събота, юли 20, 2024

На лов за свечерявания с Иван Стоянов |

„Много от това, което съм написал, се подрежда под знака на ексцентричността, защото между живеене и писане никога не съм допускал ясна разлика – ако живеейки, успявам да прикрия едно частично участие в моето положение, то не мога да го отрека в онова, което пиша, защото пиша именно тъй като не съм или съм наполовина.“ Хулио Кортасар


Ако цитатът ти се стори неясен или отвлечен, не предизвика емоция или размисъл, затваряй страницата и да те няма.

Четеш ли това, ти си или любопитко, който не обича да му казват какво да прави, или вероятно ще ловиш свечерявания, гледайки пърформънса, за който ще загатна, доколкото не мога да отрека частичното си участие в него.

Представлението е част от поредицата „Дебюти на границата” на Червената къща, която представя млади артисти. От сцената Стоянов (известен още като Peter Nightingale) рисува картини с тяло по хореография, създадена от Яница Атанасова, както и музикални картини импровизации с композитора и певец Константин Кучев. Музикалните картини могат да бъдат провокирани и от думи на публиката, които артистите изследват като задават въпроси.


Пърформънсът е по текст на аржентинския писател Хулио Кортасар. Да, цитатът по-горе е негов. Кортасар комбинира символи и сънища с обикновени ситуации, за да разкрие съвсем различната реалност, която се крие в прозаичността. „Ловец на свечерявания” също разчита на символите, сънищата и свободните асоциации, за да създаде общ сън и нова реалност с публиката. Ако си лишен от въображение, мислиш как да си платиш сметките или искаш да запалиш цигара в залата – не е за тебе. Може да затвориш страницата.

Продължаваш ли да четеш, то ти си много инатлив, или може и да ти допадне ловът на свечерявания.

Това е нов спорт – съчетава интеракция със зрителите, музикална импровизация, вдъхновени от случващото се в залата, театър на движението и радио театър. Освен това има елементи на психодрама, но фазите на процеса (загряване, действие и дискусия) не са в строй, а се шляят из сцената заедно с тебе. Само трябва да внимаваш да не настъпиш куфарчето със спомени на Стоянов, който искаше всеки от нас да се определи дали е ловец, свечеряване, или колебаещ се.

Куфачето е отправна точка за търсенето на отговор на въпроса: „Възможно ли е публиката и актьорското тяло да сънуват един и същ колективен сън?”


„Не, не е възможно.” – отговаря самият Стоянов.

„Ами не е!“ – ще ти кажа пък аз. Защото искаше всеки от нас да се определи, но ти, Иване, не го направи. Остави си свободата и отговорността да ни дирижираш. Вместо да дадеш избор на човека, даде човек на избора. Застави ни да се облечем в опърпаната си свободна воля и да дефилираме към съответното пространство.

Подари ни часовник.

Ето, ние с приятелката ми не искахме да ловим свечерявания, но такъв ъгъл в залата нямаше. Нави музикалната кутийка, приспа ни и гледаше как сънуваме без тебе. Но поне сме на едно мнение – сънувахме различен сън.

Разбира се, някои от публиката няма да споделят виждането ни за невъзможността да сънуваме в едно, което пък ще направи начинанието ти успешно.


Хитрец – ако не ти се получи, изглежда си бил прав; ако не си бил прав, значи ти се е получило.

Като резултат от контролирано импровизираната атмосфера в представлението се създава сън, в който неизбежно живеем. Или кошмар. То всеки си проектира според капацитета на умозрението.

Снимки: Иван-Александър Кютев

Коментари

error: Съдържанието е защитено!