лична драма

Днес чужди хора погребаха дядо. Нито децата му, нито дори някой от внуците му го изпратиха до вечния му дом. Някой може да каже, че сме жестоки хора, но преди да ни осъдите, прочетете моята изповед.Мъката на една жена: Вместо да помогна на най-добрата си приятелка, аз я бутнах в гробаС Яна бяхме приятелки повече от 25 години. Често животът ни разделяше, но ние винаги намирахме начин…Dec 26 2018bulmedia.net

Още на млади години дядо ми бил алкохолик. Всяка вечер злоупотребявал с пиенето и в пиянските си пристъпи пребивал баба. Не щадял и децата си. Много години баба търпяла побоищата, но не от любов, а защото се страхувала да го напусне и да се бори сама с живота. Междувременно децата пораснали и създали свои семейства. И мама, и вуйчо, отбягваха да гостуват на родителите си, защото всяко едно посещение завършваше с ругатни и сълзи. Съжаляваха баба от сърце и многократно я умоляваха да напусне дядо, но тя си знаеше едно и също: „И как да оставя баща ви?“ Колкото и близките ми да съжаляваха майка си, как може да помогнеш на човек, който сам не иска да си помогне? А той не спираше да бие и буйства.

Една нощ, когато се прибрал след поредния запой и не си намерил ракията, която, естествено, бил изпил предишната вечер, побеснелият старик съблякъл баба гола и я изгонил на двора. Било тъмно и студено, а тя зъзнела под стряхата. До сутринта стояла на студа и когато дядо най-после изтрезнял, „милостиво“ я поканил да се прибере. Трудно й беше на старата жена, но не смееше да се оплаче на никой. Това било обичайното й състояние – цял живот мъки и сълзи. Лудостта на дядо стигна до такава степен, че веднъж събрал дрехите и някои стари спомени на баба, останали от покойните й родители и ги изгорил насред двора. Цяло село се събрало да гледа сеира. Нещастната ми баба плакала, умолявала дядо поне снимката на майка й да пощади, но напразно. Никой съсед не се притекъл на помощ на беззащитната жена; все пак това били домашни работи и не е тяхна работа да се намесват. След този случай психиката на баба не издържала.Мъката на една стара мома: Няма пречки да се съберем, но има ли смисълИскам да разкажа за онази любов, която никога не умира. За любовта, преживяла капризите на времето и…Dec 20 2018bulmedia.net

На другия ден я намерили да виси обесена на старата круша. Дълги години тормоз и ужасен край… Погребахме я с много мъка и сълзи, а след погребението мама и вуйчо заявиха на дядо, че от този момент той вече не съществува за тях. Отрекоха се от него и го заплюха в лицето. След самоубийството на баба дядо остана напълно сам. Вече нямаше кой да се грижи за него, кой да му сготви супа, да му изпере дрехите или да го вдигне от локвата, в която се търкаляше пиян до несвяст. След няколко месеца самота и безпаметно пиянство съседи открили дядо да лежи мъртъв до кръчмата. Не знаем от какво е починал и не сме се интересували. Жестокият старец умря така, както и живя. Да, човек не може да от избяга от съдбата си и справедливото възмездие не ще отмине никому!

Коментари

loading...