Мигел де Сервантес е имал наситен, изненадващ, но не прекалено щастлив живот. Той е автор на едно от най-великите произведения в литературата.
Освен решаващия принос, който той прави за структурирането на испанския език и впечатляващата си литературна творба за Дон Кихот, Мигел де Сервантес е една от най-очарователните фигури в историята.

Животът на Ел Манко де Лепанто (препратка към нараняването на ръката му в битка, която ще спомена по-късно) е толкова интересен, колкото и епистоларните му творения.
Най-великата му творба „Знаменитият идалго Дон Кихот де ла Манча“ е втората най-четена книга в историята. Само Библията я надминава.
Зигмунд Фройд се научава да говори испански, за да има удоволствието да чете тази книга на оригиналния й език.

Сервантес, подобно на други велики писатели, не завършва висшето си образование, нито е имал достъп до важни учители.

Мигел, заекващият

Целият живот на Мигел дьо Сервантес е белязан от финансови затруднения. Смята се, че той е роден на 29 септември 1547 г. в Алкала де Енарес в Мадрид, Испания. Той е син на Родриго де Сервантес, скромен хирург, който също не завършва обучението си.

Като малък писателят заеква. Но вместо да се оплаква от това, той гледа на тази своя особеност с чувство за хумор. Тъй като е голям фен на театъра, той прекарва много вечери, посещавайки пиесите на Лопе де Руеда, които са много популярни по това време.

Заради правни проблеми той напуска Испания и отпътува за Рим, където се присъединява към милицията. Участва в битката при Лепанто през 1571 г. Той е част от испанската морска битка срещу турците, в която наранява лявата си ръка с аркебус (дълга пушка, подобна на мускет), правейки споменатия крайник безполезен.

След това започва да пътува из Италия, запознавайки се с местната литература.

Сервантес, робът
Докато е на път към Испания, турски пирати нападат кораба, с който се връщал към родината. Той е заловен и продаден в робство заедно с брат му Родриго. Двамата са роби в продължение на пет години в Алжир, докато семейството му събира достатъчно пари, за да плати откупа.
Малко след завръщането си в Испания, той се жени за Каталина Салазар де Паласиос. Сервантес започва да работи като чиновник, тъй като семейството му преживява големи икономически трудности.
През 1587 г. той става генерален комисар по доставките – незначителна длъжност, която обаче му дава достъп до интересни хора.

Бракът му обаче е толкова нещастен, че Мигел де Сервантес никога не се споменава жена си в автобиографичните си бележки. След две години брак и поради командировките, наложени от неговата служебна позиция, той и съпругата му почти не се виждат. Те нямат деца, въпреки че той има извънбрачна дъщеря от омъжена жена.

Последните години от живота на Сервантес
Мигел де Сервантес влиза в затвора през 1597 г., обвинен в присвояване на обществени средства. Именно там семенцето на това, което ще стане Дон Кихот, ще започне да покълва. По това време вече са публикувани няколко негови пиеси и някои кратки романа.

Единственият образ, който остава от Мигел де Сервантес, е автопортретът, който е публикуван в пролога на „Образцови романи”. Там той се описва като възрастен и беззъб мъж.
Изображенията, които познаваме, са само подобие на истинския му външен вид.

Мигел де Сервантес умира от диабет на 68-годишна възраст.
Той поисква да бъде погребан в манастира на босите тринитарии, тъй като монасите му помагат по време на робството.
Великият автор е погребан в гробница без надгробен паметник.
И до днес останките му не са намерени.

Източник: Mila.BG

Коментари