Албер Камю напуска света рано и драматично. Неговото наследство обаче ни показва, че като хора имаме способността да преодоляваме смесицата от абсурд и надежда, която животът предлага.

Албер Камю е вторият най-млад писател, носител на Нобелова награда за литература. Невероятните му творби са едновременно замислени и вдъхновяващи. Той улавя същността на човешкото съзнание на една епоха. Произведения като „Чумата” и по-специално „Чужденецът“ са вечни романи. Те отразяват върха на екзистенциализма, където абсурдността на живота и болката се смесват с тежестта на миналото.

В историята на литературата смъртта на Албер Камю през януари 1960 г. обикновено се помни като една от най-неочакваните.
Няколко дни преди смъртта си французинът споменава пред приятелите си, че вярва, че смъртта в автомобилна катастрофа е най-абсурдният начин да си тръгнеш от този свят. Странно, точно това му се случва. Той загива в автомобилна катастрофа заедно с неговия литературен редактор, който шофира. Една от гумите се пука и колата се удря в дърво.

Албер Камю, който се определя като „абсурдист“, описвайки цялата груба безсмислица на ХХ век, почива точно по този начин. Смъртта му оставя огромна пропаст в литературния свят. Той е на 47 години, когато среща кончината си, а три години по-рано печели Нобелова награда. Той е една от най-видните фигури на френската литературна сцена. Освен това е дългогодишен приятел и интелектуален противник на Жан-Пол Сартр.

Животът на Албер Камю

Голяма част от творчеството на Албер Камю е осеяно с отпечатъка на войните и с това как именно това бележи голяма част от ХХ век. Тези чувства също могат да се дължат отчасти на собствената му семейна история.
Роден е в Алжир през 1913 г. Губи баща си през Първата световна война. Поради тази ненавременна загуба на Камю е предложена стипендия за изучаване на философия и писане.
Животът му в Алжир е скромен.

От малък се интересува от Ницше и Андре Жид. Прекарва часове в библиотеки, потопен в книги, което пробужда голямата му страст към писането и философията. В тийнейджърските си години открива, че страда от туберкулоза. Това ограничи способността му да посвети живота си на друга негова страст – спорта.
Това заболяване потиска и другата му пристрастеност, която е преподаването. Той е отхвърлен като учител, а също и като войник, когато се опитва да се запише през 1939 г. в армията. В следствие на това той избира друга кариера – тази на журналистиката, и става кореспондент на Alger Republicain.

Алберт Камю, журналистът

Албер Камю става журналист, който пише своите собствени реакционни и идеалистични идеи. Неговите статии били толкова реакционни, че в крайна сметка правителството забранява вестника му през 1940 г. Същата година обаче животът му се променя напълно, когато се ожени за Франсин Форе.

След това се премества от Алжир в Париж, за да стане ръководител на нелегалния вестник „Бой“. В него той осъжда бомбардировките над Хирошима и Нагасаки.

По времето, когато е главен редактор на този вестник, Албер Камю пише и публикува собствената си творба „Чужденецът”. В тази книга е включена неговата философия за абсурда, дискомфорта на половината път между меланхолията и екзистенциалната ирония. Според много философи тази философия всъщност характеризира тези конкретни години.

През 1943 г. започва да работи за Gallimard, който е един от най-важните френски издатели. В същото време след като германците напуснали Париж, той продължил със своите независими леви и реакционни публикации.

Вечерите си прекарвал потопен както в своите статии, така и в литературни произведения. Тогава се появяват произведения като „Недоразумението“ и „ Калигула“. А по-късно излиза една от най-известните му книги – „Чумата”.

Албер Камю и Жан-Пол Сартр

Историята на Камю и Жан-Пол Сартр е за възхищение, враждебност и продължаващ спор за това как трябва да се разбира екзистенциализмът. И двамата се превърнаха в две от най-интелектуалните икони на Франция през 40-те и 50-те години. И двамата представляват френския екзистенциализъм и лявата идеология.

Сартр твърди, че всеки трябва да има политически ангажимент към другите. Той изпитва същото по отношение на литературата и философията, тъй като и двамата трябва да бъдат подчинени на историческия момент и хората. Албер Камю обаче се различава в няколко аспекта. За него литературата надхвърля философията и политическия идеализъм. Той вярва, че писането е отражение на нашата собствена свобода и не трябва да бъде подлагана на нищо друго.

Историята на една тайна любов

Когато Камю е в Алжир, работейки за The Combat, той има емоционална връзка с Мария Касарес. Тя е галисийска актриса и дъщеря на политика Сантяго Касарес Кирога. Връзката е дълготрайна, въпреки че той е женен и има две дъщери.
Камю и Касарес основно имат епистолаторна връзка, продължила близо две десетилетия. Любовта им един към друг е засвидетелствана в много писма. Те показват възхищение, желание, екзистенциализъм, поезия, страст и интелектуален финес. Те разказват една от най-красивите истории в света на литературата. Последното писмо от тази голяма любовна афера датира от 30 декември 1959 г. Камю умира на 4 януари 1960 г.

Когато погледнете живота му, може да видите голяма част от абсурда, който той споменава в собствените си произведения. Но противоречията по същество формират магията на нашето собствено съществуване. По този начин хората винаги успяват да намерят начин да преодолеят трудностите, които ги заобикалят.
Освен своята философия, Албер Камю ни дава в своите книги и прекрасни размисли за състоянието на това да бъдеш човек. Той поставя под съмнение много от военновременните и следвоенните идеологии на ХХ век. Той е човек, който защитава свободата, а не само политиката, както прави Сартр. Камю отива по-далеч, защото вярва в свободата на индивида, в любовта и в нашата способност да творим, да вървим напред и да преодоляваме.

Източник: Mila.BG

Коментари