Ще повлияе ли коронавирусът на лихвите по кредитите в България?

В сегашната кризисна ситуация много клиенти на банките, взели заеми, се притесняват дали лихвите, които плащат по кредитите, си няма да нараснат. За да отговорим аргументирано на този въпрос, първо трябва да разберем как се формират лихвените равнища по земите у нас. Лихвите, които гражданите и фирмите плащат, се формират по строго определен законов и договорен ред.

Фиксираните лихви по никакъв начин не могат да нараснат, освен ако не настъпят определени в договора за заем обстоятелства. Те са свързанинай-вече с преструктурирания на дълга или настъпили просрочия в обслужването му, както и с изтичане на определени в договора срокове, през които фиксираното ниво на лихвата е в сила.

По-интересни са договорите за заем с плаваща лихва. Когато те са в евро, лихвата обикновено се определя на базата на тримесечния или шестмесечния европейски междубанков лихвен процент EURIBOR плюс надбавка. Надбавката по правило не може да се променя за срока на действие на договора, докато кредитополучателят изпълнява ангажиментите си по него. Плаващата компонента в тази лихва е EURIBOR и тя зависи от международните пазари. За момента равнището и не буди безпокойство. За тримесечния EURIBOR равнищата са отрицателни и през последния месец се движат между минус 0.49% и минус 0.35%. За шестмесечния EURIBOR са между минус 0.45% и минус 0.28%.

До голяма степен равнището на EURIBOR зависи от лихвената политика на ЕЦБ. А тя няма намерение да увеличава лихвите в краткосрочен и в средносрочен план. Промени в европейския междубанков лихвен процент може да има единствено и само при настъпване на ликвидна криза, когато банките трескаво започнат да търсят ресурс на паричния пазар и ЕЦБ не може да успокои ликвидния натиск. В рамките на тази година обаче подобна опасност почти не съществува.

Данните на БНБ показват, че на нашия пазар средният размер на лихвите по бизнес кредити до 1 млн. евро за първите два месеца остават почти непроменени и се движат в границите на 2.91% – 2.93% годишно. При заемите за фирми над 1 млн. евро средният размер на лихвите са намалели от 2.64% на 2.25% годишно. С голяма доза сигурност може да се твърди, че през следващите шест месеца – и дори до края на годината – лихвите по кредитите в евро за фирмите ще се движат в настоящите граници. За заемите до 1 млн. евро средният размер може да достигне 3% – 3.05%, но едва ли ще надхвърли тези стойности.

При потребителските кредити заемите в евро са по-скоро изключение. Те са едва 5% от общия размер на този вид финансиране. И все пак ще отбележим, че средният размер на лихвите по тях от началото на годината намалява – от 4.32% на 3.91% годишно. Същото важи и за годишния процент на разходите, в който се включват таксите и комисионните. Доколкото тези заеми, в голямата си част, са максимум до 5 години, е добре да се въздържате от приемането на оферти за кредити с по-високи, но фиксирани лихви. Единственото, към което можете да се стремите, е да рефинансирате кредита при условия за по-ниски лихвени проценти.

При жилищните кредити ситуацията е малко по-различна, заради дългите погасителни срокове. Според статистиката на БНБ в момента жилищните заеми в евро са със средна лихва от 3.65% – 3.50% годишно. Ясно е че, ако през последните 4-5 години сте сключили такъв 25-годишен заем, в заключителните 5-10 години от живота му лихвените равнища със сигурност ще са по-високи от настоящите. Затова е добре да обмислите евентуални оферти за замяната на плаващата лихва с фиксирана. Не приемайте обаче, ако предложеният ви лихвен процент през последните 5-10 години от живота на заема е над 2 пъти по-висок от сегашната лихва. Например, ако лихвата ви сега е 4% и ви предлагат заем, при който след 10 или 15 години ще плащате лихва от 6% или 7%, помислете си. Ако предложението е след 10-15 години да плащате лихва от 8% и повече, откажете.

При лихвите по заемите в левове ситуацията е по-сложна. Надбавката по тях отново е строго фиксирана и не се променя за целия срок на договора, ако фирмата или гражданинът изпълняват коректно ангажиментите си по него. Що се отнася до плаващия компонент, според законовите изисквания, след изчезването на левовия междубанков лихвен процент СОФИБОР, лихвите по кредитите в национална валута се определят на базата на средната лихва по левовите депозити.

С други думи, ако на нашия пазар започне търсене на ликвидност и това доведе до увеличаване на лихвите, които банките плащат по депозити, това неминуемо ще доведе до повишаване и на лихвите по кредити. За момента подобна опасност няма, а рискът подобно нещо да се случи през следващите шест месеца е близък до нула. Затова средните лихви по големите левови заеми (над 2 млн. лева) за фирми се очаква да останат на нива 2.5% – 2.7% годишно, а за тези под 2 млн. лева едва ли ще надхвърлят 4 процента.

За потребителските левови кредити средните лихви ще се задържат на сегашните нива от 8 процента. При засилено търсене на такова финансиране или при натиск върху депозитите съществува риск средната лихва да достигне 10%, но това по-скоро е форсмажорен сценарий.

При жилищните заеми в лева важат същите правила като за жилищните земи в евро. И при тях не трябва да се ловите за всяка направена ви оферта за преструктуриране, водеща до промяна на плаващата лихва във фиксирана. По последни данни на БНБ средната лихва по левовите жилищни кредити за февруари е 3.12% и в рамките на следващите шест месеца едва ли ще надхвърли 3.6% годишно.     

Източник: Money.BG

Коментари

error: Съдържанието е защитено!