Стоях и внимателно наблюдавах жената срещу мен. Можех да почувствам как бие сърцето й. Усещах притеснението й, виждах, че се задъхва и капчици пот избиваха по челото й. Изглеждаше притеснена. Но в един момент си пое дъх, изкашля се, после сякаш събра цялата си сила и колебливо изрече: „Кали?“ Кимнах с глава и секунда след това се сгуших в широко отворените й обятия. Колко топла и уютна беше прегръдката й. Цели 15 години чаках този момент и копнеех да прегърна родната си майка…Огромната мъка на една отчаяна майка: За мен животът приключи, не успях да спася дъщеря си от убиеца ѝ„Аз убих дъщеря ти“ – кратко изрече приятелят на дъщеря ми Ива и затвори телефона. Седнах на леглото…Jan 24 2018bulmedia.net

От дете ми викат Кали. Днес съм на 45 години и искам да споделя с читателите историята на моето семейство. Всичко започнало с трогателната любов на родителите ми. Срещнали се, когато майка ми била момиче и като всички други мечтаела за принца на бял кон. Но баща ми имал съпруга, с която отдавна гледали в различни посоки. Запознали се случайно, когато заедно попаднали на едно събиране – баща ми гостувал на свой приятел и отишъл с него, без да подозира, че онази вечер ще промени изцяло живота му. По-късно родителите ми казваха, че било любов от пръв поглед. За нея не били пречка нито разликата в годините, нито разстоянията. Когато баща ми разбрал, че майка ми е бременна, подал молба за развод. Вероятно никога нямаше да преживея ужаса да израсна без родители и днес нямаше да разказвам тази история, ако дядо ми – бащата на мама, не застанал между влюбените. Бил свещеник, а и рано останал вдовец. Носел цялата отговорност за единственото си дете и много се страхувал да не тръгне по лош път. За него, свещеника, който учел хора да не се поддават на съблазни и похот, било немислимо дъщеря му да носи дете от женен мъж. След като анатемосал връзката на родителите ми, решил да ги раздели.

Една сутрин качил бременното момиче във влака и я отвел в другия край на страната, при сестра си. Тя била стара мома, дните й минавали в молитви и обсъждане на живота на хората. Иначе била добра и приела непокорната си племенница с отворени обятия. Докато се опитвала да я върне в правия път, майка ми дълбоко страдала за раздялата с баща ми. По онова време нямало мобилни телефони и интернет, затова единствената й връзка с него били писмата. Всеки ден мама му пишела, но писмата никога не стигнали до него. Дядо наредил на пощаджийката никаква кореспонденция на дъщеря му да не излиза от селото. Тонът на уважавания свещеник стреснал служителката и тя обещала да изпълни „молбата му“. Горката ми майка сутрин и вечер напразно проверявала пощенската кутия. Отчаяна, че няма вест от любимия си, тя решила, че той я забравил. Дошъл моментът майка да ражда. Няколко дни преди това дядо ми пристигнал, за да подкрепи дъщеря си. Раждането било тежко и майка ми няколко пъти губела съзнание. Когато най-накрая дошла на себе си и поискала да види бебето, акушерките се направили на глухи. Няколко пъти повторила молбата си и накрая те повикали дядо. Тъжен седнал до нея, хванал ръката й и казал да бъде силна – новороденото било на по-добро място. Нещастната ми майка помислила, че съм починала при раждането. В следващите дни дядо уредил всички подробности и формалности. И досега се чудя как е могъл да причини подобно нещо на собствената си дъщеря! Въпреки всичко, дълбоко вярвам, че той искрено е мислил, че го прави за нейно добро.

Седмица по-късно баща и дъщеря се качили отново във влака и се върнали в своя град. И ако преди няколко месеца майка ми била весело и щастливо момиче, дядо завел обратно у дома една отчаяна и съсипана жена, загубила мечтите си, любимия и чаканото дете. Не понесла този удар и на 19 години вече била развалина. И през ум не й минавало, че съм жива и здрава. Нямало как да знае, че веднага след като съм се родила, дядо ме взел и ме дал временно на друга жена, родила наскоро. Месеци наред съм сукала чуждо мляко, а след това ме поела самотната сестра на дядо. Така израснах с тежката вина, че съм дете на греха, а родителите ми – безпътници. Слушах я, мълчах, но никога не й повярвах! Дядо идваше често, винаги носеше торба с лакомства. Обичах да стоя на коленете му, докато той ми четеше приказки. Така пораснах – с упреци и тайно дарена любов.  Малко преди да навърша 15 години, дядо се разболял. Усетил, че дните му са преброени, и се уплашил, че едничкото му дете ще остане съвсем само, а внучката му няма да познава майка си. Възрастният човек се покаял и разкрил на дъщеря си истината – че аз съм жива. Поискал прошка от Бог и от нея. И си отишъл. Признанието му я разтърсило дълбоко и тя решила веднага след погребението да дойде за мен.

Два дни след това, докато търсела някакви документи, майка намерила ключа за шкафа на дядо.  Отключила го и там, вместо документи, открила купища писма – до едно от баща ми. Във всяко той говорел за любовта си, за желанието си да бъдат заедно и да отгледат детето си. В последните писма отчаянието му ставало непоносимо. Татко не разбирал защо майка ми не му отговаря, къде е, защо не е в града, какво става с детето им. Най-накрая се появило и писмото с новината за развода му – то било прибрано до прилежно сгънатия ми акт за раждане. Цялата истина се разкрила пред мама. Вече знаела, че не любимият я изоставил, а баща й е криел писмата от него. Още на другата сутрин се качила във влака и часове по-късно стоеше пред мен. Гледах я и си мислех, че никак не прилича на безпътна жена, родила дете на греха. Усещах майчиния й аромат и силната любов, която струеше от всяка частица на измъченото й сърце. Никога не повярвах на злите приказки за нея и знаех, че тя ще дойде за мен. Дълго време мама ме държа в прегръдките си. Целуваше лицето ми, ръцете, а аз бършех сълзите й. Няколко часа по-късно двете отпътувахме към нашия дом. Най-щастливото пътуване в живота ми!Изповедта на една разкаяла се майка: Късно осъзнах, че дъщерята, която силно ненавиждах, ме обича повече от собствения си животПреди години работих като фармацевт в местната аптека. Работното ми място се намираше близо до дома …Mar 28 2018bulmedia.net

Майка ми изпрати телеграма на адреса, от който бяха изпратени писмата на татко. И двете нетърпеливо чакахме отговор от най-важния човек в живота ни. Но само след седмица самият той застана на вратата ни. Петнадесет години двамата влюбени бяха разделени, но накрая дочакаха деня, в който се събраха. Днес знам, че татко е пишел редовно на мама, докато след време получил писмо от дядо, че дъщеря му е махнала бебето и се е омъжила за друг, затова не иска да знае за него. Да спре да я търси. Съкрушен от мъка, той повярвал на лъжите, но никога не забравил любимата си. Дните и годините му минали в очакване и тайна надежда, че все някога ще бъдат заедно. Изминаха повече от 30 години. Мама и татко се ожениха, аз вече също имам съпруг и деца. Обичаме да се събираме цялото семейство и да слушаме невероятната история за любовта на скъпите ми родители и странните подробности около моето раждане. Двамата са все така силно влюбени и всеки ден благодарят на съдбата, че им подари нов шанс. Не си спомняме с лошо за дядо: напротив – уважаваме паметта му и се молим, както ние му простихме, така и Бог да му прости.

Калина

Източник: Лична драма

Коментари