неделя, април 21, 2024

Свиването на разходите за проблемни кредити дърпа нагоре печалбата на банковия сектор

Печалбата на банковата система към 30 септември 2021 г. достига 1.1 млрд. лв., или с 390 млн. лв.(55.6%) повече спрямо отчетената за деветмесечието на 2020 година. Това пише в официалното съобщение на БНБ за състоянието на банковия сектор за деветте месеца на годината.

Резултатът е повече от добър, като се има предвид, че ръстът в кредитирането за същия период е много по-малък.

„В брутния кредитен портфейл на банковата система е отчетено нарастване с 2.2 млрд. лв. (3.1%) до 73.7 млрд. лв. Увеличават се вземанията от домакинства (с 1 млрд. лв., 3.8%), нефинансови предприятия (с 979 млн. лв., 2.6%) и други финансови предприятия (със 174 млн. лв., 3.5%), докато средствата за сектор „Държавно управление“ отбелязват намаление – с 13 млн. лв. (1.4%)“, се казва в съобщението на БНБ.

Доколкото кредитите са основен източник на доходи за банките в България, е интересно как при увеличение от средно 3.5% на обема им, печалбата на банките отскача нагоре близо 18 пъти по бързо. При това, без за този период да се наблюдава някакво сериозно поскъпване на заемите, както за гражданите, така и за фирмите.

Данните за състоянието на банковия сектор за деветте месеца на 2021-а показват, че увеличението на нетните приходи от лихви не играе сериозна роля. То е 62.8 млн. лева ( от 1 973.06 млн. лева на 2 035.9 млн. лева) в сравнение с деветте месеца на 2020-а и се дължи по-скоро в намаляването на брутните разходи за лихви – със 40.7 млн. лева, а не толкова на ръст на брутните приходи, който е 22.1 млн. лева.

Доста по-сериозен е ръстът на нетните постъпления от такси и комисиони – със 145.32 млн. лева (от 758.25 млн. лева на 903.57 млн. лева). Ясно е, че той се дължи по-скоро на продължаващото повишение на тези такси и по-малко на увеличаване на оборотите, които минават през банките. И двете приходни пера обаче са недостатъчни, за да формират постигнатия ръст на печалбата. И това се вижда от общият нетен оперативен приход на банковата система, който на годишна база се е повишил със 176.3 млн. лева. А припомняме, че ръстът на печалбата за същия период е далеч по-голям – 390 млн. лева.

Излиза, че основния двигател на увеличаване на печалбата не е от ръст на приходите, а идва от свиване на разходите. И по-точно на един от тях, който обаче е важен за стабилността на банковия сектор. Според БНБ разходите за обезценка на финансови активи, които не се отчитат по справедлива стойност в печалбата или загубата, възлизат на 401 млн. лв. и размерът им е по-нисък с 227 млн. лв. (36.2%) спрямо този за деветте месеца на 2020 година. Ето как спестяването на 227 млн. лева за покритие на проблемни вземания на банките (най-вече кредити) плюс ръстът на нетните оперативни приходи от 176.3 млн. лева би два обявения ръст на печалбата от 390 млн. лева.

Тук обаче идва логичният въпрос дали свиването на разходите за обезценка, които са покритие срещу загуби от просрочени и необслужвани кредити, не засилва рисковете за банковата система и от там – за спестяванията на вложителите.

Според БНБ брутният размер на необслужваните кредити и аванси в края на септември е 5.399 млрд. лв. (при 5.513 млрд. лв. в края на юни), а делът им в общата сума на брутните кредити и аванси е 6.44% (при 6.72% в края на юни). При представяне на показателя в широкия обхват (включващ паричните салда при централни банки и другите депозити на виждане) делът на брутните необслужвани кредити и аванси в края на септември е 5.01% (при 5.32% към 30 юни). Нетната стойност на необслужваните кредити и аванси (след приспадане на присъщата им обезценка) е 2.810 млрд. лв. (при 2.908 млрд. лв. в края на юни), а делът ѝ в общата нетна стойност на кредитите и авансите е 3.50% (при 3.71% в края на юни).

Ще допълним, че в сравнение със септември 2020-а брутният размер на необслужваните кредити и аванси е намалял с близо половин милиард лева, а нетната им стойност се е свила с над 360 млн. лева. На този фон изглежда, че свиването на разходите за обезценка е напълно оправдано. Единственият въпрос е дали свиването на тези разходи трябва да е близо три пъти по-бързо от темпа, с който намалят брутните и нетните необслужвани кредити.

Източник: News.BG

Коментари

error: Съдържанието е защитено!