понеделник, юли 15, 2024

Инфлация или просперитет: Как централните банки скрито унищожават стандарта на живот

Днес централните банки по света се опитват да постигнат „инфлация“, измерена през индекса на потребителските цени, от „малко под, но близо до, 2%“. За да улучат тази цел, през последните десетилетия те инжектират все повече пари в икономиката и въпреки това изглежда, че тя им бяга.

Тук ще видим защо централните банкери са се захванали с подобно начинание, дали то е правилната задача и как политиките им се отразяват върху икономиката и, още по-важно, върху потребителите и бизнеса.

Защо гоним инфлация?

Идеята за инфлация от 2% се основава на методологическа заблуда. На теоретично равнище, кейнсианските математици (или по-скоро алхимици) правят следното заключение: „По време на растежа на икономиката цените също се покачват, следователно нарастването им и понижаването на покупателната способност са символи на просперитета. Затова ние трябва да се стремим към лека инфлация, за да поддържаме икономиката растяща.“

За неикономистите, а и за много представители на професията, методологията е една от най-скучните сфери на специалността, която дори не се изучава в университетите. Затова няма да се спирам на нея, но ще кажа, че да си избереш произволен исторически период и въз основа просто на сравнение на две величини, без подробен анализ на причините за динамиката им, винаги води до грешки.

Затова много „закони“, които дори присъстват в учебниците, изобщо не са такива, а в най-добрия случай представляват просто историческо наблюдение и нищо повече. Това важи с пълна сила за констатацията на кейнсианец, известна като „Закона“ на Артър Оукън, според която брутният вътрешен продукт трябва да расте с 4% годишно, за да имаме спад на безработицата от 1%.

Как поскъпват стоките днес

Има много фактори, водещи до ценова динамика на стоките, а в реалния живот често се наблюдава комбинация от тях, обикновено защото някои от тях водят до други. Ето примерите, които най-често се наблюдават:

  • Увеличаване на паричното предлагане – т.е. на печатането на пари от централните банки с по-бърз темп от нарастването на производителността. Именно това е инфлация в икономиката, а не ръстът на цените, който е следствие и едно от проявленията на инфлацията;
  • Неестествено увеличаване на кредита – т.е. кредитна експанзия;
  • По-бърз ръст на доходите на индивидите, отколкото на производителността;
  • Спад на производителността, но не на търсенето – т.е. криза на производството, например заради суша или болести при земеделската продукция и животните, затваряне на предприятия заради коронавируса и т.н.;
  • Покачване на структуроопределящи цени – сред тях например е петролът, който едва ли ще поевтинее под текущото си равнище. Всъщност прогнозата е до края на годината той да поскъпне поне малко. Това ще удари потребителите по джоба по поне няколко начина – ще увеличи цените на много стоки заради оскъпяването на транспорта им и ще покачи цената на придвижване;
  • Налагане на данъци, регулации и ценови контроли (под на цените) – увеличаването на митата е опит от Турция, а в България се пробват регулации, например задължаването на супермаркетите да продават български стоки. Идеята с регулирането на цените на медицинските изделия чрез определяне на таван и борбата със „спекулата“ беше преустановена, защото тя създава дефицити. Това е известно дори и най-слабо икономически грамотните.

През последните години последователността на ценовия растеж се случва по следния опростено представен механизъм: централните банки увеличават паричното предлагане и/или понижават изкуствено лихвите. Новият евтин паричен ресурс, който обикновено първо достига до финансовата система, се използва от банките за увеличаване на паричното предлагане чрез кредитната експанзия.

Понижаването на лихвите по заемите води до изстрелване на кредитирането, което създава усещане за нараснала покупателна способност и бизнес активност. Тези феномени, от своя страна, увеличават търсенето на стоки и услуги, което води до тяхното поскъпване – така индексът на потребителските цени расте и разговорно чуваме за покачване на „инфлацията“. Връщайки се към примера от предишната точка, именно поради тази причина много икономисти си мислят, че поскъпването на цените означава просперитет и затова те трябва да растат.

„Инфлацията“ е имагинерна

В икономически смисъл, инфлация означава увеличаване на паричното предлагане. Ръста на потребителските цени е просто едно от нейните проявления. Да видим обаче какво представлява индексът на потребителските цени (ИПЦ).

Това е статистическа средна величина, която използва множество от крайни потребителски стоки със своето относително тегло, чиито ценови промени в рамките на определен период от време, например месец, тримесечие, полугодие или година, ни дава краен резултат – индекс, който трябва да покаже с колко са се променили цените изобщо.

Проблемите с индекса са много. Първо, той изключва цели сектори на икономиката, например финансовият, който е първият получател на новосъздадените от централните банки пари. Второ, той не носи никаква стойност за потребителите в настоящия момент. По презумпция, ИПЦ показва данни със задна дата, но никой жив човек, освен икономистите, няма нужда от тях – членовете на едно домакинство пазаруват днес, какво значение има как според статистиците в НСИ са се движили цените през март? Те вече знаят това с джоба си.

Трето, и това е може би най-важното, ИПЦ не се отнася към нито един действителен потребител, защото той включва широка кошница от стоки. Какво значение има за някой в Студентски град, че през миналия месец цените на въглищата или канализационните услуги в Шумен, които са два и половина пъти по-ниски от тези в Стара Загора, са поскъпнали, когато той иска да си купи примерно бира и книги? Ако иска пък да си купи водка, то тогава статистиката ще е напълно сляпа, защото за разлика от бирата тя изобщо не влиза в ИПЦ, въпреки че в „живия живот“ ние виждаме какви са цените в магазина във всеки един момент и можем да си дадем сметка за ценовите динамики.

Поради тези си характеристики ИПЦ може да се използва само за много общи икономически наблюдения, макар че според мен не е подходящ дори за това. Надолу, макар да е теоретично неправилно, ще използвам „инфлация“ и „дефлация“ в разговорния им смисъл, съответно на „повишаване/понижаване на общото равнище на цените“. Читателят обаче трябва да знае, че става въпрос за динамики на ИПЦ. Където мога, ще говоря за конкретни стоки.

Първо обаче трябва да видим защо по време на нормална рецесия, която е оздравителен процес в икономиката и като такава не би трябвало да се боим от нея, се наблюдава „дефлация“.

Възстановяването на икономиката без интервенция на централните банки

В началото на рецесията, банковият кредит се свива. Колкото по-дълбока е тя, толкова по-силна е контракцията, като понякога може заемането на средства почти да замре. Това поражда обратния феномен на кредитната експанзия и общото равнище на цените започва да намалява; наблюдава се „дефлация“.

Паралелно с това лихвите по кредитите започват да се покачват, заедно с изискванията към кредитополучателите. Това ограничава още повече достъпа до финансиране, респективно покупателната способност се свива, търсенето спада и крайните потребителски цени – също.

Те се отразяват надолу по веригата и цените в капиталовите отрасли също започват да намаляват. Ако потребителите търсят по-малко мебели, това означава понижаване на търсенето на машините, с които се произвеждат такива, на резервните части, на логистиката и на самия дървен материал, например.

За нея спомагат и фалитите на компаниите, които не е трябвало да бъдат създавани изобщо и които са можели да съществуват само заради изгодните заеми. Когато лихвите нарастват, техният бизнес става нерентабилен и трудно може да съществува повече. Това води до фалити и до обезценяване на капиталовите стоки, използвани от компаниите.

Пример: ако един ресторант е започнал дейност, примамен от ниските кредити, когато те се покачат, компанията фалира. В този случай, например ако масите са купени за 200 лв. броя, банката ще трябва да ги разпродаде, за да „избие“ заетите средства или поне част от тях. Така новите собственици ще могат да ги купят за, да кажем, 100 лв., което им оставя повече средства за други нужди като маркетинг, кухненско оборудване и т.н. Същото се наблюдава и при дълготрайни потребителски стоки, като апартаментите и автомобилите.

Този процес представлява ликвидация на неправилните инвестиции, породени от кредитната експанзия, пренасочване на активите към по-желани от самите потребители нужди и „излекуване“ на икономиката, за да може да започне естественият ѝ растеж след рецесията.

Икономическото „възстановяване“ днес

Както и през 2008 г., централните банки днес стартираха гигантски програми за количествени улеснения. Само в САЩ те вече са на стойност над 2,5 трлн. долара, в Европейския съюз също основният лихвен процент е на отрицателна стойност и се печатат пари, а отделните държави, включително и България, имплементират програми на гарантирани от правителството безлихвени кредити, отпускат средства за „поддържане“ на заетостта и т.н.

Целта е да се спре рецесията, но причините са политически, а не икономически. Никой не иска да е начело на една страна, когато безработицата расте, а бизнесите фалират. На практика обаче чрез печатането на колосални количества ликвидност се спира оздравителния процес в икономиката. Нещо повече, това води до създаването на още по-грандиозни предприемачески и потребителски грешки.

Това означава, че когато централните банки се намесят, те наистина могат да създадат илюзията за „възстановяване“, но на тежка цена. От една страна, това спира възстановяването на икономиката. От друга, това оказва негативни ефекти върху потреблението и цените. Да видим какви са те.

Какво ще се случи с цените в настоящата рецесия

Моята прогноза е, че дори и невижданите усилия на централните банки и печатането на пари не може да спре някои аспекти на реалното възстановяване. Затова цените на трайните потребителски стоки ще спаднат. Тук се включват неща като автомобили, телевизори, смартфони, таблети, вероятно бяла и сива техника.

Въпреки всички държавно гарантирани заеми и безлихвените кредити за хората, потреблението на такива стоки по всяка вероятност ще спадне, защото в условията на икономически риск купувачите са по-склонни към внимателни покупки. Същевременно, както вече споменах лихвените проценти поне по ипотеки се покачват, което несъмнено ще ограничи търсенето. Очаквам да последва подобна динамика и по потребителските кредити, и по корпоративните.

Резултатът от това ще е облагодателстване за хората, които разполагат с пари в брой, за сметка на всички, които закупуват подобни активи на изплащане и които са по-голямата част от потребителите, особено като се има предвид надуването на имотния балон в големите градове на България през последните години.

Дори и това да не се отрази от ИПЦ, в действителност покупателната способност на долара и еврото, а заради това и на лева, ще се понижат. Затова макар и данните да не показват в пълна степен „инфлация“, реално ще можем да купуваме по-малко стоки и услуги със средствата си. Това е особено вярно за крайни потребителски стоки като хранителните например, чието търсене едва ли ще се понижи или значително – в крайна сметка, ние всеки ден трябва да се храним, докато апартамент купуваме няколко пъти в живота си, ако и тогава.

Затова по-горе споменах, че ИПЦ не отразява действителния живот – при някои активи ще има поевтиняване, докато при други ще се наблюдава поскъпване, включително номинално, реално или двете.

Други ефекти от инфлацията

Същевременно печатането на пари няма да се окаже без своите последици. В един момент то ще подрине покупателна способност на потребителите, както ще видим по-долу. Така краткотрайните потребителски стоки ще поскъпнат още повече, особено ако (или когато) цената на петрола започне да се покачва. Но то ще доведе и до други ефекти.

  • Ефект на Кантийон – преразпределение на богатство

Новосъздадените милиарди парични единици не се разпространяват равномерно в икономическата система. Те винаги имат първи получатели, след които се просмукват до останалите. Този процес отнема време, през което цените се коригират.

Докато първите рецепиенти на новонапечатаните средства могат да се радват на липса на ценова динамика, докато за последните получатели цените, особено на най-търсените стоки, ще нараснат. Тоест първите получават реално повишаване на стандарта на живот за сметка на последните, които изпитват реално понижаване на стандарта на живот.

  • Удар по хората с фиксирани доходи и обедняване на населението в Европа като цяло

Предишният пункт е особено верен за пенсионерите, безработните и хората с фиксирани доходи. Те обикновено са по-назад сред получателите на парите, което означава, че със същото номинално количество от тях могат да си купят по-малко продукти.

Една от причините за затварянето на икономиките беше предпазването на възрастните от коронавируса. Само че политиките на централните банки няма да спомогнат те да живеят достойни старини. В крайна сметка, струва ли си да оцелееш физически, ако в бъдеще си изправен пред унижението и нищетата на бедността?

  • Унищожаване на спестяванията

Докато лихвите по ипотеките и потребителските кредити нарастват, тези по депозитите засега са на дъното. Това не е изненадващо, при все че основният лихвен процент в еврозоната е на -0,5% и също е отрицателен и в България.

Резултатът е елиминиране на стимулите за спестяване – феномен, който се наблюдава от години. Именно поради тази причина много хора и бизнеси в България нямат средствата, с които да оцелеят, ако изгубят доходите си; нещо повече, през последните години те се „нагълтаха“ с кредити, които сега изпитват затруднения да обслужват.

Това е тежко положение за самите тях, но и влошава икономическата конюнктура изобщо. Именно спестяванията, а не печатането на пари, е основата за икономически растеж. Ако няма спестени средства, не можем да произвеждаме; ако беше обратното, Зимбабве щеше да е най-богатата страна по света.

Така политиките на централните банки унищожават нормалното възстановяване и подтикват икономическите агенти да са по-безразсъдни и бедни, отколкото биха били иначе, защото в исторически план, когато лихвите не са били отрицателни, индивидите и бизнесите са имали заделени пари „за черни дни“.

  • Създаване на морален риск

Когато някой инвестира погрешно, той би трябвало да изгуби вложението си. Точно обратното се случи с търговските банки през 2008 г., обратното ще се случи и днес. Тогава те бяха спасени, вероятно ще станем свидетели на епизод втори от това и сега.

Когато не научиш правилните уроци от грешките си, ти ще ги повтаряш. Същото важи и за институциите. Елиминирането на възможността от фалити за банките създава морален риск – т.е. предпоставките те да допуснат същите грешки и днес. Вместо да ги спасяват, централните банки трябва да ги оставят да научат болезнения си урок, за да се впускат в безотговорно кредитиране в бъдеще. Това обаче едва ли ще се случи, именно защото не е политически изгодно.

  • Стагфлация

Да, някои цени ще спаднат в настоящата рецесия. Други ще се покачат, а покупателната сила на парите ще спадне. Това е така, защото сме свидетели на инфлация в икономическия смисъл на понятието.

Понижаването на покупателната способност, в комбинация със срива на брутния вътрешен продукт, води до състояние, наречено стагфлация. Това е особено тежко за хората, защото немалко от тях едновременно губят доходите си, оставайки безработни, и са изправени пред покачване на цената на живота.

Потребителски или политически просперитет?

Всъщност всички програми на централните банки и правителствата са излишни. Те не оставиха пазарът да се коригира през 2008 г., не го оставят и днес. Това надува още по-големи балони и понижава още повече покупателната способност на населението. Същевременно опитът за подпомагане на кредитната експанзия чрез инфлиране на валутата намалява покупателната способност на еврото, доларът и лева в реално изражение.

Така вместо да имаме фалити и безработица за кратък период от време, ставаме свидетели на „спасяването“ на компаниите, което пречи на икономическата корекция, и на повишаване на цената на живот. В действителност ни трябва точно обратното – секуларна рецесия и „дефлация“, която да повиши стандарта на хората, вместо да те търпят удар всеки път, когато отидат в магазина.

Източник: Money.BG

Коментари

error: Съдържанието е защитено!