Виена, Москва, Ню Йорк, понякога тези градове – конгломерати са само дни в календара на оперната ни прима Александрина Пендачанска. Желана в най-престижните концертни зали по света и вечно със стегнат куфар, тя се е установила в Париж, но смята за свой дом София.

Днес  това момиче празнува. Припомняме ви един наш разговор с нея.

Александрина, можете ли да определите себе си като космополит?

Обичам дома си и това да съм с близките си хора, но заради начина ми на живот може би съм се превърнала в космополит. И съм се приучила да се чувствам добре навсякъде. Космополитността е свързана със съвременния начин на живот. Част е от модерността, от нашия свят и е много трудно да съществуваш без да се превърнеш в такъв човек.

Чувствате ли се свободна, защото имате талант и професия, с които сте добре дошла навсякъде, докато много хора се чудят дали могат да се изявят така пълноценно навън?

Не само аз, но и всички, които се занимаваме с музика, сме благословени, че можем да упражняваме професията си навсякъде. Космополити са били и повечето композитори и музиканти от миналото като Моцарт и Хендел. Пътували са, срещали са се с различни култури, затова са създавали толкова магическа музика. Докато в миналото те са губели много време, за да стигнат до желаното място, днес сме улеснени с бърз транспорт и комуникации. Един ден си в Ню Йорк, на следващия в Париж, след това в Москва. Всичко е по-лесно и това ни прави космополитни. Професията и начинът ми на живот ми дават голямо чувство за свобода.

Нова тенденция в съвременните постановки е да са с по-разчупени режисьорски интерпретации, по-оскъдни декори и дори по-малко дрехи на оперните изпълнители. Допадат ли ви тези промени?

Радвам се, че театърът се осъвременява, че оперите се превеждат на по-съвременен език, за да достигнат до повече хора. Историите, които се развиват в далечно време вече се представят с нова интерпретация като е важно да се запази основният замисъл на автора. Ако образът, който пресъздавам налага да се появя по-оскъдно облечена на сцена, за мен няма проблем и съм го правила. Саломе например има много общо с голотата, но не на тялото, а на душата, която накрая на операта е до такава степен оставена без никакво покривало, че е естествено и тялото да бъде разголено. Но ако трябва да се съблека, просто за да бъда гола, не бих го направила.

Вие самата до каква степен разголвате душата си пред другите?

Обичам срещите и разговорите, запознанствата с нови хора от различни култури и държави. Любопитен човек съм и смятам, че всеки като мен до голяма степен е открит и космополит. Интересно ми е как е устроен светът, харесва ми да откривам нови неща в живота, в хората. Гледам непрекъснато CNN и BBC World, допада ми да знам какво се случва по света.

Сама ли тръгнахте по пътя на оперното изкуство или той е посочен от дядо ви – известният диригент Саша Попов и майка ви Валери Попова, която е била световно призната оперна певица?

От една страна пътят ми е бил предначертан, но страстта ми към пеенето, тази вътрешна необходимост да изразявам себе си чрез гласа си, е нещо, което е съвсем мое. И в един момент двете причини са се събрали в едно.

в "Саломе"

в „Саломе“

Коя е операта, която ви изстреля в световното пространство и коя ви е любима?

Някак изненадващо за мен, но се наложих като Моцартова певица. Но в същото време не бих се затворила само в този репертоар. Може би ролята, която ми е донесла най-много емоции на сцената е „Саломе” от Рихард Щраус.

Вие сте от малкото български певици с ангажименти за 5 години напред. Натоварва ли ви тази отговорност или е начин на живот?

Свикнала съм да работя по този начин. Обичам да знам и да съм подготвена за това, което ми предстои. В този смисъл не обичам изненадите. Понякога ми се случва да се появи изненадващ ангажимент и да реагирам бързо, но не ми е приятно.

С кой световноизвестен певец сте била на една сцена и той добър партньор ли беше, помагаше ли ви?

Партнирала съм си с Пласидо Доминго. Големите артисти са щедри артисти. Само несигурните и дребни хора са скръндзави и егоистични на сцена. Той помага на младите, което не всички правят.

Животът ви свързан ли е с ограничения, за да поддържате гласа си във форма?

Когато се подготвям за тежък спектакъл се опитвам да спя над 8 часа, което е гаранция, че гласът ми ще се възстанови, независимо какво натоварване е преживял предишния ден. Опитвам се да си налагам режим, но понякога сама си преча като се зачитам или заглеждам в нещо и гася лампата късно. Трудно си лягам, защото съм нощна птица и обичам да живея през нощта.

Източник: Mila.BG

Коментари