Търновският владика
Григорий Великотърновски

20 лева такса за снимки в историческата митрополитска катедрала на Велико Търново „Рождество Богородично” е наложил местният владика Григорий, съобщава Lupa.bg. В самия храм има само табелка, от която се подразбира, че снимането с фотоапарат е забранено – тъй като той е зачертан с две червени пресечни линии. Никъде обаче не е указано, че за снимки в църквата се иска такава колосална такса.

Още от България

Дори в най-голямата православна църква на Балканите и в България – „Свети Александър Невски” искат два пъти по-малко – т.е. 10 лева за фотографиране.

Ако случайно във великотърновската катедрала не видиш зачертания фотоапарат и извадиш мобилен телефон да снимаш красивите стенописи служители на храма веднага ще дотърчат и ще ви кажат, че снимането е забранено. „Ако владиката разбере, че сме разрешили да се снима ще ни уволни. 20 лева е таксата, може да платите отсреща в митрополията”, обясняват те.

Я ви дадат касова бележка за направения от вас разход за снимки, я не, цъкат с език местните. Чужденците също недоумяват защо така грубо се отнасят към тях и им крещят, ако случайно снимат с мобилния телефон, вместо да напишат на една табелка на английски език какви са условията за снимане.

Из болярския град се носят упорити слухове, че Великотърновският владика е доста на „ти” с търговските дела, даже повече, отколкото с Божиите. Преди време дядо Григорий се похвали, че поверената му епархия развива мащабна социална дейност. В същото време търновци се питат каква е тази социална активност на митрополията, която никой в града не вижда. Точно тогава гръмна и скандалът, че Григорий е купил имоти за епархията на стойност над 200 000 лева.

Търновският владика се прочу и с факта, че не осигурява парично възнаграждение на местните свещеници, а им плаща заплатата със свещи.

Всъщност великотърновската катедрала, посветена на Рождеството на Пресвета Богородица, не е единствената църква в България, в която ви искат пари, за да я увековечите за спомен отвътре.

Такса за фотографиране има и в Троянския манастир, и в Бачковския, и в други митрополитски храмове у нас. В Роженската Света обител пък направо ще ви изгонят, ако извадите фотоапарат или телефон.

В православните храмове в Гърция, Сърбия, Македония, Румъния снимането в църквите е разрешено и никой няма да ви иска пари за това. Единствено там има табелки, на които е указано фотографирането да е без светкавици, за да не се увредят стенописите.

Във всички католически и протестантски църкви в Европа също няма проблем да снимате вътре, стига да не смущавате по някакъв начин молещите се в този момент хора.

Вместо да показваме с охота на чужденците историческите си храмове и да им позволяваме да снимат, ние ги пъдим, коментираха запознати с казуса. Все пак навсякъде в храмовете у нас има кутии за дарения и там се събират немалко пари, въпросът е за какво се използват средствата или потъват в нечий дълбок джоб на мъж в расо, добавят те.

Митрополитският храм във Велико Търново е един от най-старите у нас, пропит с много история. Днешната църква е построена върху основите на старата, която е напълно разрушена по време на катастрофалното земетресение преди 100 години. Старата църква е построена от майстор Кольо Фичето в периода 1842 г. –1844 г. По време на земетресението на 1 април 1913 г. църквата е съборена до основи. Остава само камбанарията, макар и силно повредена. Фасадата и е възстановена по чертежите и макета, изработен от Леон Филипов преди земетресението.

През същата година край руините е издигнат временен параклис за нуждите на енорията и е взето решение повредената камбанария да бъде съборена. Основният камък на новата катедрала е положен през 1924 г., а през 1934 сградата е завършена и осветена. Настоящата съборна катедрална църква е строена от майстора строител дядо Грозю през 1933 г. – 1934 г. От стенописите представляват интерес тези с исторически сцени – покръстване на българския народ, изпращането на св. патриарх Евтимий на заточение и Търновската книжовна школа на Теодосий Търновски, както и с образите на светиите братя Кирил и Методий и техните ученици Климент, Наум, Сава, Горазд, Ангеларий.
Макар не в съвременния, а в стария храм, полагат клетва българските князе Александър Батенберг и Фердинанд I. Храмът е посещаван от народните представители от Учредителното (1879) и великите народни събрания в Търново. В катедралния храм са погребани 3 митрополити, които са останали в историята на града и като видни общественици.

Може би Светият Синод трябва да обсъди на специално заседание дали е редно да се искат пари от миряните и от туристите, които искат да снимат храмовете отвътре за спомен. И нека владиците не престъпват Божията воля и не се превръщат в търговци, защото още преди две хилядолетия Исус Христос изгони търговците от храма.

Коментари