събота, февруари 24, 2024

Читателският дневник на… Петър Панчев от „Книжен Петър“ |

Ако се интересувате от литература и обичате да четете качествени ревюта на хубави книги, то почти сигурно Книжен Петър е едно от онлайн местенцата, които поне веднъж сте посещавали.

В такъв случай вероятно и знаете, че човекът, който стои зад „Книжен Петър“, също се казва Петър, а именно – Петър Панчев.

И тъй като уважаваме адски много знанията и вкуса на Петър, що се отнася до литературата и книгите, с най-голямо удоволствие го поканихме в нашата редовна рубрика „Читателският дневник на…“

За книги говори: Петър Панчев.

Коя е последната книга, която ти направи положително впечатление?

Напоследък попадам на все хубави книги, но от последните прочетени бих отличил „Няма закога“ на Андрей Велков.

Ако трябва да я препоръчаш с няколко изречения, какви биха били те?

Това е книга за нерадостното битие на възрастните хора, които буквално са отстранени от сцената на живота, главно заради напредналата им възраст, екстремно ниските пенсии и пренебрежението от страна на младото поколение. Но Андрей не обича чистата драма и разиграва един колоритен сценарий, за да измъкне група пенсионери от забвението. Една печалба от тотото слага точка на примирението и ги поставя в завидната позиция сами да определят бъдещето си. Тук Андрей Велков се забавлява, като същевременно включва алармата за един дългогодишен проблем. Страхотен сюжет, луди приключения, колоритни персонажи, здравословен смях и добре прекарано време за читателя.

Сподели ни цитат от нея, с който ще спечелиш вниманието ни.

„Остави чинията и кафето на малката масичка до канапето и реши да рискува с телевизора. От екрана хърбава девойка с налудничав поглед и странна прическа нареждаше с истеричен глас:

– Значи да обобщим за драгите зрители – за щастие на всички вече излизаме от ретроградния Меркурий и навлизаме в периода на Разгонената видра. Това е по прабългарския зодиак, а ние, като потомци, трябва да го имаме предвид. Така, да повторим още веднъж – тайната на здравето, успеха и ведрия дух е в правилното хранене и позитивното мислене. Ако мислим хубави неща, ние привличаме хубави неща за себе си, ставаме здрави и засмени. Това е в основата на…

Среден пръст на бутона за изключване. Цък.

– Тайната е на баба ти в г…, моето дете. – Стефан се пресегна към радиото. Пусна го и зазвуча Франк Синатра. Тая станция бяха стабиляги, чаткаха ги нещата.

Кой е любимият ти автор? Защо?

Напоследък любимите ми автори стават все повече и повече. Не се наемам да избирам, защото утре може да съм на друго мнение. Но засега изпъкват Дан Симънс, Ървин Д. Ялом, Бранимир Събев, Явор Цанев, Херман Кох. Симънс е Вселена на лист хартия, буквално. Ялом разстила човешките отношения пред читателя с необикновена прозорливост. Бранимир и Явор са чудесни автори на разкази с усет към хоръра и мистериите. Всъщност обожавам разказите. В последните две години съм прочел 35 сборника. Кох е изненадващ и необикновено правдив в извайването на човешките характери. Всъщност винаги търся необикновеното в книгите, независимо под каква форма.

Коя е книгата, която можеш да препрочиташ многократно?

Това са двете книги за Мина на Весела Фламбурари. Знам, ориентирани са главно към детско-юношеската аудитория, но всичко в тях е толкова вълшебно и красиво. Смятам, че никой не е написал нещо по-хубаво в детското фентъзи.

А коя е последната книга, която не успя да дочетеш докрай?

Достатъчно прецизно си подбирам книгите, за да се случи да не довърша някоя. А и не се отказвам лесно. Случвало се е само в училище с така наречените „задължителни“ книги.

Намираш време за четене или сред четенето намираш време за всичко останало?

В денонощие от 24 часа, 3-4 са ми за четене. Време има и за работа, и за четене, и за сън, и за приятели. В момента съм в процес на търсене на работа в книжарница, но и сега съм си подредил добре ежедневието. Важното е да не е скучно.

Коя е книгата, която обожаваше в детството си?

„Фридолин“ на Франц Каспар. Фридорин е забавно дакелче с приключенски дух и завидна воля за справяне с проблемите. Книгите с животни ми бяха слабост, защото в тях се случваха най-забавните неща.

Има ли книга, която, според теб, всеки трябва да прочете?

Може би „Сенките на забравените прадеди“ на Карл Сейгън и Ан Друян, заради подхода им към представяне и систематизиране на важната информация. Сейгън е поетът в науката. Тази книга не е художествена литература, но ползва художествени похвати. Просто е вълшебна.

Защо четеш?

Най-близките ми роднини са нечетящи и това е причината  нерядко да си задавам този въпрос. Още от съвсем малък налазих библиотеките и май тогава за пръв път се почувствах щастлив. Идеята за чудна история, затворена между две корици, ми се струва много привлекателна. Мен никой не ме е карал, сам си реших.

Източник: Vibes.BG

Коментари

error: Съдържанието е защитено!