф. Маргарита Младенова, която ще говори за представлението, репетиционния процес и всички подробности, които биха ви били интересни.
От нас – приятно гледане!
Източник: Vibes.BG
