Ако случайно и вие сте сред феновете на трап музиката, която в последните няколко години придоби осезаемо по-широка популярност и в границите на България, то няма как името на SAVA да не ви говори много. SAVA е един от хората, стоящи зад най-популярното събитие, посветено на трап музиката в българския клубен живот, а именно – Trap Цензура.
Утре вечер (17.09) в столичния клуб MIXTAPE 5 ще се проведе 16-ото поред издание на Trap Цензура, а зад пулта отново ще застанат SAVA и Manners. Присъствието на Trap Цензура е просто задължително за всеки почитател на качествения трап, а ние се свързахме с SAVA, за да получим повече информация директно от извора.
Предстои ни ново издание на Trap Цензура в MIXTAPE 5, където ти и Manners отново ще бъдете зад пулта. Как би описал Trap Цензура събитията на човек, който никога не е присъствал на партитата, но може би обмисля да го направи в близко бъдеще?
Trap Цензура е определено нещо ново за нашите географски ширини. Това, което в днешно време означава трап музика, само допреди десет години е звучало по различен начин. Най-лесно би се обяснило като момента, в който модерната хип-хоп култура се среща с електронната такава. Представете си dirty south звученето от началото на 2000-та, смесено с електронните звуци, близки до dubstep и фестивално звучене, и имате EDM TRAP. Но това е само една адаптация. За друг пример ще дам, когато стилът се смеси с dancehall мотиви и се получи twerk trap. Освен това имаме и американския рап трап, който последните години държи челните места в хип-хопа. UK Grime сцената също допринася за развитието на стила, особено с продуценти. И най-вече инструменталната електронна музика, която толкова се е оплела, че дори аз не и давам наименование.
Това създава стил с богат избор от подстилове, но и създава объркване особено в България, където не е популярен. Например чувате комерсиален twerk trap по радиото, който абсолютно не харесвате. Питате своя приятел какъв стил е парчето, той ви казва trap и вие хлопвате вратата за този стил, без да осъзнавате, че загърбвате още тонове различна музика, която влиза в понятието “trap музика”.
Кога стартираха Trap Цензура събитията и как се роди идеята за тях?
Идеята се роди в бар Петък. Там имах и още имам свободата да правя музикални експерименти. Първите електронни трап парчета, които слушах, бяха на Hudson Mohawke. Бях зашеметен от звученето. Имаше нещо близко до dubstep, но доста по̀ хип-хоп звучащо. Въобще не чаках и започнах да зарибявам всички около мен. Първоначално на хората около мен им беше странно. Обачe не след дълго успях да ги зарибя. С тях и управителя на MIXTAPE 5 решихме да направим Trap Цензура.
Diamondz също допринесе много за това. Един смешен случай беше, че точно тогава имаше конкурс за микс за един фестивал. Ние с него само се знаехме, но не си бяхме говорили много. Подбирам си музиката и се готвя да запиша сета си, когато Diamondz пуска своя. Отварям го, гледам плейлистата и виждам 60% от парчетата, които съм си харесал… Коремът ми се присви! Отказах се да пускам микс, но веднага му звъннах да се видим. По случайност в същото време и със Bashment от Manners бяхме започнали да се засичаме и да си говорим за трап, и колко се кефим. Така се наредиха нещата.
Партито в MIXTAPE 5 на 17 септември ще бъде 16-ото поред издание на Trap Цензура. Ако сега погледнеш назад във времето, кои са партитата, които са се получили най-добре според теб? Сещаш ли се за някое специално?
Най-значимото за мен остава това с Trap Цензура EP, когато Manners, Knife, Escudrone, Diamondz и моя милост направихме авторски парчета, а Darkstep ги мастерира. Спомням си и първите партита, когато с Diamondz пускахме b2b. Мисля, че тогава идеята ми за това как ще звучат сетовете ми занапред започна да придобива вид. Няколко партита с DoLittle също са ми много запомнящи. Любимото ми е когато направим 30-40-50 минутен сет само с българска продукция на трап. Гордея се.
Trap музиката е изключително популярна в световен мащаб, но как стоят нещата в България? Има ли “trap култура” у нас?
Има и тепърва ще се развива. Страда от предубеждения, но не обвинявам предубедените, ами нас – диджеите, че не сме обяснили правилно. За да съм честен ще кажа, че очаквах културата да се развие по-доста по бърз начин. Време е хората да се запознаят по отблизо със стила и да разберат за особеностите му. Трап музиката е доста обширно понятие и стиловете, които влизат в него, са толкова различни, че всеки може да намери по нещо за себе си. Тя може да е във всякакво темпо, може да е с текст и без текст, може да е тъжна, може да е електронна, може да е лилава, може да е блинг, може да е за мацката ти, може да е за теб докато тренираш. Смятам, че още дълго време ще бъде на музикалния хоризонт, именно защото притежава уникална адаптация към други стилове.
Кои са нужните съставки за едно яко парти? Каква е твоята рецепта? И в този ред на мисли, какво липсва на българския клубен живот?
Най-важната съставка за хората. Когато знаят къде са и какво ще чуят. Има едно позитивно напрежение във въздуха, което само чака да се материализира след полунощ. Рецептата за Trap Цензура е голяма доза инструментален електронен трап със щипка американски и UK рап, и рага вокали за черешка. От време на време ще чуете и по някое фестивално парче, но се съобразяваме с това, че сме в клуб, а не на фестивал.
Българският клубен живот? Повече артисти, които да правят авторска музика, да съпортват авторската музика на колегите си и да промотират звученето си.
Кои са артистите, които най-често можем да чуем на Trap Цензура в последно време? А какво предстои да чуем сега?
Manners. От тях предстоят зверски неща. Цяло лято им въртя парчетата. Освен тях Escudrone, Digital Nottich, Zinnat, Knife, Borrix заботят супер здраво и заслужават огромен респект. Diamondz е във Великобритания, но това въобще не означава, че си почива! BLUKU MUSIC! Респект и за Rusty! Respect SE LF! Има още толкова много хора, които правя това, сигурно изпускам някой. Ще се развиваме тепърва.
Често можем да чуем DoLittle, който не продуцира своя музика, но подкрепя движението още от първите му дни и винаги е готов да удари един b2b до светло с мен. С него винаги много добре сме се балансирали.
Разкажи ни нещо и за теб самия. Как и кога се превърна в диджей? Помниш ли първите си партита?
Първите ми опити бяха през 2007 година. По онова време слушах rap, reggae, jungle и drum n bass. Стилът, на който се учих, беше drum and bass. Това малко хора го знаят. През 2009 година за първи път пусках в бар Петък, но тогава вече бях започнал да се интересувам от funk, breakbeat, broken beat, jazz, soul, disco. Бар Петък ме превърна в диджей. В началото пусках вторник и неделя. Идвах през деня да тренирам на едни счупени cdj 200. И така, докато не се научих. От първите си партита помня основно огромното притеснение. Имаше едно на БАССЕС в Техническия. За първи път пусках пред повече от 20-30 човека. Спомням си и няколко доста неуспешни партита, но в неуспехите си създадох приятели колеги, с които и до ден днешен работим заедно.
С какво друго се занимаваш, освен с ангажиментите си на клубната сцена?
Продуцирам музика. Искам да правя музика с всякакви артисти. През годините ми на диджей имах възможност да правя партита с тотално различно звучене. Това много ме зарежда креативно и съм пълен с идеи. До такава степен, че в момента седят едни 30 парчета на 90 процента и чакат да кажа “да” и да ги пусна. Последната половин година работя с един тотално непознат на средите човек – АЛЕК. Той е супер креативен и отворен музикално, което го прави перфектното допълнение. С него ще пуснем едно инструментално EP съвсем скоро. Сега направихме две парчета за Bobi Marso, с които тепърва ни предстоят много проекти заедно. Пуснахме вече две парчета с общо над 200 000 гледания за няма и два месеца. А пък в началото месеца пуснахме тийзър за предстоящите ни колаборации BKS x MURDA BOYZ (Bobi Marso MBT). BKS озчава Best Kept Secret, което е моето трап парти, насочено изцяло към актуалните в момента американски trap и uk grime рапъри, както и локалните трап лъвчета. Освен това работим усилено с Jahmmi Youth, готвим ви EP. С YOKO също работим… Има и един ремикс на Траян Костов и Мария Драгнева… Има… има… ще чуете.
Заставал си рамо до рамо с големи имена като Vadim, Freestylers, Grandmaster Flash, Rev. Run, Deekline и много други. Какво означава за теб този уникален опит? Какво успя да научиш от подобни фигури?
Да си голямо име в музиката е да обикаляш постоянно, понякога означава много изморителни и дълги вечери, в различни държани, където някой ентуасиаст като мен ще иска да обсъди положението на музикалня бизнес в световен мащаб и ще досажда цяла вечер. Когато се срещах с тези хора се опитвах по-скоро да ги разсея от това и да водим нормален разговор. Ако те изяват желание да говорим за музика, темата лесно се пренасочва. Това, което ми е правило най-силно впечатлние е, че са отворени към всякакви стилове музика. Уважават диджеи и музиканти, които техните фенове буквално мразят. Следят какво се случва в стилове, които нямат нищо общо с техния. Мисля, че това стимулира креативноста и им дава различен поглед над нещата.
