Депутатите приеха на първо четене промени в Закона за здравното осигуряване. „За“ закона гласуваха 92 депутати, 45 бяха „против“, а 8 гласуваха „въздържал се“.
Настоящата законодателна инициатива запълва празноти по отношение дейността на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и създава правна уредба за осъществяване на ефективен всеобхватен контрол върху тази дейност. Това обясни председателят на здравната комисия в парламента Даниела Дариткова.
Тя поясни, че съгласно чл. 14, ал. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина (ЗЛПХМ), се предлага контролът по прилагането на механизма да се осъществява имено от министъра на здравеопазването, чрез планови и внезапни проверки, които ще се извършват от назначена от него комисия. Предвижда се съставът на комисията да включва представители на Министерството на здравеопазването, Сметната палата, Националната агенция за приходите и Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти.
Подробно се разписват правомощията на комисията при осъществяване на контролните й функции, както и задължението за изготвяне на доклад до министъра на здравеопазването в 14-дневен срок от приключването на назначената проверката.
За целите на доклада ще се извършва и последваща оценка на въздействието на прилагането на механизма за предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК и на методиката за прилагането му, както и анализ на съответствието им с действащото законодателство относно спазване правата на пациентите и на стопанските субекти в областта на лекарствените продукти.
Предлага се докладът да се публикува на интернет страницата на Министерството на здравеопазването с цел постигане на публичност и прозрачност на дейността на НЗОК по прилагането на механизма и на контролната дейност на комисията, поясни доктор Дариткова.
Георги Михайлов от БСП обясни, че е зашеметен от доклада. Залагате законодателна бомба, подчерта той. Затова социалистите нямало да подкрепят проекта. Заради законодателния абсурд в закона, по думите на Нигяр Джафер, ДПС няма да го подкрепи.
„Създава се надзор на надзора на НЗОК. Може би по подобие на прокурора, който разследва главния прокурор„, каза тя. По думите й юридическите факултети вече изучавали законодателните абсурди на законодателния орган.
Със законопроекта се предлага по изключение през 2021 г. при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка поради епидемично разпространение на заразна болест, лекарствените продукти, получени от човешка плазма или от човешка кръв-имуноглобулини, да може да бъдат изключени от обхвата на механизма, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК.
Даниела Дариткова отбеляза, че лекарствените продукти, които съдържат имуноглобулини, осигуряват нужното количество имуноглобулинови молекули, които циркулират в човешката кръв и предпазват хората от навлизането на инфекциозни агенти. При пациенти с първични имунни дефицити и дефицит на имуноглобулини, заместителната терапия със субкутанен или интравенозен имуноглобулин е животоспасяваща.
Тя им гарантира повишено качество на живот, но също и минимализира риска от чести, упорити, рецидивиращи инфекции. В условията на епидемията, причинена от коронавирусната инфекция SARS-CoV-2, рискът за настъпване на усложнения, по-тежко протичане на заболяването и дори летален изход при тези пациенти е по-висок.
Посочените лекарствени продукти се прилагат и при лица с онкологични заболявания, с хематологични, автоимунни и септични заболявания. Изключването на имуноглобулините от обхвата на механизма, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК, през 2021 г. за периода на обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка поради епидемично разпространение на заразна болест, се предлага с цел създаване на предпоставки за задоволяване на потребностите на пациентите от тези лекарствени продукти, особено в усложнената обстановка поради развитието на световната пандемия от COVID-19.
Предлаганото допълнение в Закона за здравето се налага поради констатирана необходимост от доразвиване на съдържанието на подзаконовия нормативен акт, издаван от министъра на здравеопазването, с който се определят условията и редът за водене на регистрите, информационните бази от данни и системи, включени в Националната здравноинформационна система, видът на включваната информация, начинът, условията и редът за предоставянето й. По този начин се цели на подзаконово ниво, за яснота и удобство, да бъде постигнато кодифициране на регистрите, информационните бази от данни и системи, които следва да бъдат инкорпорирани в Националната здравноинформационна система и да се водят като част от нея.
Създава се и необходимото правно основание за бъдещо включване на конкретни бази от данни като част от Националната здравноинформационна система при възникнала необходимост, предвид динамиката в обществените отношения в областта на здравеопазването, протичащия понастоящем процес по изграждане на Националната здравноинформационна система и предстоящото й надграждане.
Източник: News.BG